Семейството е мястото, където можете да развиете у детето онова практическо мислене, което ще му помoгне да се изгради като активна личност. Но мотивирайки го за получаването на повече знания, не искайте от него да се превърне в многознайко или зубрач. Започнете с това, то да почувства потребност от самите знания. А най-важното е то да усвои елементите на умението за мислене – нещо, което дължим на лидера на съвременната теория за т.н. латерално (странично) мислене професор Едуард де Боно (Вж “Научете детето си как да мисли”, 2001)
Самото мислене не е процес, който се появява от нищото. При всички случаи, то е свързано с практическата дейност. Затова обръщайте внимание на дейностите, към които детето ви проявява интерес. Игрите и заниманията спомагат за усъвършенстване на действията, за развитието на речта, тласкат към друг вид мислене, в което се изисква познаване на връзки и откриване на зависимости. Не подценявайте рисуването, конструирането, трудовите навици – приемете желанието от негова страна за помощ и съдействие. Отделяйте подобаващо внимание на познавателния процес, който изминава всяко дете. Той има връзка с опознаването на предметите и явленията, но и с трупането на практически опит. Затова не приемайте с досада неспирните му въпроси – то иска да разбере всичко. Липсата на отзивчивост ще го отблъсне от вас и има вероятност то да потърси необичайни пътища за задоволяване на своята любознателност. А може би е дошло време то да посещава предучилищна група. Не подценявайте възможностите, които полудневната или целодневна детска градина предлагат.
Известно ми е, колко горди са родителите, за чието дете учителката казва, че е много умно. Има обаче едно “но” и то е, че да си интелигентен, не се покрива с това да си добър мислител. Така твърди професор Де Боно. И той е много прав. Познавам деца, които наистина притежават знания, но това не ги прави по-активни от други, които знаят по-малко от тях. Каква ли е причината? Ако повярваме на същия автор, тя е в това, че “не винаги трябва да отъждествяваме интелектуалец с мислене”. Така е и с децата – трябва да ги научим да решават проблеми. И това никак не е необичайно или трудно за осъществяване. Аз съм обучавала и шест – седемгодишни деца по системата на професор Едуард де Боно, и те без затруднения са се справяли с подобни задачи. Вие може да започнете с най-обикновеното конструиране и сглобяване, които предлагат много възможности за т. н. проектирано мислене. В тези, и в други подобни игри детето формира свои възприятия. Нещо, което може да се постигне и ако му възложите да пофантазира с ножица и с лист цветна хартия, или с молив и с рисувателен лист в ръка. Подобно занимание ще провокира действеност, която е в основата на творческото, пораждащото мислене, т. е. ученето чрез правене – достигане до същността на нещата, преминавайки през проактивното поведение. Каквито и определения да съществуват за него, според мен, това е поведението, което се покрива напълно с желанието ни да мислим. А връзката с подобно определение е, да не пропускате да забележите какво е отношението на вашето дете към игрите, изискващи мислене. Многократно ли се връща към тях или се отказва още след първия път? Търси ли вашата помощ при справянето, защото “иска да мисли”? Настоятелно ли е в постигането на успеха? Радва ли се на вашите похвали и забелязвате ли дали те са стимулиращи в заниманията, изискващи специални мисловни усилия?
Професор Де Боно предлага един интересен метод, свързан с решаването на проблем чрез рисуването, но не като изобразително изкуство. Нарича се Метод на оперативното рисуване и се прилага при деца от различни възрасти, вкл. и петгодишни. Използва се за упражняване на мисловни умения. Самият метод можете да намерите, описан в книгата “Научете детето си как да мисли”(С.,2001). А аз го разглеждам като тема, в друга моя публикация – на страницата “Училище за идеи” в Детски сайт. Същността му е в това, че вие предлагате на детето да покаже с рисунка как може да реши определен проблем. После го молите да ви разкаже нарисуваното, като го подпомагате с въпроси. Преимуществото на метода е в това, че в тази възраст, когато на детето не му достигат думи, компенсира го с рисунка, тъй като рисуването не е ограничено от речниковия му запас.
Според професор Де Боно, съществуват три равнища на практическото мислене. Те са – обикновено мислене, дискусия и приложно мислене (Научете детето си как да мисли, 2001). Обикновеното мислене е свързано с ежедневието. В тази връзка, бих искала да си отговорите на въпроса дали отделяте достатъчно време на детето си през деня – разговаряте, правите заедно разни неща. Или го оставяте само, и се отдавате на своите любими занимания – четете книги, не пропускате нито един телевизионен сериал и отделяте повече време на своите приятели. По-продуктивно от обикновеното е дискусионното мислене. Използвайте го винаги, когато имате да решавате възникнал конфликт или недоразумение. В същата книга ще намерите мисловни инструменти, които аз вече разгледах в друга публикация от рубриката “Училище”, на същия този сайт, както и на страницата “Училище за идеи” в Детски сайт. Например, мисловният инструмент ГТД (Гледната точка на другия) ще ви подскаже, че никога не бива да разглеждате нещата само от вашата гледна точка, а трябва да се поставите и на мястото на вашето дете. Що се отнася до приложното мислене, трябва да знаете, че е добре да предоставяте на детето си възможности за самостоятелен избор. Най-често, когато му отправяте предложение за едно или друго – какво да хапне на сутрешната закуска, как да прекарате следобеда заедно, какво да облече, кого да покани за рождения ден, как да изглежда стаята му и т. н.
Родителите са тези, които могат да научат детето да използва характеристиките на ума си в своя полза. Това може да се постигне, като му помагатe да се ориентира ценностно в практическите си действия, още в най-ранна възраст. Развивайте у него положителни нагласи за вземане на самостоятелни решения, които са в основата на всяко успяване. Така му помагате да възпитава у себе си вяра в собствените сили. Съзнателните практически усилия са най-прекия път вашето дете да успява. Помагайте му да развива своя интелект не само чрез директното усвояване на знания, но и чрез достигането им по пътя на правенето и практическите дейности. Вашите усилия ще му помогнат да стане самостоятелно мислещ човек, а самостоятелно мислещите хора сами дават идеи и успяват в живота.
