Нека преди това да припомня какво предвиждат приетите последни промени в Конституцията:
Ограничават се правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.
При служебно правителство премиер ще се избира между списък от хора. Той включва действащите председател на Народното събрание, управител или подуправител на БНБ, председател или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или заместник-омбудсман.
Мандатът на главния прокурор се намалява от 7 на 5 години
Освен това главният прокурор няма право да се кандидатира за втори мандат.
Висшият съдебен съвет се разделя на две
Обособяват се Висш съдебен съвет с 15 членове и Прокурорски съвет с 10 членове.
В новия формат на Висшия съдебен съвет влизат председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, 8 членове, избирани от съдиите и 5 членове, избирани от Народното събрание.
В Прокурорския съвет влизат главният прокурор, двама членове, избирани от прокурорите, един член, избиран от следователите и 6 членове, избирани от Народното събрание.
Българите с двойно гражданство получават правото да стават депутати
Българи с двойно гражданство вече могат да бъдат избирани за народни представители. Условието е да са живели последните 18 месеца в страната.
Държавният глава Румен Радев сезира днес Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).
Президентът счита, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание
Румен Радев счита за противоконституционни разпоредбите,
* даващи право на хора с двойно гражданство да бъдат народни представители и министри,
*възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избора на ръководства на държавни органи,
*реда за назначаване на служебно правителство,
*разпоредбите, уреждащи срока на пълномощията на различните легислатури на Народното събрание.
*новият ред за назначаване на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор, който позволява това да става и без издаване на президентски указ.
Според държавния глава всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях като засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.
Президентът оспорва и следваната от законодателя процедура. „Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията)“, подчертава в мотивите си държавният глава, противопоставяйки се на прибързаното приемане на конституционните изменения с минимално изискуемо мнозинство и без обсъждане по същество.
„Спазването на процедурата за изменение на Основния закон и принципите, върху които е изградена структурата, устройството и функционирането на демократичната държава, са единственият начин, по който може да бъде зачитана решаващата роля на правото. Неспазването им говори че органът, овластен да създава правото, отрича неговата решаваща роля“, припомня Румен Радев в заключението към искането си за обявяване на противоконституционност на § 2, § 3, § 5 (относно чл. 91б, ал. 2), § 7, § 8, § 9, § 14 (относно чл. 129, ал. 3) и § 15 (относно чл. 130, ал. 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.), поради противоречие с чл. 153, 155 и чл. 158, т. 3 и 4 от Конституцията.
С целия текст на искането до КС може да се запознаете на Сайта на Президента на Република България
