Спомняте ли си българския филм “Преброяване на дивите зайци” – бисер във филмовия сатиричен жанр? Главният герой е един чиновник с името Асенов. Той ръководи акция по преброяване на дивите зайци в землището на село Югла. Това се случва в разгара на земеделската работа, когато на хората им се налага да броят диви зайци. Но зайци няма нито в нивата с цвекло, нитo в зеленчуковата градина. В края на филма зайците остават непреброени, но чиновниците си тръгват доволни с колата, натоварена със…. зеле. С право още тогава филмовата критика определи филма като метафора на “онова” време.
Сетих се за този филм покрай президентските сюжети, които се разиграват вчера и днес като консултации с извънпарламентарните партии. Реших да използвам алюзията с филма като конгнитивен инструмент, а и главно за да ви накарам сами да потърсите паралелни сходства. Едно от тях е, че както Асенов избира да проведе акцията в разгара на земеделската работа, така и Радев е решил да преброява „дивите зайци” в разгара на пандемията. Иначе кои са тези, които той иска да легитимира като поддържници на вдигнатия юмрук? Няколко имена, които режисирано се подмятат в публичното пространство. Целта сега е навалицата да изглежда голяма! Ама те били наистина като дивите зайци! Гадаем за тях, но не можем да установим колко са точно. Мине, не мине време, колкото между два избора, и те току заподскачат уж като питомни. А за политика при тях даже не може да става дума! Какви зайци, та те са като пернатите – прелитат, подскачат, търкалят се по паветата, както врабците го правят в прахта, цвърчат или грачат. И така оцеляват до следващите избори.
Днес Радев провежда безсмислените си консултации със същите тези маргинални политически джуджета, чиито задкулисни ментори са представитиели на също толкова странна перната порода. Тях тези дни много точно ги определи политологът Огнян Минчев:”…в България има немалобройна и влиятелна група от хора със самочувствие на интелектуалци и демократи, за които уличните метежи са не просто най-любимо, а всъщност единствено средство за взимане на власт и за подаряване на власт.” Мисля, че заедно те са “достойни” за вдигнатия юмрук. Легитимирането, както вече писах в моята статия “Да бъде светлина“, на тези маргинални и на напълно неизвестни “партии”, както и на такива, които социологията не хваща като електорална тежест, е президентски ход и жест на ухажване на няколко лица, познати от протестите през лятото. Изваждането на участници с неясна политическа субектност или с биографии под въпрос за почтеност, може да бъде обяснена единствено с личния интерес на Радев във връзка с предизборната му кампания за втори мандат. Абсурдността на това негово мероприятие за стягане на протестърските редици е в голямото разминаване с потребността от истински ценности, които да обединявт нацията в битката с коронавируса и последствията.
Да ви припомня ли финала на филма – статистиците за преброяване на дивите зайци си тръгват доволни с колата си, натоварена със…. зеле. С какво ще е пълна колата на Радев? Гарантирам ви, че ще е празна, защото знам, че няма победител, когато се подстрекава към “bellum omnium contra omnes”, т.е. война на всички против всички.