Това време обичайно протича като процес на търсене и на провокиране на някакво извънредно напрежение, породенo от реално несъществуващи обстоятелства за предсрочно сваляне на властта. И това се случва, въпреки обявената с указ дата на изборите.Обяснението може да е единствено в невъзможността да бъде преодолян комплекса от дефицит на концептуална рамка, с която съответната партия да печели доверието на избирателите. Преобладаващо се разчита на необоснована негативна критика на опонента, на фалшивите новини, дезинформацията, на омразата и компроматите, на внушения, целящи подмяна на възприятията на избирателите. Такъв подход говори само за едно – този политически субект не е готов да формулира конкретни проблеми и да даде решение в ясна концептуална рамка на политики за бъдещето. Техният избор на грубо, агресивно и популистко политическо поведение в условията на пандемична ситуация този път е в пълен асинхрон с потребността на избирателите от послания за сигурност и стабилност.
Вече се очертава познатата тенденция предизборната кампания да е негативна, агресивна и непочтена. На фона на страховете, породени от пандемията и последствията от нея, гражданите предпочитат известността пред неизвестността. Съществува риск от отхвърляне на онези политически субекти, които продължат да използват предизборното време не за ясна идентификация, а за всяване на още страхове. Положителен резонанс може да се очаква от ясно формулирани проблеми, предлагане на конкретни политики и практически стъпки за тяхното реализиране. Плакатната агитация ще продължи да ни връща във времето преди 1989-та, когато “визията” се изчерпваше с частицата за бъдеще време “ще”. Тя отдавна е изчерпана от мотивационен ресурс, ако на някой това му говори нещо. Точно тук ми иде да ви напомня за онези български политици, които преди избори напират да ни се представят в образи на “борци срещу статуквото”. Да избереш подобни сурогати с претенции да са политици ще означава, че е прав оня депутат от БСП, който определи като дебили…% от българите. Защото нормалното е за водещ мотив в избора ни да е в каква степен даденият политически субект или негови представители покриват критериите ни за престижно политическо присъствие и с очакванията ни за промяна в качеството ни на живот.
Времето на всяка предизборна кампания е време, в което проличават комуникационните възможности на партиите и умението на техните представители да използват ресурса на езиковото изразяване и на политическото говорене. Пренебрежително се гледа и се подценява този критерий, а той е най-важният за печелене на доверие. Както вече писах в предишна моя статия (“Комуникация в порочния кръг на емоциите“), емоцията като част от политическата агресия се очертава като водеща в сегашните междуинстиуционални и в политически взаимоотношения. Аз мисля, че успешна може да е онази предизборна кампания, която е с ясна идеологическа издържаност. Нагласите на българските граждани са за предлагане на сигурност и стабилност, поднесени с ясно очертана концептуална рамка на предизборните управленски политики. Разбира се, не с патетиката на “всичко започва от нас”, защото трябва да си сляп, за да не признаеш големите промени през последните десет години от управлението на държавата.
Има много пиар ходове за печелене на избори, освен представянето на концептуалната рамка. Единият от тях е свързан с качествата и профила на кандидатите. Провалени „стари муцуни” в политиката да се представят за “новатори” и да разчитат на обещания за “смяна на модела” е абсолютен нонсенс. Първо, кой модел и с какъв друг може да бъде сменен сега действащият демократичен модел? Клише е, но демокрацята не е даденост. За нейното усъвършенстване трябва да се работи не с думи, защото с тях се разчита единствено на емоционалните и екзистенциални нагласи. Но това е истината за популизма – той не е нищо повече от неосъществима реалност. Означава да избереш някой заради голи обещания, а на другия ден да се събудиш и да си разбрал, че това е било само сън. В този контекст ми се ще да вярвам, че все повече българи са наясно с критериите за оценка на кандидатите, които да пратят в парламента. На преден план е редно да се очертаят качества като компетентност, публично присъствие, комуникативни умения, владеене на политически език за интерпретиране на обществените процеси, ясно позициониране в левия или десния политически спектър, или в центъра. “Няма ляво, няма дясно” е симптом за безпринципно присъствие в политиката, защото понятията “ляво” или “дясно” означават две различни ценностни матрици.
Предизборната кампания не е кампания за емоционално разтоварване или за агресия срещу опонента. Но първите ми вечатления са, че този маратон вече е стартирал. За тази цел удобно се използват медиите. Въпрос на досещане е, че “кесиите вече са развързани”. Няма как да бъде скрито, че узурпирането на определени телевизионни и радио предавания е от представители на “редичката”, обвързана с редакционната политика на съответната медия. Но какво чува избирателят? Нищо ново, освен лозунгова реч, пренесена от протестите. От същия предизборен агитационен жанр беше и вчерашното президентско прессъобщение. Между другото, Радев ще продължи да прекарва през президентската институция, както личната си предизборна кампания, така и парламентарната – полза на БСП и на присъдружните й протестърски джуджета. Няма да е изненада, защото той от първия ден на този мандат него не го възприемаме като президент, който “олицетворява единството на нацията”. Самата институция бе опразнена от ценностния замисъл и това зароди у много българи съмнения дали тя оправдава съществуването си с оглед всичките параметри, заложените в конституцията.
Предполагам, че заради пандемията ще има ограничения в използването на някои от традиционните масови форми за организиране на предизборна кампания, като срещи с избиратели и концерти, тъй като са свързани със събирането на много хора на едно място. Ще се разчита на медийни участия и вероятно на благотворителни акции. Много от политическите субекти ще разчитат на тактиката за активизиране на агресията в социалните мрежи. Ще продължи използването на фалшивите новини и дезинформацията, разпространението на компроматни и на компрометиращи факти. Никой няма да успее да ни спаси и от един особен род “политици”, които ще продължат да огласяват с кресчендо телевизионните студиа, докато водещият няма да смее да им зададе въпроси като Как? Кой? и Защо? Ще има и такива, които ще задръстят ефира с обещания и ще правят изкривени обобщения за българската демокрация и държавност само с етикет антиГЕРБ и премиера Борисов. А е дошло време за кандидати, които има какво да кажат на българските граждани, свързано с конкретни политики и с общи каузи, а не за удовлетворяване на уязвеното им Его. Затова всяка партия трябва да е наясно кой политически сегмент представлява и коя част от българските граждани още иска да привлече. Много е важен и .слогана, който конкретната партия ще избере и чиято семантика да изразява смисъла на концептуалните й виждания за утрешния ден на нацията. А иначе подкрепа се печели с доверие, с ясни послания, с балансирана и позитивна политическа реклама.
