Недоумявам, когато чувам от политически коментатори и социолози да говорят за “вълната на ПП ПП”. Каква вълна ви се привижда, бе, хора! И може ли да бъде наречено “вълна” изсмукването на гласоподаватели от ИТН, ДБ, БСП И ИБГНИ към ПП ПП. Според социологически анализи – съвсем минимален процент e привлечен от партии, различни от т.н. “протестърски”. Не изключвам този процес на изпомпване да е бил целенасочено и тактически направляван – както преди, така и в самия изборен ден. Спомням си за многото случаи, които бяха медийно осветлени в изявления на представител на „Екогласност” и на лидерката на БСП, а още по-рано – и от политически коментатори, които говореха през медиите за действия на президентски чиновници, които обикаляли структури на БСП и на други партии с цел предстоящо създаване на президентска партия, макар това да беше отричано от президентската институция.
Ако има нещо, което стана много ясно след изборите на 14 ноември то е, че ако искате партията ви да оцелее, трябва да я държите колкото се може по-далече от Pумен Pадев. И за да не съм голословна, веднага ще се аргументирам с факти – ИБГНИ вече я няма в парламента, ДБ падна от четвърто място и сега е на шесто, БСП слезе с една позиция по-надолу и е на четвърто, ИТН – победителят от предходните избори, падна главоломно на пето място. Това са фактите. “Свободно падане”! Изучава се в училище – свободното падане се извършва вертикално надолу по права линия. Нещо такова претърпяха и гореспоменатите партии. Според мен, да се говори за “вълна” на “промяната” или “вълна” на ПП “Промяната продължава“ е смехотворно. “Промяната” по-скоро преживя крах на фона на ниската избирателна активност. Подкрепата за ИТН, ДБ и БСП е намаляла неколкократно, а тази за ИБГНИ се е стопила дотолкова, че направи невъзможно влизането й в Парламента.
След 14-ти ноември остава да виси въпроса за ценностния капацитет на избирателите, които са гласували за „промяната“. Не допускам, че това бързо прехвърляне от една към друга партия е направено на база избор, основан на ценности. Аргументът ми – публична заявка за конкретни политики не е имало по време на изборната кампания на нито една от коментираните партии. Наслушахме се на опорни точки, познати от миналите две кампании и повтаряни от студио в студио. Така че по-скоро става дума не за ценности и политически убеждения, а водеща в случая е емоцията, основана на харесвам/не харесвам и бързо разочарование. Говорим за електорат, който само се е преразпределил между т.н. протестни формации. Нещата изглеждат още по прецедентни, ако прибавим парадокса, че говорим за ПП ПП като за партия, а тя даже няма регистрация и де факто не съществува в правния мир. Знаем, че легитимността на един партиен субект е свързана с тази първа стъпка. Оттам-нататък важни са нейната идеология и изграждането на мрежа от партийни структури и тяхното организиране.
Засега виждаме двама души, които в повечето случаи говрят всякакви небивалици, звучащи доста неиздържано в езиково отношение и артикулирано неиздържани в политически и държавнически смисъл. Но това явно не им пречи да се самоиздигат – единият за министър-председател, а другият – за финансов министър. По моя преценка, твърде много се хиперболизира едно посредствено и в отделни моменти – неадекватно изявяващо се политическо присъствие. Между другото, едва ли една режисирана “холивудска усмивка” е достатъчна, за да говорим за някаква харизма и харизматично привличане. Колкото до “успешното” им представяне като министри, също е пресилено – така и до днес не стана ясно какво всъщност полезно са свършили за държавата, освен че единият според КС не е бил министър, а другият се провали с актуализацията на бюджета….По този повод ще напомня за един водещ принцип в мениджмънта:”Не бъркай усилията с резултатите!” Техните усилия останаха не само неясни, защото бяха сведени до артикулиране на едни и същи опорни точки, а резултатите – неизвестни като реална добавена стойност към държавността. Напротив, щетите са преобладаващи, предвид решението на КС по повод случая “двойното гражданство” и финансовите стъпки, които предприе второто служебно правителство – въпреки актуализацията на бюджета, задлъжняхме с общо повече от три милиарда лева.
Каква вълна какви пет лева! При толкова ниска избирателна активност и само 7% за “Промяната продължава“ от всички български граждани с избирателно право, за никаква вълна не може да говорим? Това ще е най- нелегитимната власт в историята на изборите в България. А изборите доказаха, че Радев си е свършил добре работата – успял е да раздели нацията, противопоставяйки едни български граждани на други, всявайки омраза между тях и недоверие към институциите и трите власти. Ниската избирателна активност доказа, че много български граждани целенасочено бяха лишени от упражняването на избирателно право, гарантирано от Конституцията. Причината – страхът и стресът от машинното гласуване, репресивните действия, натискът и милиционерщината. Да не забравя – и пасивността, и негативното отношение на голяма част от българите към политиката и политиците, както и неразбирането им, че те са държавата. Каква ще е държавата ни, зависи от всички нас. Но ние нито сме го разбрали, нито имаме памет за онова, през което вече сме преживели. Поради тази причина периодично повтаряме грешката – доброволно влизаме в капана, поставен ни от същите престъпници на прехода или от техните наследници.
