На двудневно посещениe в България пристига германският президент Щайнмайер. Като държавен глава и по конституция, той има представителни функции и е надпартиен. Работата му е да говори, да отправя послания, да убеждава и да комуникира по начин, който да обединява около ценности. Казват, че сега, когато в Германия управлява широка коалиция между ХДС-ХСС и ГСДП, не съществува никакъв сблъсък между него като държавен глава и изпълнителната власт. Веднага си казах, че това е една добра възможност българският президент да се поучи от опита му, тъй като той продължава да не разбира какво е това да си обединител на нацията, както е записано в българската конституция, а и как на практика се реализират подобни правомощия.
Биха могли да си поговорят, например, за правовата държава. Или що е то независими власти и защо президент с представителни функции не бива да се бърка в работата на институциите. А защо не – и за ролята на президента и президентството като предизборен щаб на партията, която го е издигнала. Нашият президент има какво да сподели като опит в това отношение. Знае ли се, г-н Щайнмайер може да реши да пренесе чуждия опит и между другото се сети, че е от Германската социалдемократическа партия. Защо да не стане дума и за начина на комуникиране с независимите власти и най-вече – с изпълнителната и законодателната? Или да поговорят за липсата на диалог? Та дано г-н Щайнмайер подеме разговор и за това, че когато трите власти са независими, не важи правилото “Власт власт възпира”, защото тях може да ги контролира единствено суверенът. А и излишно е да ви припомням, че българският президент даже не е власт?
Подготвяйки се за тази публикация, прочетох много за германския президент Щайнмайер. Впечатлих се от факта, че всичко, което той е постигнал до преди да бъде издигната кандидатурата му, го е постигнал с интелигентност, прилежност и твърдост – никога чрез борба. В своята кариера на политик и държавен чиновник, винаги е бил там, където има свободно място. Трупал е опит и знания, преди да стане президент на водеща европейска държава като Германия. За такива хора моят баща казваше, че са “дялан камък”. Винаги има какво да се научи от тях…
