ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО…

преференциите
Време за четене: 5 минути

Тези дни се заговори за преференциите и аз се сетих за един от важните принципи на демокрацията, формулирани от Робърт Дал – всеки гражданин трябва да е уверен, че неговите решения са равни по тежест с решенията на останалите. В този контекст доста странно ми звучи говоренето, свързано с последните промени в Изборния закон, засягащи прага на т.н. преференция. Видите ли, “ограничавала се възможността на българските граждани да упражнят конституционнот право да гласуват”. Ако държим да изречем истината, то трябва да започнем оттам, че преференциите по никакъв начин не са регламентирани от конституцията. Казано по друг начин, тексът за преференциите не е съотносим към нейни текстове, и не е задължителен елемент от активното избирателно право. Ако се позовем на Даниел Кирилов – председател на Правната комисия към парламента, той каза нещо идентично на моето тълкувание: “няма конституционна норма, която да казва, че изборите трябва да са мажоритарни или преференциални”. И е прав. В България има политическа система за гласуване, и от 1991 година тя е пропорционалната. Можем да изключим само краткото време, в което по предложение на Мая Манолова бе въведена смесената, от която БСП много бързо се отказа. През годините единствената промяна бе въвеждането на преференцията.

Има едно умишлено подвеждане по отношение на пропорционалната система и мажоритарната. Всички си спомняме за референдума, когато два милиона и половина поискаха мажоритарната система. Аз не бях между тях, защото съм наясно с всички онези възможности вотът да бъде опорочен и да бъдат засегнати устоите на партийната система като част от демократичния процес. Спомням си, че единствено ГЕРБ разви този дебат и внесе законопроект за мажоритарния вот в парламента, който БСП не подкрепи. Да се представя преференцията като мажоритарен вот е политически нелепо. И аз съм наясно, че спекулирането с конституционните права на гражданите, не е защото активаторите на тази кампания не знаят разликата. Те по-скоро виждат в преференцията решение на вътрешнокотерийните си битки – дали става дума за БСП или за настоящи и предстоящи предизборни коалиции и коалицийки. Всеки от участниците в тях се надява да активира своя партиен електорат и да преодолее първенството на представител на другия коалиционнен партньор. Особено ако предварителните прогнози свиват техния изборен резултат до един евродепутат. Другата причина е, че в това говорене за апокалиптично посегателство върху конституционните права на българските граждани, политическите опоненти на ГЕРБ виждат още една, режисирана от тях, възможност да удрят по имиджа на управляващата партия. Нали ви прави впечатление, че кампанията целенасочено е срещу ГЕРБ, а не толкова срещу ДПС и НФСБ. ДПС – като инициирали предложението, а НФСБ – подкрепили го, заедно с ГЕРБ. Разбира се, така заинтересованите побързаха да извадят от латентното й състояние удобната спекулация за “коалиция между ГЕРБ и ДПС”. БСП и извънпарламентарната опозиция използват много често всяко ценностно консенсусно решение в парламентарната зала, за да бъде задействана стратегията на внушенията и всяване на страхове у избирателите. Разбира се, забравят за себе си, когато те самите са част от такъв консенсус – дали с ДПС или с ГЕРБ.

Връщам се към началото, припомняйки ви, че всеки гражданин трябва да е уверен, че неговите решения са равни по тежест с решенията на останалите. За каква равна тежест можем да говорим, когато една преференция се реализира чрез партийната листа? За какво съответствие на електорална тежест може да става дума, ако приравняваме преферециалния вот с мажоритарния, и вие сте кандидат, издигнат от Инициативен комитет, а не сте част от някоя партийна листа? За каква равна тежест можем да говорим, когато някой може да стане евродепутат с 1500 гласа, а друг – с 130000, какъвто бе случаят с Томислав Дончев по време на предходните евроизбори. Личното предпочитание, посягайки преференциално към кандидат от дадена партийна листа, чието подреждане е резултат от определен вътрешнопартиен избор, и след активна пропагандаторска дейност за печелене на доверие, не може да е равно по тежест с цялата работа, която ще се наложи вие да организирате и да свършите като независим мажоритарен кандидат.

