ЗА ДЯСНОТО И ЛЯВОТО В ПРЕДИЗБОРНАТА ПРОПАГАНДА

предизборната пропаганда
Време за четене: 5 минути

Ако веднъж сте овладели умението да преценявате, сте готови и да започнете да съпоставяте и да разграничавате концепции. Най-точното определение за концепция е на професор Едуард де Боно – световноизвестен учен и автор на латералното мислене: ”Концепциите са родителите на практическите идеи. Ако можете да откриете родителите на едно дете, тогава ще откриете братята и сестрите му, а дори и някои други негови роднини”. Каква е концепцията за управлението на една държава – да служи на нейните граждани. Каква е концепцията за успешна власт – да генерира идеи и да провежда политики, които да дават видими и конкретни резултати. Затова за вас трябва да е негативен знак, ако в една предизборна кампания някой не може да ви предложи концепция за евентуалното му влизане във властта или това, което ви предлага е неясно и несигурно. Трябва да знаете, че зад подобен подход няма как да стоят идеи и възможности за практическото им осъществяване. Aко пък някой политически субект избира мълчанието като предизборна тактика означава, че прикрива дефицитите в неговото политическо познание, а това вече се нарича измама.

Приемете горните редове като първия пътен знак, с който трябва да се съобразите, ако сте от категорията на просветените избиратели. Една от ценностите на демокрацията е, че можем да избираме кой да ни управлява и защо точно него искаме. Лъжат ви онези, които казват, че “няма ляво, няма дясно”. Това е мантра, която се появи в момент, когато вероятно т.н. “градска десница” търсеше опорки за оправдание на бъдещото си политическо поведение. Много години те се наричаха “градска десница”, но май са използвали “дясното” като смокинов лист, под който са криели лявата си принадлежност. За да стигнем до днес, когато всяка препратка към “градска десница“ ми звучи вече като предварително компрометирана. Сигналите, идващи напоследък оттам, ни дават оснавния някои коментатори да я определят като „градска левица”. На последните местни избори те се коалираха с БСП и с отцепилите се от нея през годините, свързани и с последните протести. Подкрепиха кандидатурата на Мая Манолова за кмет. Както казва народът – търкулнало се гърнето и си намерило похлупака! Лявото при лявото отишло! Затова не ги изписвайте повече като “градска десница”, защото те са “градска левица“ – другата половина на БСП/БКП. Точно преди година в една моя статия написах, че е въпрос на време кой кого от тях ще погълне. Но едно е ясно – от тях не очаквайте сигурност, а “промяната”, която ви обещават, може да е само евразийска. Така стигнахме до втория пътен знак и вие ще трябва да решите накъде искате да продължите – наляво или надясно?

Важно е, защото има разлики в ценностите на лявото и дясното. Десните ценности са същност на консервативния човек, който държи на средата и на законите, които за него са водещи. В преценката си десният човек се ръководи от концепцията, а не от това дали харесва или не харесва някой и затова иска да го смени на принципа “стани ти, за да седна аз”. Винаги съм смятала, че дясното работи и трябва да работи за формирането на справедлива среда, в която всеки да си намери мястото според потенциала и познанията, които притежава. Това е и принципът, който може да изведе всяко общество до правата на успеха. По принцип няма държава, в която да няма склонни към корупция и злоупотреби. Но за десния човек битката срещу тях не е опорни точки и говоренето за нея е не само като за усещане. Важни са контролът и фактите. Измерител за успешната битка по предотвратяване на корупционни практика се явяват конкретните резултати от дейността на независимите власти и ефективното прилагане на законите. Дейността на институциите трябва да е прозрачна и достъпът до обществена информация да е невъзпрепятстван. Плурализмът и правото на участие в обществения процес при свободно публично изразяване на мнение и гледна точка е присъщо единствено на дясното. Свободата за десния човек е най-важната ценност – свободата, а не сЛободията. Затова и основната цел на всяко дясно управление е да развива средата за индивидуалната изява на всеки гражданин. Обяснението е в разбирането, че от съединението на индивидуалните усилия зависи просперитета на държавата.

Днешна България е много различна в сравнение с онази отпреди 1989-та. На младото поколение му е трудно да разбере това. Десният човек стъпва на опита от онова минало и това му помага да преценява обективно действителността – разликите, резултатите и слабостите. Той не се поддава на лявата конюнктура – как държавата ще ни “осинови”, ако БСП управлява. Настоящата предизборна кампания изобилства от подобни примери на щедрост – нещо като помен с чужда пита. Най-щедри са партиите от лявото, като тук не става дума за повишения, които например, ГЕРБ посочва като равнище на средната заплата или пенсия, на БВП и т.н., основаващo се на обективната прогноза, на натрупванията към този момент и на темповете на развитие на икономиката. Лявото, както става ясно от предизборната платформа на БСП ни обещава “връщане на държавата”, чийто синоним е нейната активна намеса чрез „даване“, „раздаване“, „повишаване“ данъците за богатите, за да дадем на бедните, „освобождаване“, „опрощаване“ на разходи и задължения. Да не говорим, че се готвят да гонят инвеститори и да прекратяват концесии.

Спомням си как в едно телевизионно интервю преди парламентарните избори през 2017-та, настоящата лидерка на БСП обещаваше: „Младите семейства нямат пари да си купят жилище, поради което заминават в чужбина. Затова предлагаме да ги освободим от лихвите по кредити, за да могат да си купят жилище.“ Е, как да стане това! Като ограбим банките ли, които са частни или като ги експроприираме? Въобще лявото много обича да обещава – това за преизчисляването на пенсиите е стар рефрен. Тази мярка е справедлива, но нали трябва точно да посочиш откъде ще дойдат тези пари – от повишаване на данъците или от държавния резерв? Типично за лявото е наливането на публични средства с непредсказуеми последствия от намесата на държавата там, където не и е мястото и където вече има доказани положителни практики, като в образованието и в здравеопазването. Не е случайно, когато чуете политически коментатори да говорят за привързаността на лявото да обещава и да раздава – при него то е философия на пропагандата им. Точно това имах предвид, когато казах по-горе, че крайната цел на левите партии е да ви убедят, че държавата ще ви “осинови”, ако те управляват. Да, сега има пари, ами когато те свършат? „Социализмът се проваля тогава, когато свършат парите … на другите“, казва Маргарет Тачър.

Историята ни е оставила много примери още от древността, когато политическият дисбаланс е бил причина за установяването на диктатура или на тирания. Това е възможно само там, където липсва плурализъм в мненията, в политическото представителство, в икономиката и в собствеността. Това вече сме го виждали и сме го преживяли – у нас като антипод на демокрацията се приема времето преди 1989-та. Това е и причината десният човек да е антикомунист и да е наясно, че връщане назад не трябва да има. Затова ще ви напомня да не вярвате на думи и на това кой какво ви обещава, а мислете с главите си и преценявайте кой какво е направил, когато е бил в управлението на държавата. Не се доверявайте на политически маргинали, както и на псевдополитици. Не вярвайте, че в лявото е “промянаТА”. Между другото, въпрос на време е да се очертаят ясно границите на лявото и дясното. Така може би ще се сбъдне очакването ми за редуцирана партийна система – от едната страна ГЕРБ и СДС с още няколко по-малки патриотични партии, а от другата – една модерна социалдемократическа партия със също две-три по-малки леви партии, което да се надяваме да направи политическия ни живот по-предвидим и нормален.

error: Свържете се с автора за разрешение!!