Негативните аспекти в човешкото мислене са като да влизаш в ролята на адвокат на дявола, който оспорва официалната информация. Причините може да са много, но когато става въпрос за политика, противопоставянето може да е провокирано от грешки в самото мислене, някой иска да направи алтернативно предложение или целта е с казаното да се постигне определено внушение. В предизборно време, след фалшивите новини и спекулациите, внушенията са успешен инструмент за въздействие върху нагласите на избирателите. Внушението за политически цели е като вирус, който разпространява зараза. Неговата вирулентност е право пропорционална на степента на маргиналност и безкритичност. Нека не забравяме, че целта на внушението е именно безкритичното възприемане на нечии убеждения или поведение. Обикновено очакванията на авторите на внушения са да успеят да ги легализират като истини чрез посредничеството на “услужливи” медии. Повтаряни многократно като част от информационния поток, те губят същността си на внушение и започват да битуват като изречени истини.
Внушенията, които са голословни – те и затова са внушения, се целят в политическата, институционалната или в личностната дискредитация. В днешната предизборна ситуация внушенията са организирано вербално въздействие, което се реализира с многократно повтаряни опорни точки. Те се подават от партийни централи или тинк-танк центрове, обединени от опозиционно отношение към ГЕРБ и правителството. Има и една втора линия на внушения, целящи дискредитиране на прокуратурата. А защо на нея? Вие може сами да си отговорите. Тези внушения са много целенасочени и обяснението е в активирането на държавното обвинение в битката с корупцията. Докато това е така, тя ще е обект на организирана съпротива с всички средства, а опитите за нейното дискредитиране ще стават все по-открити, защото се засягат много и различни интереси.
Кой има интерес от разколебаване доверието на гражданите в прокуратурата? Разбира се онези, които са пряко засегнати от прилагането на закона. Комфортът на ненаказуемост, който им беше осигурен по време на българския преход, доведе до натрупването на много несправедливост. А това няма как да не породи големи очавания у гражданите, които следят с внимание действията на сегашната прокуратура, която по закон е призвана да защитава обществения интерес. Очаквано е на обещанието за безкомпромисност в правоприлагането, да се противопоставят всички онези, които се чувстват застрашени от действието на закона. Спомняте си, че първата им реакция бе да протестират срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор. Тогава “един политико-олигархичен кръг и кръжеца от приближени на него НПО-та” (по негови думи), се постараха доста в манипулирането на общественото мнение, но не им се получи. Пригласяха им БСП и техния президент. Сегашната им роля е същата, като продължават да използват ресурса на зависими от тях медии, за да се противопоставят на новото усещане, че държавното обвинение си върши работата в съответствие със закона и конституцията и вече не е онази потайна власт.
Казано на езика на демокрацията – само чрез прозрачния подход може да се реализира прозрачна власт. А какво е прозрачността за прокуратурата? Свобода на достъпа до официална информация, т.е. не бива да се крие какво се случва там. Защото очакването е да няма недосегаеми и да няма тайни, които засягат обществения интерес. Когато прокуратурата оповестява разрешена част от доказателствените данни, послужили за основание, тя така пресича опитите за дезинформиране на обществото. А кому е изгодно пресичането на достоверно представените обвинения в корупция? На самите корумпирани и на всички, чиите имена по някакъв начин са замесени. Те имат интерес от потулване на корупционните скандали, но единственият начин за ефективна борба с корупцията е осигуряването на колкото се може по-прозрачна власт, т.е ние имаме нужда от прокуратура, която да е по-открита и достъпна за обществото. Повече прозрачност – по-малко корупция! А настоящият главен прокурор обеща, че българската прокуратура ще е прозрачна и ще следва обществения интерес.
Всъщност голямата цел на противниците на прокуратурата е да разрушат държавното обвинение, да обезкуражат прокурорите, лишавайки ги отново от обществено доверие и подкрепа. Пътят към това е много кратък. Достатъчно е добре познати “експерти” да пообиколят няколко телевизионни студиа в един ден и режисирано да направят внушения, поставящи под съмнение компетентността и юридическата експертност на прокурорите, което според тях се дължало на факта, че повечето от тях били възпитаници на академията на МВР. Или целенасочено да спекулират по темата за вината на резследваните и да се опитат да ги представят като невинни и хрисими хорица. Или да се правят внушения, които да дават занижена представа за действително свършеното от прокуратурата. Става дума не за концентриране върху проблемите, а за некоректно публично коментиране на работата на държавното обвинение. Подобен подход е част от съпротивата, която е очевидна и безскрупулна, защото в битката с корупцията има тежък сблъсък на икономически и политически интереси.
Целта на противниците на прокуратурата е да бъде предизвикана несигурност и блокиране работата на държавното обвинение. Зад това стоят същите политически и олигархични кръгове, чиито интереси са засегнати. Днес те се съпротивляват срещу действията на прокуратурата, а преди я обвиняваха в инертност и бездействие. Истината е, че при тази прокуратура корупцията престана да е само усещане. Случаят с президентския секретар не е единствен в тази посока, но той е пример за кълбо от корупционни практики. Самата корупция е едно широкообхватно понятие и включва различни противообществени и противоправни дейности. Обществото винаги е знаело за тяхното съществуване. На “търговията с влияние”, “шуробаджинащината”, лобирането, на конфликта на интереси винаги се е гледало като на висока степен на обществена поквара. Въпреки това все не е достигала персонална смелост и гражданска енергия, които да се противопоставят на тях. Напротив, “паяжината” от обвързаности и връзки съумява да прихване голям брой участници или безмълвни свидетели. Така корупционните мрежи продължават да действат необезпокоявани, докато правоохранителните органи и контролни институции не ги открият.
За корупцията трябва да се говори по начин, който да я извади от латентното й пребиваване в нашето усещане за нея. Затова нека да оставим прокуратурата да обявява конкретните обстоятелства пред обществото. И както Иван Гешев ни увери в интервю по последната “Панорама“ на БНТ: ”Ние показваме това, което според нас е истината. Гражданите имат право да бъдат информирани за дела с голям обществен интерес. Но не е мой проблем дали ще бъдат повдигнати обвинения, моята работа е да определям целите и задачите на прокуратурата, да няма недосегаеми лица, които да мислят, че могат да променят закони, да назначават магистрати, да мислят, че закона няма да се отнася за тях.” В този смисъл най-добре ще е, ако оттук-нататък продължи да се случва това, което самият главен прокурор каза: ”Прокуратурата е в най-добрата си кондиция, от когато и да е. Има неща, които трябва да се запазят и надградят, като се промени това, което има нужда да се промени. Искам прокуратура, която да е отворена към проблемите и болките на хората“. И ние като граждани го искаме, защото тази отвореност не само ще покачи доверието към държавното обвинение, но ще провокира и по-голяма гражданска нетърпимост при среща с проявленията на корупция.
