Ако ме питате за изненадата на предстоящите избори, то тя, според мен, ще е свързана с позиционирането на “Патриотична коалиция Воля-НФСБ”. Ще е изненада в контекста на факта. че социолигията продължава да не дава доказателства за влизането им в парламента. Ако трябва да се аргументирам защо очакванията ми за въпросната коалиция са оптимистични, отговорът ми ще е – защото е неизбежно. Някои политически коментатори биха казали, че в тази коалиция е съсредоточен голям процент корпоративен вот. Имат основания, защото бизнесите на двамата лидери се явяват източник и механизъм за привличане на избиратели от техните т.н. твърди ядра. Има много такива случаи на политически субекти, в които работодатели, собственици и директори са едновременно и партийни лидери, а техните подчинени работници, сътрудници и служители, заедно със семействата си, са партийни членове и техни избиратели.
Известно е, че от сегашните депутати в 44-то НС от партията на Веселин Марешки само един не е свързан с бизнеса му или не е в семейни връзки с ключови личности от мрежата на неговия „аптекарски“ бизнес. Всички останали са негови служители и/или съдружници. Вероятно с този бизнес и с бизнеса му с горива са свързани и много от неговите избиратели. За да съм коректна, ще кажа, че в този мандат – въпреки полюсното поведение на парламентарната група на “Воля”, Марешки не пропускаше и успяваше “да обясни” една или друга тяхна парламентарна подкрепа при гласуването на закони. Междувременно беше избран и за заместник-председател на Народното събрание. Естествено е това да се отрази на парламентарното поведение – неговото, и на групата му. И макар не винаги да успяваше реалистично и убедително да се позиционира в център ляво или център дясно, у Марешки се наблюдава искрен стремеж да убеди избирателите в социалните си намерения, които някои възприемат и коментират като популистки. Там е работата, че обстоятелството – действащ бизнес, който има досег с “джоба” на гражданите, в известна степен опровергава в известна степен подобни препратки.
ПП НФСБ чрез лидера си Валери Симеонов е позиционирана в политическия ни живот от много години. И преди участието в “Обединени патриоти”, и към този момент като част от тази парламентарна коалиция, партията извървя пътя от крайния национализъм до една умерено изразявана патриотична принадлежност. На последните евроизбори партията се яви самостоятелно и получи подкрепата на 22 421 гласа или само 1,15%. През това време бяха направени много опити за делегитимиране на самия Симеонов, като го въвличаха в няколко, според мен, режисирани скандали. На случая с “уж болните деца” посветих цяла статия. И относно избора му за заместник-председател на Народното събрание имаше не една и две негативни интерпретации. Всъщност не веднъж Симеонов е давал поводи за различно тълкувание на казаното от него. Понякога прибързаното и емоционално изразено мнение му нанася морални щети и в това често се губи обективността в изразената гледна точка. Към този момент Симеонов е заявавал ясно идейните позиции на неговата партия. Моето впечатление е, че в този парламентарен мандат той следва константно поведение и се придържа в действията си към декларирани преди това принципи и програмни намерения.
И Симеонов, и Марешки, освен бизнесмени и работодатели, са и политици с вече придобит парламентарен опит като депутати. Не мисля, че техния контингент избиратели, които са причислявани към т.н. корпоративен вот е намалял. Що се отнася до периферията, определено тук факторът ще е доколко ще успеят да убедят избирателите в техните реалистични намерения. Изисква се да са убедителни в представянето и в защитата на публично обявените общи принципи, заради които са загърбили егото си, но също и да дефинират онези различия, които всеки ще отстоява сам. Важен ще е техният разказ за свършеното в този мандат на Народното събрание. На Марешки ще му се наложи да се аргументира и отхвърли нападките на лилаво-розовите, че е бил “изтривалка” на управляващите. И неговият шанс, и този на Симеонов е в това, че не са нови играчи-кандидати за депутати. Ако те подходят реалистично към предизборното си говорене, ще отговорят на прагматичните очаквания на избирателите. А те са за справяне с кризата, предизвикана от коронавируса, която засегна доходите, но и малкия и среден бизнес.
Без никакво съмнение, българските граждани ще се доверят на онези, които успеят да ги убедят, че бързо и с реалистични политики ще върнат живота ни и икономиката към нормалността. Те няма да подкрепят утопични обещания за 1000 лв минимална заплата, нито фиксацията върху прокуратурата и главния прокурор, екзотична идея като тази за Министерство на българите в чужбина, докато в същото време им се говори за съкращаване на администрацията…Няма да подкрепят и онези от “Мутри, вън” или онези, на които гласът им не се чува, а “социологията” ги рейтингува на второ или трето място. На тези с обещанията бих им казала, но също и на вас като на избиратели, че лъжата в интерес на политиката не означава все още свършена работа. Гледайте кой какво е свършил и върши и така се е доказал пред вас, а не кой какво ви обещава…..
