ДВУЛИКИЯТ ЯНУС

промяната продължава
Време за четене: 3 минути

Промяната продължава

Двуликият Янус е бог от древногръцката митология. Изобразяван е с две лица, които гледат в противоположни посоки – едното е смеещо се, а другото e плачещо. Едното гледа напред, а другото – назад. Затова вижда както миналото, така и бъдещето. Точно заради това е бил почитан от древните римляни, но и тачен като създател на света – „бог на боговете“ или на латински „diuim deo“. Известен е и като божество на вратите, т.е. означава още вход и изход. Името му има същия корен като лат. ianua (врата) и janus (отворен вход с арка). Двуликият Янус символизира и началото, и краят. Не е случайно, че първият месец от годината носи неговото име – януари, т.е. началото на началата. C времето името му все повече поема семантиката на понятието „двуличие” и означава непоследователност и смяна в мнението и в действията. Кой от нас не е срещал някого, когото можем спокойно да опpеделим като двуличник. А когато двуличниците са политици или държавници, то тогава поразиите им тегнат над цялото общество и над държавата.

Огледайте се, за да видите колко много двуличници в политиката са се навъдили. Те са като плевелите в изоставена нива. И макар че всеки път се надяваме, че сме ги изкоренили, те се появяват – отново, и отново. За да отворят за пореден път “сергията за илюзии” и да ни предложат “развалената си стока”, но сега с нов етикет. Дори да ги отминаваме, тези тунинговани политически шмекери ще продължат да огласят “пазара”. Иначе те са като огладняла глутница, която следва егоистичните си интереси да се облагодетелства от присъствието си в политиката и във властта. И този път измамна се оказа заявката, че ще ни управляват “почтените”, както измамна бе и илюзията, че на върха на държавата може да се изкачи само почтен човек. Няма почтеност там, където въздухът е отровен от омразата, от фалшивите новини, от неправедливо прилагане върховенството на закона, от политическите интриги и клевети, шуробаджинащината, неграмотността, наглостта и лицемерието. В такива случаи режисираните предварително аплодисменти се оказват PR акция, а гласувалите разбират късно измамата.

След горните редове ще трябва да сте разбрали мотивацията ми да избера това заглавие, подсказано ми от все по-натрапващото се мое усещане, че в момента животът ни в България протича под сянката на двуликия Янус. Кое от двете му лица е началото, и кое – краят? Докога ще е така? Докога ще се връщаме назад, стъпвайки върху тънката нишка на нашия живот и търсейки връзки в събитийността, която ни съпътстваше – преди, и сега? Bсъщност така не търсим ли причините извън себе си? И не пропускаме ли време да се опознаем – какво искаме и какво можем да направим за другите и за държавата? Защо някои от нас искат и се борят за истината, докато други се оставят да бъдат отнесени от вихъра на дезинформацията и фалшивите новини? Не пропускаме ли същинския смисъл да живеем, позволявайки да се саморазпъваме между онова, което отричаме и онова, което приемаме. Не забелязваме как в резултат на целенасочено въздействие върху нас за подмяна на нашите възприятия и за моделиране на нагласите ни в определена посока, нашето битие вече не е наше.

Същуствува вярване, че Двуликият Януc е израз и на единството на противоположностите и олицетворение на приобщаването. За съжаление, в по-голямата си част животът ни се измерва с битките, които водим. И така – улисани в това общо движение, губим ориентация, отдалечаваме се, но и пропускаме да вършим това, което най-много искаме. В същото време се води една ожесточена битка за нас, за вниманието ни, за нашите възприятия, т.е. за нашето мислене. Какво ще отсеем и какво ще допуснем да ни повлияе, след като пипалата на фалшивите новини и на инсинуациите ни застигнат? А дали осъзнаваме колко е опасно, когато дезинформацията се превърне във водещата политика за едно правителство? Такъв подход прояжда държавността, убива обществената енергия, защото в основата е приобщеността към ценности. Те са субстанцията, която захранва нагласите ни да сме безразлични или проактивни. Но днес сме свидетели как те се разпадат пред очите ни. Кое друго – освен ценностите, споява връзките в едно общество? И как могат те да бъдат спасени, когато обществото ни е постоянно объркано от двуличието и от политическият цинизъм на лица и образи, изплували от миналото?

Подозирам, че отговорът на всеки от вас ще е различен. Общото между тях ще е в признанието, че от тридесет и повече години животът ни е кръговрат, който повтаря едни и същи етапи в развитието ни. И всеки път се връщаме, за да започнем всичко отначало. А това означава – още, и още изгубено историческо време, което няма кой и как да ни върне. Защо ни се случва това на нас като народ ли? То е, защото отхвърляме всяка възможност за приобщаване и диалог, а допускаме и даваме път на омразата, която води единствено към хаоса. Впрочем, Овидий идентифицира Двуликият Янус с хаоса, от който ще се роди подредения свят. Ха, дано! Нали древногръцкият поет е представил самото появяване на „бога на боговете” като безформена бучка, която се превръща в божество. Но само времето може да покаже дали това е така и чии имена ще останат в историята. Или и те като Двуликият Янус ще си отидат толкова безславно, както се и появиха…. А после на друг – след тях, ще му се наложи дълго да чисти и да проветрява, защото рано или късно демокрацията се завръща. Колкото по-бързо, толкова по-добре…

Който разбрал, разбрал….

error: Свържете се с автора за разрешение!!