ТОЗИ ТАНДЕМ НАНEСЕ ГОЛЕМИ ЩЕТИ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

моралът в политиката
Време за четене: 3 минути

Днешното решение на КС, с което той обяви указа на Радев в частта му за Петков като противоконституционнен, бе очаквано. Без съмнение, това е и предмета му. Ако сме правова държава, точно такива трябва да са и очакванията на българските граждани. Защото съгласно ЗКС(Закон за Конституционния съд), КС осигурява върховенството на Конституцията и трябва да се ръководи от разпоредбите в нея. А предвид ЗКС, чл. 12 (1) и (2), Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията и се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента. Въпросното конституционно дело трябваше изначално да установи един факт и да го съобрази с разпоредба от Конституцията. Фактът – Петков бил ли е с двойно гражданство? Категоричността на потвърждението, че е бил, не подлежи на обсъждане, защото бе документално потвърдено. Между другото, с това че бил направил волеизлияние и върнал канадския, не приключва процедурата, защото нека не забравяме, че гражданството е правна връзка между гражданина и съответната държава. Докато прекъсването й не е факт, лицето остава нейн гражданин. Затова към оня момент назначаването на въпросното лице като министър в българско правителство е в нарушение на конституционната разпоредба, защото гражданският му статут е в противоречие с нея.

По-важно е обществото дали ще получи отговор на два въпроса. Единият, ако е знаел или не е знаел, защо президентът, който е положил клетва да спазва Конституцията и законите на държавата, си е позволил с висока степен на наглост да пренебрегне факта с двойното гражданство или както се изисква – да използва всичкия му предоставен ресурс, за да го провери – разполага с достатъчно администртивен и експертен капацитет около себе си. И затова съм категорична, че всеки опит да се омаловажи ролята на президента в споделянето на отговорността за невярното съдържание на декларацията на Петков, защото не влизало в правомощията му да извърши проверка, е приказка за наивници. Още повече, че и двамата са били наясно какво правят, но вероятно са се надявали, че ще остане скрито и незабелязано. А и защо президентът не реагира веднага, дори когато стана публично известно, че Петков е с двойно гражданство, а го остави да министерства до края на първото служебно правителство? Вторият въпрос, с какво толкова е важен този човек, че дори президентът поиска от КС да остави без разглеждане внесеното искане, защото Петков вече не би министър.

Що се отнася до поведението на самия Петков и упражнения от него публичен натиск върху института на КС – това не се е случвало през всичките години на съществуването му. Откъде този човек черпи самочувствие? Та той така и не успя през онези четири месеца на незаконно министерстване да покаже и да докаже така пресилено промотираната чрез медиите негова “изключителност”? Дори днес, след решението на КС, президентът не пропусна да подчертае, че всяка държава би се гордяла с такъв министър?! Странна е такава оценка след като този човек можа да ни стъписа с инфантилното си говорене, което бих определила като прохождане. Прохождане в публичността, в демонстрирането на умение за изразяване, в политиката като обществена дейност, която е свързана най-вече с отговорното артикулиране на проблемите и тяхното решаване. Засега за него това са всео още неовладени територии. Затова и от предизборните видеа, разпространявани от партията му в мрежата, изскачат твърде розови обещания как той с “вълшебна пръчица” ще продъжи да……пакости на държавата ни. Защото четиримесечното му министерстване постигна точно това – “буря в чаша вода”, ерго – от мухата правиш слон, много шум за нищо. Последствията и щетите, които той нанесе на държавността тепърва ще се видят, когато ощетените от неговите действия ще започнат да си търсят правата

Има нещо много странно и безотговорно и в това, че двамата герои на днешния ден продължават да отстояват неразбирането си по отношение на Конституцията като основен закон на държавата, който всички за длъжни да спазват. Вие задавате ли си въпроса, ако действията на този тандем бяха действия на президент и на министър в държава, принадлежаща към стари демокрации като САЩ или някоя европейска държава? Министърът щеше да си е подал оставката още в деня, когато този факт стане публично известен, премиерът щеше да го освободи на мига, а прокуратурата щеше да влезе веднага в правоохранителната си роля. Колкото до нарушаването на Конституцията от президент, това не само изглежда недопустимо и невъзможно, но в случай на констатирането му. ще последва импийчмънт. Да не говорим за това, че едва ли би имал смелостта веднага или някога да се кандидатира за втори президентски мандат.

Този случай доказва, че дори за онези, които парадно полагат клетва да спазват Конституцията и законите, всъщност за тях е произнасяне на едни празни думи. А това потвърждава само едно – недостойни хора са овладeли или искат да овладеят държавата. С действията си този тандем успя да нанесе и продължава да нанася големи щети на правовата държава и нейните морални устои. Казвам тандем, защото дори и в днешния ден двамата говорят като “скачени съдове”, продължавайки да поставят Его-то си над законите и над Конституцията. Затова те не могат да бъдат пример за “почтеност” или за морал. Поради тази причина трябва и да приключи много краткото им пребиваване в управлението на държавата и в политиката. Няма никакви гаранции, че овластени хора като тях, няма да продължат и в бъдеще да нарушават законите. Особено след като в този случай нищо не ги е възпрепятствало да нарушат Конституцията, да излъжат суверена и така лесно да се подиграят с даденото им от него доверие.

error: Свържете се с автора за разрешение!!