Сегашният български президент ще бъде запомнен като президентът на ветото. Не че няма това право, защото е предвидено в българската конституция, но нейните автори са имали предвид не друго, а разумното и обективно позициониране на президентската институция в демократичния процес, свързан със законодателството. Но се получава така, че днес големият проблем на президентското вето е, че то по-скоро е илюстрация на демонстрираната от президента политическа опозиционност, което не е замислено като присъщо на българския държавен глава и българската конституция не го предвижда.
Последното вето, свързано с промените в държавната субсидия за партиите, т.н. “левче”, е стряскащо откъм неиздържаност и формалност. Да започнем оттам, че държавният глава приветствал гражданската позиция на онези 2,5 млн. българи, които били за ограничаване на държавната партийна субсидия. Разбирам го, не иска да пропусне възможността да демонстрира последователност в популисткото говорене. Нали знаете – страх лозе пази, а и народът не бива да бъде обиждан! Все пак става въпрос за неговата политическа воля! А напоследък за социалистите говоренето по темата за заплашената демокрация се е превърнало в каламбур за печелене на народната любов. Да го забравим това! Защото българският президент много иска народът да го харесва, а популизма е за това, обогатен със солидарното повтаряне на опорните точки на любимата му партия.
Според президента, с тези промени българският парламент уронил конституционните устои на българската демокрация. Подменен бил конституционния модел на политическата система, без да бъде извършена промяна в Конституцията. Доколкото ми е известно, под политическа система се подразбира държавното управление на страната и цялата съвкупност от принципи и институции, на които се крепи самото функциониране на държавата. Какви са опасенията на държавния глава, че “левчето” застрашава настоящата система, за мен остава тайна? “Левчето” не застрашава по никакъв начин съвкупния политически живот и принципа на политически плурализъм, предвид чл.11 на конституцията. “Левчето” не пречи по никакъв начин и на формирането и изразяването на политическата воля на гражданите? По никакъв! Това го има само в главите на безотговорните политици, чието любимо занимание е да политиканстват не в интерес на реалната демокрация.
Политиците трябва най-после да се научат да тълкуват обективно и отговорно текстовете на конституцията и на Закона за политическите партии. Какво се има предвид в цитирания чл. 11, ал.2, където се казва, че “нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.” Няма нужда да ви разяснявам какво са имали предвид авторите на сегашната българска конституция. Много е близко до ума – партиите да са далече от държавата! Затова в Закона за партиите е заложено смесено финансиране, а държавната субсидия е само част от него. Нейният размер трябва да е достатъчен за обезпечаване на условия за организационна дейност – нужда от офис и покриване на разходите по поддръжката му. Тази субсидия не е за издръжка на паралелни структури, дублиращи държавните – така беше преди 1989-та година, когато Партията беше паралелната държавa.
Един от аргументите в президентското вето е, че с промените партиите ставали зависими от бизнеса, който щял да финансира тяхното съществуване. Лъжа! И представяте ли си каква е аргументацията – партиите нямало да изпълняват конституционната си роля да формират политическата воля на народа, а като получавали дарения от стопански субекти се обвързвали с печалбата им. Да ви призная, аз под подобен текст на вето не бих си сложила подписа! Безсмислица, която едва ли е плод на нормално правно познание. Но кулминацията е в умозаключението, че демократичното управление било под въпрос, защото партиите и кандидатите щели да носят отговорност не пред гражданите, а пред своите дарители. Тук вече не мога да не възкликна:”И нека да блесне светлина!” Светлина за “парите под масата”! Светлина за парите от “черните каси”! Светлина за парите, скрити под “дарението” от социалнослаби и безработни, които даже не знаят, че ги има в списъка на дарители за кандидат-президентската кампания на сегашния държавен глава!
Не знам как ви звучи, но за мен е недомислие да се вади като аргумент срещу “левчето” как фнансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци създава нова обилна хранителна среда за корупция. Няма да коментирам дали употребата на словосъчетанието “хранителна среда” може да е част от едно президентско вето, към което се предявяват определени стилистични изисквания. А и корупцията се плаши най-много от светлината! Време е да се доверим на институциите и на контрола по съблюдаване на ясни правила и на действието на законите. Не е ли това пътя да се преборим със сегашното статукво на скрита зависимост на политическите партии от корпоративни интереси? Решението е в “изсветляването” на процеса. Но някой много се плаши от това и иска случващото се сега да продължи.
И накрая, какви са аргументите на държавния глава, че се създавали предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, защото те разпределяли публичните средства чрез обществените поръчки и концесиите, което щяло да се отрази особено на малките партии, които ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот. Изречението е дълго, но няма да ви затрудни да уловите колко непрофесионално звучи. Аз под такъв текст на вето наистина никога не бих се подписала. Особено вземайки предвид и заключителните изречения. С тях се пренебрегват окончателно всякакви изисквания и критерии за съблюдаване на административния стил на документа. Защо мисля, така ли? Ами ветото съвсем заприличва на пропагадно слово, завършвайки с призив към, гражданското общество, което трябва да противодейства на реалната заплаха за сливане между партия и държава, което конституцията забранявала. Каква реална заплаха за сливане между партия и държава при това ограничено държавно финансиране? Каква реална заплаха при пълна прозрачност и контрол върху финансирането от други източници, ако процесът е обезпечен със съответното законодателство? Май ще е добре да завърша, като изкрещя:”И нека да бъде светлина!”
