Промените във външната политика и политиката за сигурност, обявени от германския канцлер (предимно твърд курс към Русия на Путин, засилена военна подкрепа за Украйна и укрепване на способностите на Бундесвера в областта на териториалната и съюзническата отбрана), бяха с преломен характер, тъй като поставиха основите за радикална промяна в курса на Берлин по отношение на напрежението между Русия и Украйна, което нараства от края на миналата година.
Малко преди 24 февруари 2022 година новосформираното коалиционно правителство (SPD/Зелени/либерали) твърдо следва курса на последния кабинет на Меркел. Подобно на Меркел, той защити позицията, че кризата може да бъде решена по дипломатически път, дистанцира се от предложението, направено от САЩ, за въвеждане на санкции срещу Русия, ако тя започне агресивни действия срещу Киев, и напълно отхвърли военната помощ за Украйна под формата на доставки на оръжия и военно оборудване.
Тогава не можеше да се говори за необходимостта от укрепване на потенциала на Бундесвера в случай на повишена заплаха от Москва. Напротив: новият шеф на Министерството на отбраната Кристина Ламбрехт започна работата си, като отложи плановете за модернизация на армията, изготвени при нейните предшественици, и както съобщава вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, дълго време избягваше да обсъжда текущите нужди на армията и въоръжените сили с висше командване.
„Епохалната промяна“ (Zeitenwende), обявена от канцлера Шолц, е възможност за развитие на териториалната и съюзническата отбрана. В случая с Германия това е изключително чувствителна област, която до голяма степен се обяснява с исторически причини, но във връзка с настоящия конфликт е и пряко свързана и с това как Германия е възприемала и възприема мащаба на заплахата от Москва.
В германската политика днес обаче има признаци, че „епохалната промяна“ е селективна и в някои отношения има съмнение, че наистина ще се случи.
Нова политика за Русия?
Едно от най-важните и същевременно най-проблемни предизвикателства пред Германия е преразглеждането на нейната политика спрямо Русия (Russlandpolitik). Избухването на войната в Украйна напълно разкри колко грешен е бил курсът към Москва, следван от последователни правителства без почти никакви сериозни корекции.
Основните архитекти на германската Russlandpolitik се считат социалдемократите, включително бившия канцлер Герхард Шрьодер (поради близките му отношения с Владимир Путин и дейността му в руски енергийни компании) и настоящия германски президент Франк-Валтер Щайнмайер, който вече призна, че е преценил грешно руския президент.
Всъщност именно социалдемократите формираха най-важните концепции за отношенията с Русия през последните години. Всички те, започвайки с „промяна чрез търговия“ (Wandel durch Handel), след това „промяна чрез комуникация“ (Wandel durch Verflechtung) и завършвайки с „партньорството за модернизация“(Modernisierungspartnerschaft) от времето на първия кабинет на Меркел, пряко посочени към концепцията, изобретена в началото на 60-те години от Егон Бар, който се смята за главния архитект на новата източна политика (Ostpolitik) на социалдемократите, формулата „промяна чрез сближаване“ (Wandel durch Annäherung).
Християндемократите, които първоначално яростно се противопоставиха на този подход, особено по време на социал-либералните кабинети на Бранд и Шмид, го адаптираха за собствената си руска политика след Студената война. Социалдемократите направиха същото през следващите години, вече в тривиализирана форма. Един ключов елемент от тази концепция беше напълно игнориран, а именно ангажиментът за защита на правата на човека и гражданите, който изигра важна роля по време на преговорите на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа през 70-те години.
Привържениците на сближаването с Русия в Германия след падането на Желязната завеса изглежда са пренебрегнали факта, че успехът на Wandel durch Annäherung и политиката на разведряване се крие в комбинацията от стимули и натиск, икономика и морал, интереси и ценности и не само в задълбочаване на икономическите отношения. В продължение на повече от 30 години икономическият аспект остава в челните редици на мисленето на германския правителствен елит за отношенията с Русия, очевидно под влиянието на силно бизнес лоби. Все по-малко внимание се обръщаше на Wandel (промяна) и се вземаше под внимание само търговия, търговия и още търговия, както каза Владимир Зеленски в реч в германския Бундестаг на 17 март, Wirtschaft, Wirtschaft, Wirtschaft (икономика) .
Дори кабинетът на министрите на Кол, които се сменяха един след друг след включването на ГДР във Федерална република Германия, следваше заблуден подход към Русия, виждайки Борис Елцин като лидер на продемократичните промени. Берлин си затвори очите за освобождаването му от демократично избрания парламент и пренебрегна съобщенията за военни престъпления по време на първата война в Чечня. Както и преди, се смяташе, че политиката на Елцин е насочена към приближаване на Русия към света на западните ценности и стандарти и Москва започна да се разглежда като важен партньор в глобалната политика за сигурност, който трябва да участва в съвместното формиране на европейски и световен ред.
