В четвъртък министърът на вътрешните работи отговори на депутатско питане със справка за самолетните полети на лидера на ДПС. Акцентът във въпросното активно мероприятие беше негово пътуване на 5 април 2024 година (цитирам) „с тогавашния лидер на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, която 4 дни по-късно встъпва в длъжност като конституционен съдия.” Информацrята му била дадена от ГДБОП.
Интересното е защо от ГДБОП? В предходна моя публикация аз вече обясних, че изваждането на данни за полети е в правомощията на ДАНС, след като през 2016-година България транспонира европейска директива по темата (за допълнителна информация прочети публикацията ми “Само в правомощията на ДАНС, а не на ГДБОП е да предостави справка с резервационни данни). Всъщност говорим за PNR системата (Passenger Name Record), която e източник на данните за полети. Според едно изявление на бившия вътреше министър, а в настоящия момент е депутат от ДПС, системата не може да се използва от всеки. И не само! Тя се използва предимно в случаите на престъпления, свързани с тероризъм. И както вече казах, право на достъп има националното звено към ДАНС за обработване на данни. Въпросът е кой е възложил на ГДБОП и на какво основание е разпоредено изготвянето на въпросната справка? Предвид изброените от мен обстоятелства, свързани с достъпа до международна база от данни, каквато е системата PNR, най-точно е да се каже, че замесените в разпореждането и изготвянето на справката вероятно са действали като бракониери. Едва ли е допустимо за институции в страна-членка на ЕС?
PNR системата е европейски инструмент в борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Авиокомпаниите предоставят данните от полетите на съответните държавни структури. Целта е данните да се сравняват с масивите за издирвани лица и ако такива бъдат идентифицирани, те стават обект на действия по предотвратяване на терористични актове. Европейската директива е категорична, че използването й е законно само за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежка престъпност (като трафик на хора, наркотици или оръжия). Всяко ползване за политически цели, лични проверки или извън рамките на образувано разследване се счита за неправомерно и нарушение на защитата на личните данни.
Може би ви интересува каква е съдбата на събраните данни? Те се съхраняват в специалната база данни за период от пет години. Достъп до тях е възможен след шестия месец само с разрешение на съда при разследване на престъпление. След шестия месец всички лични данни, които идентифицират пътника, се скриват. След този срок достъпът до скритите данни се осигурява само с разрешение на съда или на специално упълномощен независим държавен орган, и то само при разследване на конкретно тежко престъпление. Усещате ли предвид току-що изреденото, че възникват доста въпроси за българския случай. Не ни е известно да има конкретен повод, свързан с разследване, няма данни за престъпление (при това става дума за две лица с имунитет на депутат и на конституционен съдия, които се ползват със специално разписан закон за разследване), няма санкция на съд, изнесени са данни за период от девет години назад – за едното лице, и две години и половина – за другото. Нито Пеевски, нито Атанасова са разследвани за тероризъм или за друго тежко престъпление. От парламентарния отговор на министъра на вътрешните работи не стана ясно и каква точно е целта на проверката на полетите след като тя не е свързана с тероризъм. Тогава? Остава хипотезата, че използването на базата данни е с цел дискредитиране и политическа разправа с опонента.
Трябва да се знае, че Европейският съд забранявя използването на системата за събиране на чувствителни лични данни чрез PNR. Любопитен факт е, че за да се предотврати евентуална злоупотреба и използването на данните за политически цели, европейската директива включва изискване всяко национално звено да назначен служител по защита на данните. Той контролира законосъобразността на проверките и има право да сезира надзорните органи при нарушения. Всяко влизане в системата, търсене по име, преглед или прехвърляне на PNR данни се записва автоматично в електронен журнал и така лесно може да се разбере кой се е възползвал от достъп и дали той е законно обоснован. И ако въпросното лице/лица не са обект на разследване за тероризъм или за транснационална организирана престъпност, това се класифицира като незаконно нализане в личния му/им живот. Ползването на системата за проверка на доходи или политически цели е злоупотреба с власт.
Министърът на вътрешните работи съобщи, че справката е изготвена от ГДБОП и би следвало да предположим, че тя е поискана от ДАНС. Но за целта има процедура. МВР за да получи информацията, ще трябва да изпрати мотивирано искане до ДАНС с посочване на основанието, което изрично трябва да е конкретно разследване за извършено тежко престъпление или тероризъм. При това задължително се посочва номера на официално регистрираната преписка, разследване или оперативно дело. Само тогава ДАНС има право да предостави данните. Когано не се посочва реално образувано производство за тежко престъпление, това е нарушение на правилата на ЕС за защита на данните. И ако такава необоснована проверка се извърши, то тя се класифицира като “неправомернa. А в случай на посочване на фалшив номер на преписка, това вече е престъпление по служба. Въпросът, който си задаваме ние като граждани е какви са били мотивите на МВР за да получи въпросните данни за полетите щом не са за тероризъм и за тежка престъпност?
Случаят поставя комплекс от въпроси и повечето от тях са свързани с правомерността в действията на МВР и на службите ДАНС и ГДБОП. Ако сме правова държава, нито един въпрос не бива да остане без отговор. Още повече, че според експерти, ако МВР е действало неправомерно при използването на PNR системата, последствията са твърде тежки и са от вътрешноправно естество, наказателно и европейско. Последствията са и за всички служители, които са осигурили този нерегламентиран достъп. Българската прокуратура може да повдигне обвинения по НК (чл. 282) за злоупотреба с власт и служебно положение, ако целта е била да бъдат политически дискредитирани въпросните лица. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) може да извърши проверка и да наложи огромни имуществени санкции на МВР като администратор на лични данни за нарушаване на Закона за защита на личните данни. Самите засегнати лица могат да заведат граждански дела срещу държаватa по Закона за отговорността на държавата и общините за нанесените им вреди и да претендират за финансови обезщетения.
Но нека не забравяме какъв репутационен ефект има един такъв неправомерно осигурен достъп до системата. При официално информиране на Европейската комисия, тя може да стартира официално производство срещу България за нарушаване и неспазване на Директива (ЕС) 2016/681. Това може да завърши с осъдителна присъда от Съда на ЕС и налагане на ежедневни милионни глоби за държавата ни. РNR е строго регулирана общоевропейска система и злоупотребата с нея за политически цели води до тежки репутационни и правни удари за България. Европол и партньорските служби на държавите членки могат временно да ограничат или спрат обмена на оперативна информация с българското звено, ако преценят, че сигурността на масивите от данни е компрометирана и се ползва за вътрешнополитически битки. Ако МВР е събрало данни за полети, плащания и маршрути чрез неправомерен достъп до PNR, цялата тази информация става незаконно придобита. Тя не може да бъде използвана в нито един бъдещ съдебен процес. Дори МВР да открие реално престъпление чрез тези данни, съдът ще ги отхвърли автоматично като негодни доказателства.
<<<Ако сте стигнали до това изречение, би трябвало да поискате да си отговорите на вапроса, а дали МВР. ГДБОП и ДАНС не са действали като бракониери в PNR системата, предвид всичко, което прочетохте по-горе.
