ПРЕЗИДЕНТСКО ВЕТО ИЛИ ПОРЕДНИ ЮРИДИЧЕСКИ КАЛАМБУРИ

президентско вето
Време за четене: 4 минути

Радев е рекордьор по връщане на закони за преразглеждане в Народното събрание. От днешното му изявление разбрахме, че той се възползва от т.н. отлагателно вето като го прилага върху част от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13 март т.г., прието от 44-то НС на 20 март 2020 година. Това означава връщането му в парламента за ново обсъждане на оспорените текстове и след това ветото може да бъде отхвърлено, изцяло или частично прието.

Като човек, който гради своите съждения върху обективността на текстове или публични изявления, и този път не измених на подхода си. Запознах се с мотивите от сайта на президентството. Между другото, добре е да знаете колко важно за обективността е действителното възприятие. Иначе е трудно да се определи кое е вярно и кое е невярно, но това е в случаите, когато “истината” е мотивирана от личен или политически интерес. Съществува разбирането, че всеки може да види “истината”, т.е. нещата такива, каквито са в действителност. Грешка, не всеки! Има хора, които не просто не искат да я видят и признаят, но ако може и другите да подведат. За целта са готови от “девет кладенци вода да докарат”.

От изложението на мотивите разбирам, че президентът отхвърля частта от закона, която е свързана с измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“, както и „правото на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия“, т.е. става дума за спекулата. За нея отказвам коментар, а споделям мнението на премиера и следва парламентът да отхвърли тази мярка. Заслужава внимание първото изменение в НК. Според мотивите „с изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.” Затова отворих Наказателния кодекс и прочетох въпросния член, който и в момента е действащ, а сега само се добавя, “или невярна информация за разпространението на заразителна болест”:

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г. , изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, или невярна информация за разпространението на заразителна болест (в болд е новото предложение на НС, което Радев върна за ново разглеждане), се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева.

За сведение на президента и на неговите съветници, терминът „невярна“/“неверни“ съществува в чл. 326, ал. 1 от българския Наказателен кодекс още от 1982 година. Какво означава това? Означава, че от 38 години българската правна система прилага този наказателен състав и въз основа на него са постановени стотици осъдителни присъди на лица, които предават невярна информация за помощ, злополука или тревога. Ако текстът на закона не беше ясен и е в противоречие със стандартите на ЕКЗПЧ, както се твърди в мотивите, то държавата щеше да бъде осъдена многократно в Европейския съд за защита на правата на човека. Радев твърди, че има проблем с думата „невярна“, но не цитира нито едно решение на ЕСЗПЧ, с което държавата е осъдена, заради тази формулировка в чл. 326, ал. 1 от НК.

Истината е, че разпоредбата не противоречи на никакви европейски и международни стандарти и напразни са усилията му в цитирането на дузина международни документи, които не се съотнасят към логиката на това, в което той иска да ни убеди. Разпоредбата е ясна и се прилага в Република България от достатъчно дълго време (38 г.), за да се създаде адекватна съдебна практика по нея. Предложението на депутатите буквално следва логиката на сега действащия текст, което е и най-правилния подход – действащата разпоредба е преминала теста на времето, доказала е своята коректна правна формулировка и не е довела до противоречива съдебна практика.

Фактът, че в мотивите “невярна информация за разпространението на заразителна болест” и предвидените в закона санкции се свързва с ограничаване свободата на словото, е някаво мисловно изтрещяване и може да шокира всеки нормално мислещ човек. Каква съотносима логика можете да откриете в позоваването на Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009), в която “изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи.” Ха, така, дойдохме си на думата! Но за каква информация става дума в нашия случай? За невярна информация, която е заплаха за националната сигурност, особено когато става въпрос за болести, които са с епидемични или пандемични мащаби на разпространение. Следва ли, че за разпространението на невярна информация не трябва да се носи наказателна отговорност? Означава ли също, че фалшивите новини и дезинформацията трябва да приемам като част от легитимния медиен процес на обективно отразяване и като елемент на свободата на словото?

Да, свободата на изразяване на мнение e конституционно право, но конституционно право е и получаването на обективна и вярна информация. Не смятам, че прилагането на наказателна отговорност заради невярна информация може да се сочи като причина за автоцензура, за отваряне “широко вратите и за сллашване и тормоз от страна на органите на властта”. Е, това вече е доказателство (единствено) за застинало, назад във времето, въображение! Колкото до срока на действиe на допълнението в този законодателен текст, няма никакви пречки той да остане и след периода на извънредното положение. И действието му извън този срок, не само няма да “ерозира доверието на българските граждани в европейските ценности”, както се твърди в мотивите, а e изцяло в контекста на политиката на ЕС за борба с фалшивите новини и дезинформацията.

Изводът е, че в „логиката“ на ветото на Радев няма логика, тъй като на практика той се опитва да обори законосъборазността на думата „неверен/невярна“, която отдавна е доказала своята правна устойчивост през призмата на българския наказателен кодекс, ЕКЗПЧ и МПГПП. Мотивите са поредните юридически каламбури на юридическия екип на Радев.

error: Свържете се с автора за разрешение!!