След края на ерата на Елцин същата илюзия се разпространи и при Владимир Путин, „кристално чист демократ“, според Шрьодер. Година след като той, като ръководител на германското правителство, изрази това убеждение пред руския президент в едно от предаванията на германската телевизия, беше сключено споразумението за „Северен поток“, а малко след това, през 2005 г., Шрьодер, като бивш канцлер става председател на надзорния съвет на консорциума, отговорен за изграждането на газовата централа.
През шестнадесетте години на управление на Ангела Меркел политическият курс към Русия принципно не е претърпял сериозни промени. Москва продължи да бъде третирана като важен играч по въпросите на глобалната сигурност, докато представителите на Берлин бяха възприемани в Кремъл като покорни молители. Например, по време на посещение в Сочи през 2018 г. Меркел, след като си осигури подкрепата на Путин за Сирия, каза на съвместна конференция с него, че Германия ще „говори още по-интензивно и ще поиска от Русия“ да използва влиянието си върху режима на Асад. Между другото, заслужава да се отбележи, че в контекста на политиката за сигурност и продължаващата война в Украйна, фразата от тяхната предизборна програма често се споменава пред социалдемократите, че „сигурността в Европа е възможна само с Русия, а не срещу нея.“ Този лозунг беше многократно повторен от самата Меркел.
Както и в предишни години, когато Русия предприе враждебни действия срещу съседите си, Берлин изрази критични мнения, довели до временно охлаждане на двустранните отношения с Кремъл, но това никога не беше придружено от опит за преразглеждане на Russlandpolitik. Анексирането на Крим от Русия и инспирираното от нея отцепване на самопровъзгласилите се „ДНР“ и „ЛНР“ също премина без особена реакция от страна на Берлин. Въпреки че германците ги критикуваха остро и подкрепиха въвеждането на санкции срещу Русия от страна на ЕС, това отново не беше съпроводено дори с опит за по-задълбочено осмисляне на проверката на подхода към германо-руските отношения.
Наблюдавайки реакцията на германското правителство на руската агресия в Украйна, се вижда, че Берлин все още частично се движи по пътя на предишния си курс към Москва. Това се отнася преди всичко за социалдемократите начело с канцлера Шолц. „Зелените“, които дълги години поддържаха най-критична позиция по отношение на Русия, заедно с либералите от VDP ясно посочиха необходимостта от промяна на отношението към Русия на Путин и по-активно участие на Германия във военната помощ на Украйна.
Междувременно ръководителят на германското правителство и част от неговата партия показват ограничена готовност да преразгледат позицията си спрямо Москва. Те все още смятат, че конфликтът може да бъде решен само чрез дипломатически преговори, за да може Русия да излезе от ситуацията със „запазено лице“. В този контекст показателни са последните изявления на канцлера, в които той избягва изявления за евентуална победа на Украйна и за които беше остро критикуван от медиите и християндемократите. По време на общ дебат на 1 юни в Бундестага лидерът на ХДС Фридрих Мерц попита Шолц направо: „Защо не го кажете? Тук има ли второ дъно?“
Несъмнено дискусията за преразглеждането на политиката на Германия спрямо Русия ще бъде една от основните теми на политическия дебат през следващите месеци. Важна нишка в случая ще бъде анализът на курса по отношение на Москва, който действаше доскоро. Идеята за създаване на специална комисия по този въпрос в Бундестага се появи преди няколко седмици. Не бива обаче да очакваме в близко бъдеще сериозно политическо уреждане на въпроса Russlandpolitik и социалдемократите със сигурност няма да заемат видно място в този процес.
Също така не е възможно да имаме твърде големи очаквания с новата Ostpolitik, обявена от ръководството на ГСДП.
Военна подкрепа на Украйна
Въпросът за военната подкрепа на Украйна също поражда сериозни съмнения относно „епохалния“ характер на промените в политиката на Берлин. И тук позицията на канцлера Шолц може да предизвика най-голямо разочарование. От време на време той подчертава, че Германия е един от най-големите доставчици на оръжия и военна техника за Украйна и обявява нови партиди оръжия.
Последното изявление се отнася до предаването на украинската страна на системата за противовъздушна отбрана IRIS-T – най-модерното подобно оборудване, с което Германия разполага. Малко след като канцлерът направи съобщението в Бундестага, стана ясно, че обещанието му не е било съгласувано с Министерството на отбраната, а също така беше казано, че съобщението е изненадващо за Египет, който преди това е направил поръчка за оръжието . Според съобщения в германските медии Кайро е трябвало да предаде част от оборудването на Киев, но то все още няма да е от голямо значение за нуждите на украинските въоръжени сили, тъй като IRIS-T няма да бъде готов за използване до края на годината. Могат да се дадат още много примери за подобни ситуации.
Не изглежда по-добре и обявената от кабинета на Шолц военна подкрепа чрез обмен на оръжия със съюзници, които имат запаси от съветско оръжие, което може да бъде прехвърлено на украинската армия доста бързо и без необходимост от допълнително обучение. Берлин проведе разговори по този въпрос, по-специално с Гърция, Чехия, Полша и Словения. В повечето случаи основният проблем е, че Германия няма способността бързо да предостави на своите партньори оръжията, които те биха очаквали да получат в замяна на даряването на своите ресурси на Украйна.
