Проектобюджетът за 2026 г. съдържа признаци, както на стремеж към фискална отговорност, така и на политически компромис. Този бюджет е ключов финансов документ не само заради въвеждането на еврото от 1 януари, но и заради необходимостта от фискално балансиране след няколко години на висока инфлация, социален натиск и значително разширяване на публичните разходи. В мотивите към бюджета правителството описва 2026 г. като „година на фискална консолидация и структурни корекции“ в условията на новата европейска рамка за икономическо управление.
Макроикономическа рамка: стабилизация след турбулентния цикъл 2022–2024 г.
Прогнозата на Министерството на финансите сочи постепенно забавяне на инфлацията, нормализиране на външната среда и умерен растеж. Това позволява съставянето на по-консервативен бюджет, който се стреми към ограничаване на публичния натиск върху икономиката. Акцентът е върху възстановяването на бюджетната дисциплина, отслабена в периода на няколко кризи — пандемична, енергийна и инфлационна.
Приходната част: стабилна основа, но зависима от вътрешния пазар
Планираните 30,37 млрд. евро приходи се основават на очакван ръст при ДДС и акцизите — индикатор за стабилна вътрешна консумация. Структурата на приходите показва, че държавата разчита на:силен потребителски пазар, ускорен ръст в заетостта и висока събираемост при косвените данъци. Най-голямо перо остава ДДС с над 14,3 млрд. евро, което подчертава колко зависими са публичните финанси от динамиката на вътрешното потребление и ценовата среда. В същото време приходите от преките данъци растат умерено — знак, че трудовият пазар остава стабилен, но и че няма фундаментални промени в данъчната политика за 2026 г.
Разходите: фокус върху персонал, социални разходи и ограничено пространство за инвестиции
Разходната част на бюджета — 17,26 млрд. евро — остава доминирана от текущи разходи, представляващи над 85% от всички разходи. Най-голямото перо е персоналът (7,43 млрд. евро), което е очаквано на фона на договорени увеличения в образованието, сигурността и социалните системи.
Анализът показва няколко ключови тенденции:
1. Висок дял на разходите за труд, което ограничава възможностите за инвестиции и реформи, като същевременно поддържа висок натиск върху бюджета в следващите години.
2. Стабилизирани оциални разходи, но обвързани с демографски риск. Разходите за трансфери и помощи (2,16 млрд. евро) остават високи заради ангажиментите към пенсионната система и мерките за уязвими групи. Това създава структурно натоварване върху бюджета, което трудно може да бъде компенсирано без реформи.
3. Капиталовите разходи възлизат на 2,47 млрд. евро, но са под силен натиск. Разходите за инвестиции остават ограничени спрямо нуждите на икономиката. Те са концентрирани в инфраструктурни проекти, гранични пунктове, морски съоръжения и стратегически обекти, финансирани по Приложение № 2.
Дефицитът: контролирана консолидация и европейски натиск
Планираният дефицит от -4,57 млрд. евро е по-нисък от дефицитите през предходни години, но остава значителен. Той показва две тенденции:
1. Правителството се стреми да влезе в новите европейски фискални правила, които изискват по-строги лимити за структурния дефицит.
2. България прави опит за плавно приближаване към критериите за еврозоната, като контролира публичните финанси без рязко свиване на разходите.
Инвестиционната програма: стратегическа, но фрагментирана
Приложение № 2 към бюджета съдържа списък със стратегически проекти на стойност десетки милиони евро, които целят модернизация на ключови инфраструктурни коридори и подобряване на регионалната свързаност. Сред тях се открояват: Модернизация на ГКПП-та, Морски хидротехнически съоръжения, Нов ГКПП Струмяни – Берово
Средносрочните рискове: демография, инфлация, геополитика
В мотивите към бюджета се очертават редица рискове за фискалната стабилност:
забавяне на икономиката в ЕС, което може да удари износа;
– демографски натиск върху социалната и здравната система;
– висока база на публичните разходи, която затруднява бъдещи съкращения;
– зависимост от вътрешното потребление като източник на приходи;
– геополитически рискове, които влияят на енергийния сектор и бюджетната политика.
В края искам да ви предложа и някои конкретни числа, заложени в бюджета, които може би ви интересуват:
1. До края на следващата година дългът да достигне 37,6 милиарда евро или 31,3 % от брутния вътрешен продукт.
2. Дефицитът отново е изчислен на три на сто по консолидираната фискална програма или 3,36 млрд. евро и е потвърден прогнозираният растеж от 2,7 % на икономиката.
3. Максималното ниво на нов държавен дълг достига почти 10 милиарда евро, а не 10,5 милиарда, както беше в първоначалния вариант на финансовата рамка. В нея са внесени промените, договорени между правителството, бизнеса и синдикатите, които се отнасят до:
– Oтпадането на автоматизма при заплащането в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“, където увеличението на възнагражденията ще бъде с 10 %.
– Таксите при хазарта се увеличават от 20 на 22 %, а не на 25 %, както при първия вариант на проектобюджета.
– От 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 1%, а не с 2%. Година по-късно увеличението ще бъде с 2 %.
– Минималният осигурителен праг и заплата остават 620,20 евро, както беше в първоначалния вариант на бюджет 2026.
– Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава до 2 300 евро за догодина.
– В прогнозата е включен 3,2 млн. евро заем по механизма SAFE.
– Отпада повишаването на данък „дивидент“ от 5% на 10%;
– Отпада задължителния държавно регулиран софтуер за търговите (т.нар. СУПТО);
– Заплатите за всички в публичния сектор ще се актуализират с 10%
– Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
– Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
– Повишава се от 50 на сто на 75 на сто размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
– Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“;
– Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;
– Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;
– Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
Бюджетът за 2026 г. е представен като „структурирана крачка към стабилизиране на публичните финанси“. Cъдържа признаци, както на стремеж към фискална отговорност, така и на политически компромис.В него са видими усилията за консолидация и ориентация към европейските изисквания.
B пoнeдeлниĸ втopият пpoeĸтoбюджeт нa Бългapия зa 2026 г. ce oчaĸвa дa бъдe oфициaлнo oбcъдeн oт Тристранния съвет и внeceн в Hapoднoтo cъбpaниe.
