ОТНОВО ИНТЕРВЮ ПО КАЛЪП

президентът в панорама
Време за четене: 9 минути

Поредно интервю в “Панорама” с българския президент – по калъп! Отново на запис и по сценарий! Отсъствие на естествена човешка реч. Липса на професионално журналистическо поведение, което бих определила като несвобода на словото лице в лице с един президент. (прочетете и други мои публикации за предходни интервюта). Дефицит на авторска мисъл и от двете страни, за сметка на заучени словесни парчета, често разминаващи се в смисловата си натовареност – и във въпросите, и в отговорите. Удобно зададени въпроси, така че само интервюираният да има възможността да съди и да спекулира. Защото мълчанието на интервюиращият благославяше точно това – отговарящият да е “последна инстанция”, за да оправдава и възхвалява “скромно” единствено себе си, без да прозира зад това и най-малка частица на осъзната отговорност да си в ролята на Българския президент.

Снощи институцията президент фалира окончателно. Държавният глава продължава да не зачита парламентарната демокрация и да подлага на унижение българската конституция. Навярно създателите на майката на сегашната – Търновската, вече са се обърнали в гробовете си? Болшинството от онези депутати са били обути в цървули, но това не им е попречило да осмислят парламентаризма и да ни го завещаят като “закон от народа и за народа”. Защото парламентаризмът е прекият израз на народната воля – всеки българин дава доброволно съгласието си избраници в парламента да го представляват и да вземат решения вместо него. Конституционно странно е, лице с представителни функции и обединител на нацията, да продължава да се държи авторитарно спрямо конституцията. Време е всеки конституционалист и българин да се замисли върху този пълзящ опит за фундаментално изкривяване на същността на парламентарната република.

Скандално е случващото се в България, свързано с упражняването на президентските правомощия. И това вече е проблем, защото засяга нормалното функциониране на парламентаризма. И защото този проблем уронва държавността и рефлектира върху доверието в институциите. Мисля, че сме свидетели на отчаян опит да се поддържа политически имидж с опорните точки на БСП, че управляващите са престъпници и маскари, а “по този начин (някой иска) да размие собствените си безобразия” (Просто се сетих за народната поговорка “С твоите камъни по твоята глава”). Препратката от социалната политика на МО към забогатяването от власт на управляващите, трябваше да постигне ефекта на пречистващ душ на публично място. Само че беше проуснат един факт, който винаги е присъствал в законодателството – ако вече веднъж си купил общинско или държавно жилище и после си го продал, не можеш да се възползваш втори път от такава възможност. Но да оставим тази и други подробности на обективните медии, а не на онези, които мълчат.

Да, време е за справедливост! И ние искаме да сме нормална европейска държава и някой да се наеме най-сетне да изготви баланс на приватизацията, слагайки точка на прехода. Та да видим кои как са забогатяли и “са трупали състояние от политиката в началните години на прехода”? Кой как е затрил активите от приватизацията и с какъв “ансансьор” днес се е изкачил на етажа на червената олигархия? Наистина е време да се сложи края на “дълго заприщваните процеси”, свързани с облагодетелстването на същата тази олигархия, родена през прехода, режисиран и реализиран от самите тях в съответствие с марксистко-ленинското им разбиране за “първоначалното натрупване на капитала”. И нека “да се изкарат всички тези несъответствия на политиците, доходи, разходи, придобиване, но идва следващ етап, според мен – сметките навън, в офшорни компании, и това е голямото предизвикателство към всички т.н. оторизирани органи… Не само сметки и офшорни транзакции, но и големият проблем – имоти у нас и зад граница, фирми у нас и зад граница, на името на подставени лица.” И продължавайки с цитатите, които използвах, “наводнени” с лексиката на интервюирания – един подобен баланс за приватизацията и за следприватизационния имотен разгул, ще ни даде “възможност да започнем на чисто…Всичко трябва да се разкрие – имоти, сметки зад граница, всичко трябва да излезе наяве.”

Слушах, слушах и не вярвах на ушите си! Особено когато стана дума за освободения началник на президентския кабинет. Да си акцент от такова интервю, каква по-добра предизборна агитация! Всичко остава скрито-покрито, отхвърлени са всякакви “конспиративни теории”. Само брошка – в ревера на БСП! А ето и парадоксалното му изречение, с което направо ни втрещи: „Няма как да застана от едната страна на някаква партийна барикада, защото вчера освободих Иво Христов, колкото и да не искам…Той ми е необходим тук. Аз го освободих с мой указ. Така че няма никакви основания за подобни тълкувания“. И продължава по-нататък:“Всякакви конспиративни теории по отношение на Иво Христов като че ли имат една основна цел, да се заглуши големият скандал, който се вихри и за който говорихме“. Смятам, че няма нищо толкова прозрачно, колкото усещането за лошо изиграна сценка и поредния опит да ни заблудят!