Ако се абстрахираме от сложността на осъществяването на конкретни оръжейни доставки, участието на Берлин във военната помощ за Украйна е ограничено и мащабът му не съответства на изявленията на правителството. Според данни, събрани от Института за световна икономика в Кил, Германия е едва на пето място в списъка на донорите на военна помощ. Списъкът включва стойността на военната техника и преведените средства за закупуване на оръжие. Стойността на оръжията и военното оборудване, прехвърлени от Германия в Украйна между 24 февруари и 10 май, се оценява от центъра на 590 милиона евро, в сравнение с 14 милиарда евро от САЩ, които са на първо място, и 1,52 милиарда евро от Полша, която се нарежда на трето място.
100 милиарда за Бундесвера
Промените в отбранителната политика на Германия е проблематично да се нарекат революционни. На 27 февруари в Бундестага Шолц обяви създаването на специален фонд за превъоръжаване на германските въоръжени сили в размер на 100 милиарда евро. Благодарение на това увеличение на разходите за въоръжените сили, както каза канцлерът в интервю за вестник Stuttgarter Zeitung на 30 май, Германия „скоро ще има най-голямата конвенционална армия в Европа като част от НАТО“. Този инструмент ще бъде еднократен, залегнал в основния закон на Германия и финансиран от публични заеми.Т
Tази сума направи силно впечатление в Германия и сред коментаторите в други страни. Представители на Лявата партия се изказаха критично за мащабното превъоръжаване. Някои наблюдатели в Полша – например Славомир Сераковски в колоните на Krytyka Polityczna – предричаха милитаризацията на Германия.
Всъщност 100 милиарда евро не означават широкомащабно превъоръжаване и не показват дългосрочни промени в подхода на Германия към отбранителната политика. Средствата ще позволят на Бундесвера да посрещне някои от най-належащите си нужди, тъй като от години се бори с недофинансиране и лошо управление. В публикация в LinkedIn в деня на руското нахлуване в Украйна мнението на началника на германската армия генерал Алфонс Майс, че Бундесверът е „практически гол“ в контекста на способността на Германия да предоставя подкрепа на своите съюзници от НАТО, не е преувеличение.
Според германски експерти сумата от 100 милиарда евро горе-долу отговаря на нуждите за финансиране на покупките, от които Германия се нуждае, за да изпълни задълженията си в рамките на НАТО. Според оценките на ръководителя на Асоциацията на резервистите от Бундесвера Патрик Сенсбург сумата, която би позволила значително да се укрепи потенциалът на германските въоръжени сили, трябва да бъде три пъти по-голяма.
Ходът на преговорите за създаване на специален фонд за Бундесвера и споразуменията по проекти, финансирани от него между правителствената коалиция и Християндемократите показват, че отношението на Германия към отбранителната политика и най-вече осъзнаването на значението на въоръжените сили, остава несигурно.
Един от основните спорове беше разпределението на средствата. Зелените настояха инструментът да се използва за финансиране на военна помощ за страни-партньори и за засилване на възможностите на Германия за киберсигурност в допълнение към развитието на способностите на Бундесвера.
Християндемократите се обявиха за средствата да се използват изключително за укрепване на съюзническия и териториалния отбранителен потенциал на въоръжените сили. В резултат на това беше решено сумата от 100 милиарда евро да бъде изразходвана само за преоборудване на Бундесвера. Договореният списък с оръжейни проекти, които ще бъдат финансирани от фонда, показва, че партиите от правителствената коалиция са били принудени да направят значителни отстъпки на християндемократите. На практика един от основните бенефициенти на фонда ще бъдат германските оръжейни компании, по-специално авиационната индустрия на Бавария, която от много години се управлява от CSU.
Така че отново през последните години чисто политическите съображения, а не реалните нужди на въоръжените сили, надделяха при решаването на важни въпроси, засягащи Бундесвера. Федералното министерство на отбраната не осигури правилното планиране на използването на допълнителния фонд от средства за преоборудване на Бундесвера. Според германските медии работата по фонда в министерството се е водила хаотично, както и при организацията на военната подкрепа на Украйна.
На 24 май в седмичното списание Die Zeit Тео Зомер припомни процеса на подготовка за реформите на Бундесвера в началото на 70-те години, когато самият той беше сред най-близките сътрудници на Хелмут Шмид, тогавашния министър на отбраната. Действията на Министерството на отбраната бяха предшествани от стотици срещи с военнослужещи и цивилни служители, благодарение на които беше възможно извършването на подробен анализ на нуждите на въоръжените сили.
Днес не само социалдемократите, но и Германия като цяло биха могли да използват някой като Хелмут Шмид, и то не само в ролята на министър на отбраната, но и като канцлер.
Прев. от укр.
*Оригиналният текст е на полски език е е публикуван в рамките на проект за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia. Оригинално заглавие на статията: Russlandpolitik. Czy Niemcy zmieniają spojrzenie na Wschód?
Оригиналното заглавие на статията в Zahid.net: Russlandpolitik. Чи змінює Німеччина свої погляди на Схід? Кароль Янош
https://zaxid.net/statti_tag50974/
