Моят професионален интерес е свързан с анализираните на текстове. Обучена съм да работя с мисловни инструменти и методи за възприемане на една информация, така че да я оценя много бързо откъм точност, адекватност, гледна точка и стойност. Много бързо подготвям ума си за въприемането на конкретна информация чрез насочване на вниманието ми. Крайната ми цел винаги е да извлека повече стойност от съответния текст. Същият подход използвах и когато започнах да чета мотивите на президента Румен Радев за отказ да назначи главен прокурор. Обещавам да бъда конкретна и да не се отклонявам в политически залитания. Ще се водя от прегледа и анализа, последвани от моите заключения. Искам да напиша един балансиран материал, свързвайки фактите в съдържанието с изводите.
В мотивите открих три тези. Според президента, кандидатът за главен прокурор е само един и няма алтернативност в избора, което отнемало от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор. Кога една кандидатура е престижна? Когато е легитимна, т.е. събрала е широка подкрепа от членовете на ВСС и кандидатът има перфектна биография. Бързам веднага да отговоря, че тази кандидатура е легитимна, защото процедурата бе проведена по закон. Ако българският президент счита, че е нелегитимна, защо в мотивите не посочва по кой конкретен член на Закона за съдебната власт е нарушението? Що се отнася до подкрепата, то подкрепилите кандидатурата с гласуване във ВСС са двадесет срещу четири. По отношение на биографията на кандидата, всичко беше прозрачно изнесено и е неоспоримо като компетентности, професионална подготовка, лична история и т.н. И в този случай, президентът мълчи и не посочва факти, които според него да са противоречащи на закона и на критериите за избора.
Втората теза е свързана с факта, че Министерството на правосъдието не се е възползвало от правото да издигне кандидатурa на изпълнителната власт, което в мотивите е изтълкувано като подкрепа за единствената кандидатура. Щом изпълнителната власт подкрепя кандидатурата на Гешев, тогава защо й е да издига втора кандидатура? А подобен ход дали ще подобри качеството на избора? В тази връзка ще ви кажа, че по-надолу в мотивите на президента посочва като недостатък факта, че кандидатурата имала масирана служебна институционална подкрепа. Откривам някакво противоречие между това съждение и изтъкването, че Министерството на правосъдието е трябвало да излъчи кандидатура. Последното няма ли да бъде отново „масирана инстуционална подкрепа“, която според Радев е недопустима.
Третата теза касае необходимостта от високо обществено доверие към главния прокурор и че израз на това са становищата на изчерпателно изброени в ЗСВ граждански субекти – неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши училища и научни организации. Според президента, само техните становища подлежат на публикуване в сайта на ВСС. Публикуването на становищата на държавни институции, вкл. и на изпълнителната власт било нарушение на закона. Излиза така, че на сайта трябва да се публикуват само становища на граждански организации.
Работейки по съдържанието на мотивите, открих разпоредбата на чл. 173, ал. 8 от Закона за съдебната власт, която ме навежда на мисълта за превратното й тълкуване от държавния глава. Текстът на тази алинея дава правна възможност на гражданските субекти да участват в процедурата по избор на главен прокурор, но не забранява на други лица, вкл. и държавни институции, да изразяват становища по кандидатурата. Няма нарушение, както той твърди. Няма такова изречение, което да забранява изрично, че само и единствено граждански организации имат право да дават мнение по издиганата кандидатура. Повтарям – разпоредбата не забранява, а дава правна възможност, т.е. няма ограничаващ характер. Нещо повече – положителен факт е, че на сайта на ВСС са публикувани и становища на институции, с които бъдещият главен прокурор ще работи в близко взаимодействие, което е в пълно съответствие с чл. 5, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Това е от изключителна важност за ефективната работа и координацият между тези институции за постигане на целите за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата. А и публикуването на повече становища не е ли в интерес на прозрачността, за която се бори президентът, както и не потвърждава ли широката подкрепа за прокурор Гешев?
Обещах ви да не намесвам политиката и да работя с фактите и отразената в мотивите гледна точка. Но не мога да избягам от обобщението, че от така предложените мотиви прозира дълбоко непознаване на принципите и правилата на Закона за съдебната власт, както и не се отчитат основните принципи при функциониране на правовата и демократична държава. Приемам мотивите на президента за отказ да назначи главен прокурор като формален политически акт. А постоянно да слагаш прът в колелото, съвсем не е предимство…
