Заради зулумите, те трябва да отговарят пред закона
Христо Иванов от Демократична България, която политологът Харалан Александров определи „като ремарке, заклещено за таратайката на “Промяната”, която се е устремила към дерето”, виждал в декларацията на ПП за съставяне на правителство с техния мандат, „сериозен политически документ, който може да бъде основа за движение напред”. Това може да го каже само човек, който е далеч от политиката и който не знае нищо друго, освен да иска оставката на Главния прокурор. Да оставим факта, че на депутатите се предлага декларация като проект за решение! Говорим за съдържанието й, което няма нищо общо с реалната ситуация на национална катастрофа, до която ни докара тяхното управление. Това, което те трябваше да направят е да върнат веднага мандата в контекста на току-що казаното, а и защото са първият случай на правителство от най-новата ни история, което само преди няколко месеца бе свалено от власт с вот на недоверие.
Ако някой действитeлно иска да състави правителство с неговия мандат, трябва да посочи няколко приоритета за постигане в точно определен срок. Приоритети, които да решат неотложни проблеми, свързани с настоящата реална ситуация в България. И тук не става дума за стратегически цели, а повтарям – за реални стъпки на изпълнителната власт, които за много кратък срок да ни извадят от социално-икономическия тупик, от затъването в дългова криза и много бързо да бъде преодоляно изоставането в процеса на влизането ни в Шенген и приемането на еврото. Това може да се случи само при отчитане на всички характеристики на настоящата политическа криза, извеждане на диалога и националния интерес над политическия егоцентризъм и безпринципното противопоставяне.
И нека да е ясно – никоя политика и никой политически субект не могат да просъществуват дълго, ако са превърнали лъжата, фалшивите новини и режисираните компромати срещу опонента в единствен инструмент за оцеляване. Напротив, заедно със затъването в популизъм, те могат да ускорят фактическото изчезване от политическата сцена. Известно е, че една партия, когато няма идеология, тя затъва в тинята на собственото си небитие. На това сме свидетели през последните години, когато нарояването на еднодневките – политически проекти на задкулисието и на президентството, се превръщат за кратко време в скрап. Точно този скрап замърсява политическия въздух с единствената цел – ако може бързо да бъде узурпирана властта с приказки за „светлото бъдеще”, докато в същото време дъжавата и джоба ни са ограбвани. Същото, което видяхме при управлението на последното редовно правителство на ПП-ДБ-ИТН-БСП. Едно феодализирано правителство се превърна в символ на шуробаджинащина, на безчинства и на безотговорно отношение към законите и Конституцията, на невиждано прахосничество без правила и без съобразяване с действителното състояние на хазната.
Само зулумите им, осветлени от служебното правителство и от системни партии като ГЕРБ и ДПС, са достатъчно сериозен аргумент за отхвърляне на всяка възможност за връщане във властта на онези, които по определение на експерти, докараха България до национална катастрофа. Подкрепата за правителство с мандат на ПП ще е знак за съучастие и ще се отчете от болшинството български граждани като гавра с националния интерес и с въррховенството на закона. Защото мястото на тези, които върнаха спомените ни за държавата ни от 90-те години на миналия век, не е в управлението, а те трябва да отговарят пред закона за щетите, които са нанесли на България. И няма как на въпросната декларация да се гледа като на „сериозен политически документ, който може да бъде основа за движение напред”. Няма как аматьорщината, невежеството и дилетанщината да са „основа за движение напред”, а за все по-дълбоко затъване в Нищото. ПП и ДБ не са тези, чието евентуално правителство на малцинството ще спаси България. Спасението ще е в тяхната абсолютна изолация, тъй като дори докато бяха в управлението, те не оставиха и най-малката следа на съзидателност и на отговорност към държавата и нейните граждани.
