Континуитетът на държавното управление не допуска с действие или с бездействие Народното събрание да възпрепятства принципа на мандатност на държавните органи
Всеки ден четем, че държавни органи са с изтекъл срок на мандатите си по причина на Народното събрание, което не избира нови техни членове. По този повод Конституционният съд се е произнесъл и един от последните случаи е свързан с дело № 7/27 септ. 2022 г., което касае изтичането на срока на Инспектората на ВСС. В решението се казва, че “с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС изпълняват своите функции до избиране от НС на главен инспектор, съответно на инспектори. КОНСТИТУЦИОННО НЕДОПУСТИМО е да се праустанови автоматично за неопределено време дейността на Инспектората към ВСС поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от НС на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функционирането в съответствие с конституционните предписания. ДИСКРЕЦИОННАТА* ВЛАСТ НА ПАРЛАМЕНТА Е ЛИМИТИРАНА И ОБРАТНОТО ПОДРИВА ДЕМОКРАТИЧНИЯ РЕД ПОД ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО, КОЕТО Е КОНСТИТУЦИОННО УСТАНОВЕНО ПО ВОЛЯТА НА СУВЕРЕНА КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ФУНДАМЕНТАЛНАТА СТРУКТУРА НА ОСНОВНИЯ ЗАКОН.”
Защо реших да се позова на това решение ли? Защото смятам, че то е базово за всяко съждение, поставящо под съмнение легитимността на всеки друг държавен орган с изтекъл мандат и чието избиране на нови членове е по вина на Народното събрание. И тъй като най-обсъжданата тема е легитимността на настоящия Висш съдебен състав, по мое мнение това решение съдържа и отговора на въпроса – изтеклият мандат (на 3 декември 2022 г.) пречка ли е ВСС да продължи да изпълнява конституционно определените му правомощия и дали решенията му са легитимни? Както в случая с Инспектората на ВСС, ВСС следва да изпълнява своите функции до избиране от НС на нови членове от неговата квота. Конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично, за неопределено време, дейността му, както е и недопустимо изпълнителната или законодателната власт да се опитват да възпрепятстват или да ограничават неговата дейност, произтичаща от конституционно определените му правомощия до момента на избор на нов ВСС.
Във въпросното решение КС използва словосъчетанието „несъщинско удължаване” на мандата. Според тях, говорим за „защитен маханизъм, приложим в изключителни ситуации и ако не бъде приложен в случая, ще се стигне до там – Народното събрание с бездействието си да закрие орган на съдебната власт. Конституцията не го допуска, защото така ще бъде нарушен баланса. A привеждането, на който и да било орган в невъзможност да функционира, засяга този баланс. След като от въпросното решение за Инспектората на ВСС се признава легитимността на държавните органи с изтекъл мандат, се отхвърлят и всякакви съмнения за валидността на техните актове. Акцентирам на това, защото не бива да се бъркат политически оценки и интерпретации със съществуването на действителни нарушения на правноорганизационни обстоятелства, които да са основания за обявяване на решения за невалидни. Казвам това, визирайки оспорването от страна на Министъра на правосъдието на избора на и.ф. главен прокурор.
Сега искам да акцентирам на т.н. „неконституционна ситуация”, за каквато се говори в случаите, когато Народното събрание поради действие или бездействие накърнява баланса във функционирането на държавни институции. Затова ще цитирам:”Ако една от държавните институции има възможност да приведе чрез действия или бездействие друга институция в състояние да не може да осъществява конституционните си правомощия, би било налице недопустимо накърняване на тези баланси. Това особено ярко проличава, когато носител на правомощия, присъщи на законодателната или на изпълнителната власт, ЧРЕЗ НЕОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНСТИТУТИВНАТА СИ КОМПЕТЕНТНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОРГАН НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, в съответствие с Конституцията, на практика премахва този орган за неограничено време.” Към такова съждение наклонява едно евентуално бездействие на НС – като не избира нов персонален състав. И както вече казах по-горе – ако този „защитен механизъм” на „несъщинско удължаване” не съществуваше, неминуемо би се стигнало до неконституционна ситуация. И както се казва във въпросното решение – всяко неподчиняване на върховенството на правото от орган, „овластен с конститутивна компетентност се определя като делегитимиране на установения демократичен държавен ред”. Важно е да напомня!
