„Деспот е онзи, който поставя себе си над законите”. Тези думи принадлежат на Жан-Жак Русо. Правото е ценност от най-висока стойност и то е с превес над всички останали стойности. Затова винаги съм казвала, че всеки гражданин в демократичната и правова държава трябва да се информира за законите и да ги спазва. Важно е, защото те са свързани с човешки ценности, които са плод на колективното усилие на цивилизации и преди нашата. Днес равенството пред закона е конституционна, но и социална ценност. Всеки един от нас е длъжен да отговаря пред закона равнопоставено, но има право и на еднаква защита. Има ли случаи, в които някой е по-равен от другите или остава извън обсега на действие на закона? Има и те са свързани с т.н. имунитет, притежаван от някои категории лица – депутати, президент, вицепрезидент…. Защо? Всеки юрист би ви отговорил веднага, че така се гарантира тяхната независимост при изпълнение на задълженията им като публични личности, но е в интерес и на държавността.
Нали не сте забравили за искането на главния прокурор Иван Гешев за задължително тълкуване на разпоредбите по чл. 103 от Конституцията на България. След като делото бе допуснато с определение от 10 март т. г., сега сме в очакване КС да се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело № 1/2020 г. Тогава с особено мнение бяха съдиите Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова. Докладчикът по делото е Мариана Карагьозова – Финкова. Видно от сайта на КС, представените становища са на Висшия адвокатски съвет, президента Румен Радев, Министерството на правосъдието, Фондация “Български адвокати за правата на човека”, Асоциация на прокурорите в България, проф. д-р Момяна Гунева и доц. д-р Наталия Киселова.
И за да имаме база за следващите разсъждения е добре да припомня въпросния чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
………………………….
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
Да отидем на ал. 4, където се казва, че „срещу тях (президент и вицепрезидент) не може да бъде възбудено наказателно преследване.” Това означава ли, че ако се открият данни за престъпно деяние на президента, срещу него не може да бъде образуванo наказателно производство? Този въпрос е бил основание и за главния прокурор, който се обърна към КС за тълкувателно решение. Вие веднага бихте искали някой да ви отговори дали този имунитет е абсолютен и ако е така, това не противоречи ли на правовата държава. Ако е така излиза, че нечия публична позиция възпрепятства носенето на наказателна отговорност. Но това не е така, защото правовата държава не го допуска. Тогава как се постъпва с български президент (който и да е), за когото съществува основание да бъде задържан или привлечен към наказателна отговорност?
Отговорът, който бихте получили е, че това може да се случи след изтичане на мандата му. Според конституционалисти, чл. 103, ал. 4 му осигурява неприкосновеност, докато е на тази длъжност. Действието на този член важи, както по отношение на престъпления, извършени преди встъпването на тази длъжност, така и по време на текущия мандат. Членът е съотносим дори към престъпления, които не са свързани с изпълнението на неговите задължения. Същият подход се прилага и когато става дума за последващи процесуални действия, при които вече е образувано наказателно производство след наличие на данни за престъпна дейност. И в този случай отговорът е същия – трябва да се изчака края на мандата, заради имунитета, като се спира и прилагането на съответния член от НПК. В този контекст искам да припомня и за т.н. неотговорност за действия по служба, която важи и след края на мандата, с изключение на държавната измяна. От заключението дотук трябва да ви е станало ясно, че говорим за т.н. неприкосновеност, която отпада след изтичане на мандата или след като той е отнет или принудително прекъснат.
Другата част от искането на главния прокурор бе свързана с това дали има разлика между “държавна измяна” и “нарушение на конституцията”. От въпросните становища, които прегледах става ясно, че първото понятие се тълкува като престъпление от общ характер и е насочено срещу държавата. Докато нарушението на конституцията е виновно политическо действие или бездействие, което нанася съществени последици за държавността и за конституционната система. Искам да обърнете внимание на това изречение, защото моите очаквания са свързани с него и аз бих искала да има яснота, касаеща поведението на държавния глава. Тук става въпрос за изпълнението на правомощията и задълженията, като например редовното свикване на КСНС най-малко на три месеца. Това е само един пример. По-важен е акцента, свързан с т.н виновно поведение и неговите изражения? Според мен са различни, но най-непосредственото е усещането за публичния образ и публичното присъствие на президента. Аз свързвам тези очаквания най-вече с реализирането на чл. 92(1), в който се казва, че “президентът олицетворява единството”.
Във въпросните становища нарушенията на държавния глава се определят като политически. Това касае не само подписването на правните актове, но и вербалната комуникация (с обръщения). При повдигане на обвинение по чл. 103 от Конституцията преценката е в правомощията само на КС. И то не за какво да е, а такова, което да е с последици за конституционната система и държавността. Поради политическия характер на отговорността, на мен ми е много интересно как КС ще се произнесе за виновно или тежко нарушение, след като не е закрепено с норма в конституцията. В този контекст, в едно от становищата се изразяваше несъгласие в случай, че КС реши да изработи “списък” от примерни действия или бездействия, защото това щяло да доведе до привличането към отговорност по въпросния член. Намирам, че тук е уместно да “хвърля мост” към чл. 92 (1). Публикувала съм няколко статии по темата и дори съм обяснявала понятието на езикова основа. Според мен, най-важно е президентът да не предизвиква разделение на нацията – нито с действия, нито вербално. Да не демонстрира партийните си привързаности и предпочитания. Неговите обръщения не трябва да провокират противопоставяне на партиен или идеологически принцип. Не призовава към бунтове и не всява необосновани страхове. Работи за укрепване на правовата държава и нейните институции, а не ги руши, както и стимулира диалога с тях и между тях. Инициира национални каузи и обединява около тях. Не се намесва в трите власти и техните правомощия. Президентът не е власт и трябва да се придържа към конституционните си правомощия, задължения и представителните си функции. Във върховни моменти на кризи и изпитания за нацията, президентът я окуражава и сплотява.
Когато непрекъснато в публичното пространство изскача темата за недосегаемостта, сега е време КС да докаже, че недосегаеми няма в правовата държаева и да даде ясна рамка, че тази недосегаемост по отношение на президента не съществува. Така ще опровергае твърдението в становището на президента Радев, че за неприкосновеността на държавния глава трябва да говорим като за абсолютна. Не е абсолютна в смисъла, че тя е в сила само в срока на имунитета. Мисля, че никой в правовата държава не трябва да има самоувереността за неотговорност и неприкосновеност в действията си. Особено ако се проявява системно като публично поведение, вербално изразяване и видимо ценностно дистанциране от конституционните принципи, правовата държава и демокрацията.
