„Промяната” претърпя крах, защото само претенции и популизъм не са достатъчни.
И от едните и от другите си имаме в настоящия български парламент. И едните, и другите работят за дестабилизиране на демокрацията и за подронване авторитета на принципа за върховенство на закона, защото смятат, че само така могат да си извоюват политическо предимство. А вие помните ли как и откога агресира сегашния български популизъм? Ще ви припомня! Той се проактивира с онази заявка на ДБ, че „няма ляво, няма дясно”. Преди това всичко, което се противопоставяше на принципите на либералната демокрация се наричаше популизъм. Продължи с процеса на деидеологизиране на политическите партии и с наизскачането на маргинални партийки от утробата на Президентството. С появата си ПП не просто отрече лявото и дясното, а предложи „десни инструменти за леви цели“, „няма идеология, а почтени хора“. И така станахме свидетели на разрушаването на стария консенсус между партиите, а популизмът настъпваше и вляво, и вдясно. Много бързо той се разгърна на широк фронт, защото повечето от партиите пренебрегнаха партийните програми. Изчезнаха и ценностите. Остана единствената цел – как по-агресивно и с какви радикални форми да бъде превзета властта. Ей това те искаха да постигнат и с онази улична „революция”!
От онази улична “революция” начело с вдигнатия Юмрук изскочи и „Промяната”. ПП не се различава по нищо от типичните популистки партии. Като тях „Промяната” няма идеология, а присъствието им в политическия живот се редуцира до ежедневни спекулативни тези, с които да атакуват управляващите. Затова и по време на тяхното управление доказаха управленска немощ. Липсва им стратегическо мислене, а вторачването в политическите опоненти – най-вече тяхното сатанизиране, те превърнаха в единствено “професионално достижение”. Защото се оказа, че за тях е по-лесно да провокират емоциите на хората, представяйки си политиката като театрална игра. Но от мига, в който те влязоха в парламента или във властта, те забравиха, че вече стават част от политическия елит и продължиха да се държат като популисти. А лозунгът: “Никой не е извън закона” се оказа празна фраза. Не важи за тях. Те може да мамят държавата и въпреки това да стават министри, да фалшифицират документи, но да го представят за нещо невинно, да отклоняват незаконно публичен рисурс към партийната каса, но да са неприкосновени за върховенството на закона, да назначават цялата рода в едно министерство….но да продължават да имат претенции, че те са “честните” борци срещу корупцията..
Не ви ли прави впечатление, че във връзка с разкритията за ПП, свързани с корупционните практики, които тази партия e използвала, сме свидетели на дискурс, чиято цел е да омаловажи провалите им в местната власт. Практиките на натиск и схеми за отклоняване на публичен ресурс се наричат лъжи и измислици, а обоснованите действия на МВР и на Прокуратурата, за тях е „терор”, “набеждаване”, „бухалки„, “наказателна акция” и „репресия”. Подобна реакция е очаквана и естествена. Все пак скандалите поставят под въпрос политическото им „здраве”. А вие чували ли сте някой, попаднал под ударите на върховенството на закона, да признава за извършено от него нарушение или престъпление? Но пък са активирани всички медии и грантови коментатори, близки до ПП/ДБ.
В момента самоназначилите се за “демократична общност” преживяват най-големия си ужас, който безуспешно се опитват да прикрият, пренасочвайки фокуса към “вредното за България правителство”. А новината с вчерашна дата – след проведения Изпълнителен съвет на ПП е, че вотът им за недоверие през септември ще е за ..„ограбването на българския народ”, видяно през три вероятни теми, които те щели да предложат на коалиционните си партньори от ДБ – здравеопазване, високи цени и доходи, регионално развитие и демография. „Здравеопазване – заради неадекватната реакция по заплащането на медицинските сестри, акушерките и лекарите. Цени и доходи – защото се очертава обедняване на българите, цените да растат по-бързо от доходите. Регионална политика и демография – защото се отпускат пари на кметове, които се снимат с герба на Пеевски…” Не се шегувам! Типичен популистки стил! Но защо липсва темата, с която били закърмени – борбата с корупцията? Въпросът ми е логичен, след като вчера чухме председателят на ПП да казва, че се били завърнали политическия натиск и рекета за отнемане на бизнеси… Дали няма предвид скандалите, свързани с неговата партия? Още повече, че корупцията в ПП – такава, каквато тя е описана в разкритията от последните седмици, се оказва системно упражнявана практика и „политика”, насърчавана от висшето ръководство на партията.
