„Всеки опит да се определи независимостта на следователите според органа, в който се намират в рамките на съдебната власт, по идея противоречи на чл. 5117, ал. 2 от Конституцията.“
Националната следствена служба (НСлС) беше извадена от прокуратурата и става независима структура с приетите на второ четене промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Така занапред НСлС ще се ръководи от директор. Досега ръководител на службата беше главният прокурор – пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Твърди се, че така тя ставала независим орган по разследването, директорът ще назначава следователите и ще ръководи структурата.
Това ме върна към времето между 90-те години и 2009-та, когато следствието беше прехвърлено към прокуратурата. Един дълъг период, в който ми се наложи да разследвам и да документирам много случаи на досъдебни производства, които се оказаха „замразени” в сейфове на следствието и кротко чакаха да изтече давностния срок. Имаше случаи, в които никой не можеше даже да открие следите на някои досиета. Следствието действаше под натиска на изпълнителната власт, а това бяха години, в които никой не знаеше кой какво влачи и накъде го носи. Сблъсквала съм се с антагонизма в действията на следствието и на прокуратурата.
Не е вярно, че с тази промяна следствието щяло да стане едва сега независимо. След последното искане на ПП ГЕРБ до КС за тълкуване принципа на независимостта в съдебната система – по-точно, дали принципа на независимост е съотносим и към отделните подсистеми. Конкретният повод бе предложения законопроект на „Възраждане” за изваждане на НСлС от прокуратурата. КС се произнесе с Определение 5/3 април т.г., в което се казва, че „Следователите имат независимост (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) в качеството си на магистрати от съдебната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури. Независимостта е необходима за осъществяването на всяка магистратска длъжност независимо от органа и от ранга. Във всички случаи тя има едно и също конституционно съдържание. Така че всеки опит да се определи независимостта на следователите според органа, в който се намират в рамките на съдебната власт, по идея противоречи на чл. 5117, ал. 2 от Конституцията. […] организацията на следствените органи е проблем на законодателна целесъобразност“
Напомням този цитат от въпросното Определение на КС, защото днес чух от парламентарната трибуна как след като бъде извадено от прокуратурата следствието ще стане независимо. Затова ще продължа с извадки от него. А в него се казва, че +Съгласно чл. 127, т. 1 от Конституцията прокуратурата следи за спазването на законността включително като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Според чл. 128 от Конституцията следствените органи, бидейки в системата на съдебната власт, осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закона. Очертаната в практиката на Конституционния съд функционална независимост на прокурорите, която не се ограничава от надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор, се проектира на плоскостта на разследването като предпоставка за независимост на следствените органи, респективно на следователите, осъществяващи тази дейност под ръководството на прокурор.”
И още:”Самата Конституция съдържа необходимото взаимодействие между следствените органи и прокуратурата. Съгласно Решение №5/2009 г. по к.д. №6/2009 г. „следствието е най-тясно свързано с прокуратурата и при действие на новата уредба на чл. 127 от Конституцията включването на следователите към прокуратурата не е „прехвърляне“ към нея на нова дейност, а организационно рационализиране на разследващата дейност, която прокуратурата продължава да ръководи. […] Независимостта на съдебната власт е класически въпрос на правовата държава, по който Конституционният съд има стабилна практика: независимостта на съдебната власт и по-точно на съдебния магистрат (съдия, прокурор, следовател) се гарантира от това, че той се подчинява само на закона при вземане на решения; че свободно може да изгражда своето вътрешно убеждение; че е несменяем; че се ползва с функционален имунитет; че съдебните актове имат задължителна сила и др. (Решение №6/1993 г. по к.д. №4/1993 г.). И още: конституционно гарантираната независимост на съдебната власт се изразява в подчинението единствено на закона при вземането на решения, тяхната неотменимост от законодателната и изпълнителната власт, както и в кадровото ѝ формиране от Висшия съдебен съвет като неин вътрешен орган (Решение №1 от 1999 г. по к.д. №22 от 1998 г.).”
„Следователите имат независимост (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) в качеството си на магистрати от съдебната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури. Независимостта е необходима за осъществяването на всяка магистратска длъжност независимо от органа и от ранга. Във всички случаи тя има едно и също конституционно съдържание. Така че всеки опит да се определи независимостта на следователите според органа, в който се намират в рамките на съдебната власт, по идея противоречи на чл. 117, ал. 2 от Конституцията. […] организацията на следствените органи е проблем на законодателна целесъобразност“.
Конституционният съд вече изрично е посочил, че Конституцията установява един и същи принцип за отделните подсистеми на съдебната власт, а именно че независимостта на всеки съдия, прокурор и следовател се определя от подчиняването на неговите решения единствено на закона и изискването да изгражда свободно вътрешното си убеждение.
Р.Р. Краят на проблемите в българската съдебна система няма да настъпи като сменяме непрекъснато мястото на подсистемите в нея или като „изчегъртаме” някой неудобен магистрат. Корените на злото в нея са много надълбоко.Нещата в нея ще се променят, когато и ценностите, които ръководят живота ни като общество, престанат да са обърнати с „главата надолу”, както e в момента,