В момента аз не знам да има ограничения, което да не позволяват на всеки желаещ да спечели личното предпочитание на избирателя. Както стана ясно, такава възможност е издигането на независима кандидатура с инициативен комитет. Доколкото ми е известно има и много облекчения в тази посока – такси, численост на инициативния комитет и т.н. Не съм адвокат на онези, които държат да се прави ясно разграничение – кога става дума за партийна листа, и кога за индивидуално предпочитание. Но според мен въпросната преференция е посегателство върху вътрешнопартийните принципи на функциониране на политическите организации. Но също е и скрита възможност за корпоративен и контролиран вот под прикритието на водещия политически избор – предпочитание към определена партия. Партийната листа трябва да си остане партийна листа. В нея са влезли кандидати, чията класация е част от вътрешнопартийна процедура и е направена по реда на предложенията в тази партия. Предполагам, че е така. Нали същото твърдят и от БСП, разчитайки на “късата” памет на избирателя – да забравим за онова “изключение”, което направи от сегашния президент нейн “първи” кандидат, особено след като стана известно, че това не отговаряло на действителното му място в крайната класация.

Надявам се просветените български граждани да са наясно с опитите да бъдат заблудени и по този начин да се въздейства на политическите им нагласи. Направих усилие и проследих няколко леви електронни медии – опорната точка се предаваше копи пейс. Веднага бяха активирани тур-обиколките на познати лица по ТВ, за да ни кажат, забележете, колко “хората са гневни” от факта, че са променeни досегашните възможности за използване на преференции. Интересно! Как така бързо разбраха и с какви методи стигнаха до любимото си обобшение да поставят всички ни в кюпа на “хората”? Увлечени в припявката за апокалиптичните равнища на хорско недоволство, и разчитайки на притежаваната от тях дарба да влизат в ролята на шамани и врачки, услужливо ни предсказват как “всички ще протестират, защото и без това имало гняв сред хората”. И разбира се – спешен съвет към “Обединени патриоти”, които бързо трябвало да напуснат управлението, защото “ГЕРБ вече вървял с ДПС”, а това означавало, че “гласувайки за ГЕРБ, гласуваш за ДПС”. Не е за вярване! И това го говорят хора, които са се устремили да печелят вашето доверие преди избори или от десетилетия не са спрели да търкат столовете на ТВ и радио студиата, поднасяйки ни “компетентно” всеки ден (а някои – по няколко път ина ден) политическите си коментари. Като например вчерашното твърдение, че “сегашната промяна била удобна за авторитарните партии”. Това е само един от примерите, които са илюстрация на предубедено, а не на професионално тълкуванe. Още един факт, че публичното говорене е задръстено от повтарянето на опорни точки – симптом на задкулисно поемане на ангажименти, уредени със съответното заплащане. Поне към подобни мисли ме тласка и анонса на ТВ Канал-3 към предстоящото излъчване на документалния филм “Социолози на повикване”. Същите, които нееднократно съм коментирала в мои публикации, сравнявайки ги с шамани, врачки и политически “въртиопашки”, които преплуваха прехода, пълнейки джобове.

Ще ми се да завърша с един съвет – пазете се от тях! За мен те са професионални тролове, които присъстват в публичната среда и не са невидими. Тях лесно ще ги разпознаете, защото самите те така са се увлекли в тази си роля, че не забелязват колко са изтъркани. Малко са тези, които им вярват и само ако сте нов “потребител”, бихте се хванали на техните “прогнози” и “коментари”. Никак не е трудно, заслушвайки се в публичното им говорене, да откриете подстрекателските им намерения – да вкарат обществото в поредна конфронтация и хаос, от които имат полза единствено техните поръчители и работодатели. Защото същите са решили, че могат да постигнат своите политически цели, като внасят разногласие в обществото, дори когато за това не съществуват обективни предпоставки. Важно е да чувате как говорят от ваше име, но и за вас самите – били сте “гневни и недоволни”, без самите даже да подозирате за това. След един по-прецизен преглед на някои eлектронни медии, ще се натъкнете на изключителната бързина, с която те – очевидно указанията идват от един и същи координационен център, успяват да се организират за екстремна акция, чиято цел е да се въздейства на обществените настроения в определена посока.

От латералното мислене се убедих колко важна е обективната информация за формирането на окончателно мнение и каква е водещата й роля в поведенчески нагласи на всеки отделен човек. Така стои и въпроса за преференцията и последните промени, свързани с нея. А от опит знам, че когато някой действа толкова бързо, крайно и ескалационно срещу въпросните промени – това трябва да породи у вас съмнения за искреността в действията му и за обективността в неговото говорене. Затова, за да можем да противодействаме на всякакви опити да се влияе на възприятията и на усещанията ни, трябва сами да се погрижим за нашата лична информираност. Време е да се научим да сравняваме информацията от няколко различни източника, и то от такива, които вече са спечелили нашето доверие. За моя радост, такива все още се намират в медийната ни среда. А засега, си оставете едно наум – преференциите не са това, което…

error: Свържете се с автора за разрешение!!