Днес ПП и ДБ се опитват да си върнат доверието на избирателите, търсейки реванш чрез антиправителствена реторика, основана на спекулации и внушения . Реторика на популистите, към които причислявам и ПП. Пригласят им от Демократична България, които също са в незавидно политическо положение – в момента либерално-демократичната платформа, към която те се вписват от години, е в своя залез. Няма го и “посолството”….Затова пък зад гърба им са провалите. А и как да се завърнеш там, където вече си се провалил. Но както е казал народът ни – когато една врата се затваря, друга се отваря. По време на гласуването на вота на недоверие, внесен от “Величие”, ПП/ДБ официализираха окончателния си завой към радикалния популизъм и проруската опозиция в българския парламент, представена от Възраждане, МЕЧ, Величие и ДПС–Доган. Много точен беше председателят Божанов, определяйки ги образно на „руско влакче”, на което ДБ уж нямало да се качат… Но се качиха …с пръста на самия Божанов. И “руското влакче” потегли към следващия вот на недоверие, понесло и пътниците на ПП/ДБ. Но къде ще ги отведе? И коя ще е първата спирка? Защото те наистина са вече „пътници”. B оня смисъл….
Скандалите с ПП могат да послужат като предупреждение към другите партии – рано или късно, всичко излиза наяве. А историята обича да се повтаря. Жалкото в случая е, че след тридесет и пет години все още не сме се разделили с „времето на растежа”. Вярно е, че преживяхме не една криза, прибавете и дефицита на справедливост. Но все някога това трябва да свърши. Но настоящето се оказа удобно време за крайнодесните и за популистите. Те и в бъдеще ще продължат с радикални действия да провокират поляризация в обществото. В такъв момент водеща е ролята на едно успешно правителство и на силни обществени институции, които да смекчават възникналите социални ситуации. Това е по възможностите на всяка развиваща се демокрация, в която върховенството на закона се тълкува еднозначно, а материалните стандарти за благосъстояние на гражданите не се измерват само с обещания. Проблеми винаги ще има, но не е възможно те да се решават, както се опитват да го правят популистите. Защото сложните проблеми на общественото развитие не могат да бъдат преодоляни с прости решения, които захранват единствено нереалистични очаквания. На това се нагледахме през последните четири години.
И не се съмнявайте – популисти има и ще има, както сред десните, така и сред левите. Повечето от тях получават вкл. и финансова подкрепа от Москва, а едновременно с това са и евроскептици. А върху какво се фокусират левите популисти, каквито са ПП, е достатъчно да слушате какво ви говори председателят й и бивш финансов министър – народът бил „забогатял” при тяхното управление, а настоящото правителство го ограбвало. От него няма да чуете, че когато той е финансов министър, са раздавани „пари на калпак” през…държавни заеми. Така сме забогатявали… И левите, и десните популисти следват контранаратив, който е различен от официалния, представен от демократичните институции в държавата. Общопризната е тяхната склонност да противопоставят и да радикализират гражданските настроения. За целта се полагат много усилия за подронване на доверието в институциите, като се оспорва необосновано легитимността им. Точно тук e сближаването между левите и десните популисти. И едните, и другите работят за дестабилизиране на демокрацията, като използват лъжите, фалшивите новини и конспирацията, защото както вече казах в началото – те смятат, че само така ще могат да си извоюват политическо предимство. Да не забравяме, че ПП и ДБ се самобрандираха като „почтените”, „добрите сили”, „образованите” и т.н. Но времето на рекламата отдавна приключи, а и дискурса на отрицанието промени посоката си – от опонентите им се обърна към тях. И най-важното е, че те се провалиха в заявените претенции, че могат да предложат по-успешен модел. И претърпяха крах, защото само претенции не са достатъчни …
Р.Р. Текстът в позицията на „Обнови Европа” във връзка с „терора” над ПП, в София ли е писан? Само питам….