Предвид казаното току-що, ще се съгласите с мен, че от 44-то до настоящото Народно събрание, депутатите не успяват да изпълнят политическата воля за избор на нов състав на толкова много държавни органи. А това според конституционните съдии е в противоречие с върховенството на закона и изпълнението на конституционните разпоредби. “Когато няма предвидено друго правно средство срещу блокиране на работата на един конституционно установен държавен орган, продължаването на осъществяването на функциите на този орган чрез конкретния персонален негов състав до нов избор/назначаване (изцяло или попълване) е конституционно допустим способ за възпиране на фактическо изменение на предвидения от Конституцията баланс на властите и органите на държавата, каквото фактическо изменение по същество би представлявало подриване на устоите на конституционно установения държавен ред”, смятат конституционните съдии. Нещо повече – по мое мнение през последните 2-3 години Народното събрание не изпълнява и нарушава фундаментални принципи на конституционно установения държавен ред, свързани с разделението на властите и върховенството на правото. Да не говорим за критиките, които водещи експерти и конституционалисти отправят постоянно към качеството на законодателната дейност.
Да се върнем към казуса с ВСС, който се завъртя във връзка с предсрочното освобождаване на Главния прокурор, проведената процедура по избора на и. ф. на Главен прокурор и даване ход на процедурата по избора на нов Главен прокурор. В основата е и ситуацията с изтеклия мандат. А около предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев, се очартаха допълнителни обстоятелства – някои, от които послужиха за повод той да се обърне с искане към Конституционния съд. В същото време министърът на правосъдието реши да оспори пред Върховния административен съд избора на Борислав Сарафов, проведен от прокурорската колегия на ВСС. А парламентарни групи призоваха ВСС да спре процедурата по избора на нов Главен прокурор. Казано на жаргон – получи се „манджа с грозде”.
Само напомням, че според чл. 173, ал. 1 от ЗСВ, при предсрочното освобождаване на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор, ВСС има 7-дневен срок, за да открие нова процедура за избор. Експертите смятат, че този срок е императивен. В такъв случай законодателната власт призовава ВСС да наруши въпросния член. Има и още нещо, ако трябва да се позова на професор Пламен Киров що се отнася до това дали този ВСС е легитимен да открие процедура за нов главен прокурор:”…и в правото, както и в геометрията, има симетрия, т.е. няма как един орган да има право да освобождава главния прокурор, а да няма право да проведе процедура по избор на нов главен прокурор.
В тази връзка, когато чух от депутат-юрист да казва, че те били за независима съдебна власт, но призовават ВСС да спре процедурата по избор на нов главен прокурор, се усъмних дали наистина това го казва юрист. Защото говорим за укорима целенасочена намеса в работата на ВСС. И тук няма никакво значение какво мисля аз за ВСС като дискредитиран вече състав, и каква ми е оценката за настоящия и. ф. на Главен прокурор. Интересува ме дали се следва закона и конституционните разпоредби. Затова считам, че става въпрос за изразени чисто политически съображения, щом легитимността на ВСС се коментира двуяко и политически удобно – ВСС е легитимен, когато гласува предсрочното освобождаване на Иван Гешев, а е нелегитимен да избира нов Главен прокурор.
Към какво призовава Законодателната власт? ВСС да спре реализирането на едно от правомощията си и да наруши чл. 173, ал. 1 от ЗСВ, т.е. при предсрочното освобождаване на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор, ВСС има 7-дневен срок, за да открие нова процедура за избор. Не мисля, че призиви и декларации представляват правно основание, ако подходът ни е демократичен. Ролята на възпиращо обстоятелство може да изиграе неспазването на разпоредби по организирането на процедурата по избор на нов главен прокурор или ако изрично в ЗСВ е записана друга причина. Моето мнение е, че изразени съображения за предстоящи конституционни реформи, отнасящи се до съдебната власт, няма как да са правно основание за спиране едно от правомощията на ВСС. При това говорим за един законодателен процеc, който е непрогнозируем във времето и неясен откъм съдържание.
Затова като заключение ще припомня заглавието и подзаглавието на моята публикация, а именно – принципът на мандатност е демократична ценност и в тази връзка континуитетът на държавното управление не допуска Народното събрание – с действие или с бездействие, да възпрепятства неговото реализиране в контекста на Конституцията и на Закона за съдебната власт. Най-спешната задача на Народното събрание е да изпълни правомощието си по избора на изцяло нови състави или на членове от парламентарната квота на всички държавни органи с изтекъл мандат. Иначе парламентът попада под ударите на КС, тъй като – ще повторя, с действието или с бездействието си „подрива демократичния ред под върховенството на правото”.
*дискреционен – неограничен, предоставен на нечие усмотрение, дискреционна власт – неограничена власт.
В нашия случай:”Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото…”, т.е. Неограничената власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото….” С други думи – неограничената власт на парламента не е неограничена.
