Приемането на Плана за победа от съюзниците и получаването на покана за НАТО е сновният фокус на Украйна в момента
На 12 октомври в американската военновъздушната база „Рамщайн“ в Югозападна Германия ще се проведе поредната среща на Контактната група „Рамщайн” за защита на Украйна. В нея ще вземе участие и президента на САЩ Джо Байдън, от когото се очаква да предложи следващи стъпки в подкрепа на Украйна, а президентът Володимир Зеленски ще представи Плана за победа Това съобщава The Washington Post. Според западен дипломат страните от НАТО обмислят възможността да предложат на Украйна по-конкретни стъпки по пътя към бъдещо членство в алианса, въпреки че подобни мерки може да не задоволят спешните искания на Киев, то това ще бъде важен сигнал за Украйна.
Украинските власти обаче се опасяват, че предстоящите президентски избори в САЩ могат да поставят под въпрос всяка допълнителна помощ за сигурността на Украйна. Затова Зеленски и неговият екип активно се опитват да убедят Байдън да подкрепи плана за победа и това да стане важна част от политическото му наследство. Но засега Белият дом избягва всяко решение, които би могло да повлияе на кампанията на Демократическата партия. А в същото време, в условията на продължаващи военни действия и трудности на фронта, украинското обществено мнение постепенно се променя. Въпреки че Киев няма намерение да отстъпва териториите си, все по-голям брой украинци са склонни да направят временни компромиси, ако те ще осигурят членството на Украйна в НАТО или страната им ще получи от съюзниците гаранции за сигурност.
В същото време не може да пренебрегнем истината, че Русия не се отказва от настъпателната инициатива на фронтовата линия, а на Украйна й се налага бърза реакция за компенсиране на загубите в жива сила чрез кампании за мобилизация. Предприемането на изненадващото презгранично нахлуване на Украйна през лятото в руския Курски регион изигра мобилизираща роля и зареди с оптимизъм украинците и се отрази на бойния дух на армията, но също даде своето отражение и върху съюзниците. Но експерти казват, че тази офанзива, чиято тактическа цел беше Русия да пренасочи и отклони част от военните си сили от източните региони към Курска област, до голяма степен в настоящия момент е в застой, докато Украйна продължава да губи позиции именно в източните си региони.
Тези дни Зеленски заяви, че основният фокус на Украйна е насочен към получаване на покана за НАТО. Според вицепремиера и министър на европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна Олга Стефанишин, САЩ и Германия са се противопоставили на подобна покана. А Украйна очакваше да получи официална покана за членство в Алианса още по време на срещата на върха на НАТО, която се проведе през юли т.г. във Вашингтон, което обаче не се случи. Тогава НАТО се ограничи до изявлениетоа, че процесът на присъединяване на Украйна към Алианса е необратим. А тези дни бившият вече генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг смята за вероятен сценария, при който Украйна да бъде приета в Северноатлантическия алианс дори без пълната деокупация на нейните територии. В подкрепа на подобна идея беше припомнянето на случая с Германия, когато след Втората световна война нейната Източна част остана под съветска окупация.
Като добър знак за властите в Украйна беше изтълкувана визитата на Марк Рюте – новият генерален секретар на НАТО, който избра Украйна за първата си официална визита. „Русия няма нито думата, нито право на вето за влизането на Украйна в НАТО“, заяви той по време на това изненадващо посещение в Киев. „Украйна има пълното право да се защитава. Международното право е на нейна страна, но то не свършва на границата с Русия, която продължава да води тази агресивна война. А това означава, че унищожаването на самолети и оръжия преди използването им срещу украинската гражданска инфраструктура би спасило много животи“, каза още Рюте.
В заключение искам да припомня онова, което заяви в началото на септември т.г. Олга Стефанишина – вицепремиер по европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна:”Украйна ще стане пълноценен член на НАТО като суверенна и независима страна в границите от 1991 година. Други варианти дори не се обсъждат.” Според нея, вариант за влизане в Алианса „на части“, т.e. без временно окупираните територии, не е и няма да е приемлив за Киев. Никога няма да задаваме въпроси за определени ограничения или преразпределения по отношение на членството в НАТО. Има Украйна в пределите на границите от 1991 година, суверенна, независима страна, която като такава трябва да се присъедини към НАТО.“ – посочи Олга Стефанишина.
*При подготовката на статията са използвани публикации в украински медии и сайтове.
