Иначе той много обича да се представя за пазител на демокрацията и на свободата на словото. Писмото до БНТ върху бланка на президента и подписано от прессекратириата му, е пряка намеса в редакционната политика на медията. Странно е настояването за повече ефирно време за тях и по-малко за прокуратурата. Още по-странно е, че се дава оценка за „направено сериозно отстъпление от обективността и професионалните стандарти в журналистиката, чрез на практика едностранното отразяване на медийни публикации на прокуратурата“. Сами прочетохте, че в писмото става дума за “отразяване на медийни публикации на прокуратурата“. Да но, не кой да е, а самата медия има свободата да избира реда и начина на представяне на новините, като се ръководи от професионални критерии и стандарти. Между другото, по темата как това се случва в практиката на различните медии съм писала много пъти, но сега не това е темата. В случая трябва да стане ясно, че намесата на президентската институция касае начина на отразяване и подобно посегателство е недопустимо.
Сега да видим какво казва чл. 18 (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.), който е посочен като основание за “право на отговор”, по определение на президентството! Там пише: ”Лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат право на отговор.” Очевидно някой от президентството не е направил съответния грамотен прочит на този член. В случая не става въпрос за “оспорвани твърдения”, както е сезирано в ал. 2 на въпросния член. Защото нито БНТ, нито участник в тяхно предаване изразяват твърдение, така че засегнатият, т.е. президентът да иска право на отговор. БНТ отразява медийни публикации на прокуратурата и публично изразена позиция на президента. Какви са тогава претенциите на Радев? Те са ясно формулираени и касаят начина на отразяване на информацията да е в негов интерес. Както във всичко досега, държавният глава би желал онова, което засяга него и чиновниците му, да е “следствена тайна”, т.е. да остане скрито-покрито. А и много пъти вече сме чули, че истината е само неговата, а „истински” са онези случаи, които се отнасят за другите.
Има една приказка, че казаната дума е хвърлен камък, затова внимавай какви „камъни“ хвърляш…. Защото Verba Volant, Scripta Manet, думите отлитат, написаното остава…А вие да сте чули някой от платените “борци за свобода на словото” да протестират пред президентството или да сте прочели за тяхна мигновена реакция с декларация?
