Днес много са тези, които се питат защо премиерът Борисов и правителството се радват на нарастваща подкрепа в едно трудно за народа ни изпитание. Някои се опитват да го обяснят. Искам и аз да кажа…
Веднъж бях попитана каква е разликата между политик и държавник. Тогава отговорих с чужди думи, навярно прочетени в някои от многото книги, които съм прочела: „Хоризонтът на политика са следващите избори, а този на държавника – следващите поколения”. Спомням си, че някой допълни, че политикът много говори и обещава, но нищо не върши, а държавникът работи и прави политика. В тази връзка, винаги, когато трябва да вляза в същността на някое понятие отварям “Българска енциклопедия” на братя Данчови (1936). В нея, на страница 1249-та срещу думата “политик” са посочени три значения и първото е “човек, който владее държавното изкуство и умее добре да управлява държава“. Това може би обяснява и защо в енциклопедията не открих отделно посочване на държавник – политикът и държавникът са едно цяло. Не може да е политик този, който не може да управлява добре една държава и обратно – не може да е държавник този, който не е добър политик.
Добър държавник може да е този, който е доказал своите качества в политическия процес. Бойко Борисов е неотменен участник в него през последните десет години. Много бяха нетърпеливите, които очакваха мига на неговото “изчегъртване”. Но те пропускаха най-важното, което му отрежда политическо присъствие през тези десет години – той се развиваше като публична личност. Печелеше избори след избори, а ние опознавахме не само проявленията на неговия човешки характер по време на политически сблъсъци, но бяхме свидетели и как той израстваше професионално, защото да си държавник и политик е професия. Докато опонентите му останаха във времето, от където политическата им кариера бе стартирала, той трупаше трайно обществено доверие в условията на активна държавническа дейност.
Онези, които си мечтаеха и продължават да мечтаят да са на неговата позиция, често поставят под съмнение качествата му да управлява България. Но знаете ли как най-добре се доказва дали някой става за държавник? Доказва се с политики и с верни решения. А правителствата на Борисов никога не са довеждали държавата ни до катастрофални кризи, до каквито ни докарваше управлението на комунистите и социалистите. Eдно доказателство, че не всеки политик може да стане успешен държавник. Особено пък такъв, които не притежава политически опит, а е “изстрелян” на висока позиция. Успява само този, който многократно е завоювал общественото доверие, а то се доказва на избори. Защото в една демократична държава вотът на избирателите е коректив за публичната дейност на политика и основна ориентация за правилността на неговата дейност. Един политик може да се утвърди като държавник само, ако многократно и успешно е преминал през изборния процес. По този повод Чърчил казва: „Няма по-добра проверка за качествата на един политик от битката по време на избори”. А колко избори е спечелил Бойко Борисов и партията ГЕРБ, най-точно може да ви каже депутатът и бивш конституционалист Георги Марков. Но с никои избори не свършва, а започва всичко в политическата биография на всеки държавник. От него се очаква най-важното – да съумее да оцени конкретния исторически момент и да изгради позиция, която да е основана на ясни принципи и да дава ясни хоризонти.
Днес в лицето на премиера Борисов, България има един успешен държавник, уважаван в Европа, и чията дума се чува. Някои определят говоренето му за феноменално – говори човешки, без фалшив политически патос и без кухи “купешки” изразни средства. Всъщност държавническите му действия продължават да нямат алтернатива. И причината за това е, че той като истински стопанин демонстрира изключително познаване на състоянието на българската държава – в детайли за всяка система. Това при него е опит с голяма стойност при предлагането на решения. А знаем, че един информиран и опитен държавник никога не може да бъде манапулиран и подвеждан във вземането на решения. Нееднократно сме били свидетели на негови спешни реакции в случаите, когато е трябвало да отчете ролята на субективния фактор и пораждането на “шум” в системите. Това някои го определяха като отстъпление или желание да угоди на всички. Но едва ли това е така, защото всеки път той намираше начин убедително да акцентува на причините и да остави другите сами да стигнат до онова, което за него вече е ясно. И това също е част от умението да менажираш държавата.
Борисов доказа, че познава до съвършенство функционирането на държавата и владее управлението на страната. Но за него и външната политика отдавна не е хоби. И ако преди време френският президент Макрон ни оглуши с идеята за мултилатерализма – проблемите на мира и сигурността да се разрешават в условията на преговори и разбирателство, българският премиер внесе този нов дух в междудържавните отношения на Балканите. Нещо повече – днес България се позиционира по друг начин и в международната политика, а доверието на Европа към България е лична негова заслуга. Това само доказва колко важно е с политика и управление да се занимават опитни хора. Днешният Борисов опровергава всички онези, които се опитваха в предизборната кампания на Румен Радев за президент да определят липсата на политически опит като ценност и предимство при заемането на висша държавна длъжност.
Днес народът и държавата ни преминават през едно трудно изпитание, защото битката с коронавируса е битка за опазване на човешкото здраве и живот. Функционирането на една държава в необявена от невидим противник война, изисква друг режим на действия и политики. Системите не трябва да спират да работят. Трите власти функционират в нова ситуация. Необходим е контрол на снабдяването и недопускане на дефицит в потреблението. В такива моменти гражданите имат най-голяма нужда да усещат подкрепата на държавата. Няма нищо по-естествено от това институциите да действат повече от всякога като гарант за сигурността на гражданите, а действието на законите да не е както действа редовното законодателство, защото сме в извънредно положение.
А в извънредно положение нищо не е същото. В справянето с тази ситуация е скрита истината за това кой става за политик и държавник. И ако на преден план излиза обединението на нацията около единствената и най-важна кауза – да опазим здравето и живота, то първостепенната по важност задача на всеки държавник е да консолидира народната воля около спазването на мерките и да дава увереност за днешния и за утрешния ден. Затова българското правителство е може би единственото в Европа, което върна доверието там, където сега му е мястото – при народа! Страната ни първа предприе ефективни мерки срещу COVID-19, но те не са толкова рестрективни, както в останалите държави. Някои се опитаха с вой да се противопоставят и на малкото ограничения, за да извлекат политически дивиденти. Но 77% разбраха нуждата от тях и се съобразяват. Вероятно заради останалите се “издънихме” на Цветница и Великден! Mожехме вече да сме тръгнали по нанадолнището на кривата и де сме чули добри новини… Но народът ни е казал, че това, което си направиш сам, никой друг не може да ти го направи. А в мениджмънта има една стара максима, че никога не трябва да бъркаме усилията с резултатите… Защото все се намира някой, който да “оплете конците”.
Ако се случи в политическата ти биография на държавник да впишеш, че си управлявал успешно в извънредно положение, трябва да знаеш, че си спечелил сърцата на много хора. Преодолял си трудностите, възраженията, пречките, дефицита на финанси, недоволството… Като държавник си го постигнал с отговорността, дисциплината и ентусиазма на онези, с които сте си разменили доверие… А то не се създава за един ден или по време на една предизборна кампания. Не е достатъчно. Трябва многократно да си се доказвал в политическия процес, а задачата ти винаги да е да обединяваш хората и да създаваш у тях съпричастност, водеща към върха… И за целта не е нужно да се наизустяват наукоподобни фрази, а обикновена човешка реч и цялата истина…
И аз да кажа…, а вие да си помислите!