Винаги съм се чудила на странната стилистика, която обслужва президентските изявления. Аз, която обичам професионално да се вглеждам и да се вслушвам в чуждото публично говорене, не веднъж съм писала по този повод. Aбсурдно звучат и този път изпразнените от логика твърдения: „Няма как да застана от едната страна на някаква партийна барикада, … Няма как изобщо да ме слагат в един кюп, с която и да е партия, защото аз се водя от моята си политика и моите принципи, които не зависят от никоя партия. Не ги съгласувам с никоя партия. Президентът не е и не може да бъде опозиция, но мога да ви кажа, че заедно с милионите българи (това най-го обичам – да се говори от името на “хората, народа”, а сега – и от името на “милионите”), които не одобряват действията на законодателната, на изпълнителната власт (защо ли забрави съдебната), заедно с тях, аз съм ценностна опозиция (ама колко самохвално и героично звучи само). Останалото са конспирации“. Ех, кога ще се изпълни народната мечта и ние да си имаме, байно, държавен глава в ролята на ценностна опозиция! И кой беше този Някой, който измисли подобно словосъчетание за самооценка на точно този президент, когато единственото, което чуваме през тези години е да е говорител на БСП и да ни “набива” опорните им точки.

Колкото до казаното от него по повод на последния КСНС, за мен този съвет може да бъде включен в рекордите на “Гинес” по отлагане изпълнението на президентските задължения. Става дума за още един ярък фрагмент от затвърдилата се вече тенденция българския президент да не води диалог с отделните власти и да не е медиатор между тях, както го предвижда конституцията. Затова и опитът му в това интервю да представи фактите според неговата гледна точка, бе също толкова политически цинично, колкото и характера на употребената в това интервю лексика – далавери, институционална разруха, разпад, разгул, прогнил модел… – почти като откъслеци от разговор на подпийнали хора. КСНС показа не друго, а пълната изолация на президентската институция и отказ да реализира правомощия по постигането на консенсус и консолидиране на политическата представителност около националните интереси. А подобна изолация води само до един резултат – непознаване как функционира и какво работи в момента правителството, какво е състоянието на отделните системи и резултатите от реализираните политики и предприетите действия. Достатъчно е да се позовем само на един пример от въпросното интервю – обществените поръчки и има ли “електронизация” там(колкото и неточно да звучи това по неговото определение)?

Президентът посочи, че работи активно за привличането на чуждестранни инвестиции в България и за добрия имидж на страната. И на чия наивност, питам аз, може да разчита подобно “експозе” за президентски заслуги в “ползу народу”:
„Когато премиерът на Китай беше тук миналата година, тук му предложих: „Дайте да направим един глобален център за партньорство“, и уточни, че още на другия ден българското правителство е приело тази идея. „Това да не би да не е в полза на България и на правителството? В тяхна полза е“, похвали се държавният глава. Това че имаше среща “16 плюс 1”, че лидерите на цяла Европа се стекоха в България, че благодарение на авторитета на българския премиер тази среща вече ще е “17 плюс 1”… Не очаквайте да чуете от българския президент онова, което е известно на всеки българин и на всеки инвеститор, преди да вземе решение – стабилността в държавата ни, байно, във всичките й икономически измерения, с резултатите от инфраструктурните политики, с покаазателите на икономическата среда – все заслуги на правителствата на Бойко Борисов. Тия работи не стават, байно, с “Дайте да направим един център…”

Няма нищо по-цинично от опита да се обръща действителността, така че усещанията на гражданите да се насочат тактически единствено към управляващите. Но сценаристите на това интервю и този път са пренебрегнали възможността изреченото от държавния глава да уцели любимата му Партия: ”Партиите вместо да се чистят сами, те ревностно бранят тези хора. Дори ги изкарват някакви морални герои.” Браво! Кажете ми как да нямаме предвид ония хора от БСП с повдигнати обвинения за пране на пари, за купуване на гласове и т.н. Затова пък любимата Партия вместо да ги “чисти”, както им препоръчва техния президент, ги възхвалява като герои и ги сочи за морални поборници, даже ги издига за водачи на евролистата!

Странно разбиране за власт и правомощия! Президентът продължава да “забравя”, че властите в парламентарната ни република са три – законодателна, изпълнителна и съдебна. Самият той не е власт и няма никакви контролни функции по отношение на никоя от тези независими власти. Парламентарното управление е споделено управление на държавата чрез отделните независими власти, които не се противопоставят една на друга, а всяка действа по правомощия и в интерес на гражданите. Президентските квоти в някои органи са подход за търсене на баланс, който в никой случай не се подразбира като инструмент за контрол, защото спекулативното “власт власт възпира” не важи при съществуващата независимост на властите. Означава, че се изключват задкулисни “лични договорки и лични съглашателства“, т.е. изключена е всяка възможност за прокарване на несъществуващи президентски правомощия по контрол, а още повече – президентът не е и власт.

И като финал – за пълзящата диктатура! Диктаторът може и да не представлява власт, но достатъчно ясно да прокарва заблуждението, че представлява власт с вербални заплахи от рода на “Следващият път…” E, тогава няма да сме вече нито нормална, нито европейска, нито демократична, нито просперираща държава… Защото най-голямата отговорност на всеки български президент е да зачита народната воля след упражнено вече избирателно право в условията на честно проведени парламентарни избори, неоспорени от никой. Той не може и да играе част от парламентарната опозиция, нито да превръща президентството в партийно-политически център. Защото това е в нарушение на конституцията и работи за подмяна на демокрацията.

error: Свържете се с автора за разрешение!!