ПОСЛЕДНИТЕ ИЗБОРИ В ГРУЗИЯ*

Време за четене: 5 минути

Страната от Южен Кавказ е на исторически кръстопътПИЗИЗ

Артур Левченко, Zahid.net

В Грузия изборният процес приключи – и започна съвсем друг, който няма нищо общо със законната смяна на властта, но идеално подчертава настоящата ситуация в тази южнокавказка страна.

Казано накратко, властите и опозицията публикуваха резултатите от своите екзитполове в деня на гласуването на парламентарните избори, като официалните резултати, одобрени от тамошната Централна избирателна комисия, невероятно съвпаднаха с публикувания от екзитпола, контролиран от структурите на фактическия собственик на Грузия – руският бизнесмен Бидзина (в Русия го наричаха Борис) Иванишвили.

В това няма изненада. Всички, които следят процесите в Грузия, няма как да не разберат, че резултатът – въпреки реалните настроения в обществото там – ще бъде точно такъв. Това беше разбрано както от управляващите, които се опитват да запазят контрола над парламента и правителството, така и от опозицията, която се опитва да свали де факто диктатора, превърнат в борец срещу „диктатора” Михаил Саакашвили.

Реакцията на четирите формално влезли в парламента опозиционни партии е съвсем предвидима. Те отказаха да признаят обявения от ЦИК резултат и отказаха да получат депутатски мандати, което прави парламента некомпетентен. Според официалните резултати „Грузинска мечта“ получава 89 мандата от 150, а за да започне работа новият парламент, трябва да има поне 100 депутати. И все пак анализаторите, които следят грузинската политика, прогнозираха, че са възможни дезертьори от опозицията към правителството – необходими са само още 11 такива депутати. Като се има предвид финансовите и административни възможности на Иванишвили, този процес е не само вероятен, но и съвсем реалистичен.

В горния контекст реакцията на президента на страната Саломе Зурабишвили, която подкрепи опозицията и не призна резултатите от изборите, стана напълно логична и предвидима. Освен това Зурабишвили далеч не е първият формален ръководител на Грузия, който е избран, при това именно с гласовете на „Грузинската мечта“ на Иванишвили, който се противопоставя на действията на „господаря“.

С една дума, до този момент ситуацията в Грузия се развиваше така, както всички наоколо очакваха. Правителството постепенно се обръща към Русия – въпреки че се прави, че това не е така, обявявайки от време на време нещо антируско. Въпреки това антиукраинската реторика на представители на „Грузинска мечта“, по-специално на кмета на Тбилиси Каха Каладзе. Той по време на футболната си кариера е играл в Украйна, има много познати в Киев и ако иска, може да научи истината за реалната ситуация у нас. Но неговата позиция е тази на Иванишвили. Позиция, която за Грузия означава връщане към един дълбок постсъветски период, без формален руски контрол (поне до определен момент), който по принцип не е много необходим при eдин таъкв като Иванишвили. Освен това не забравяйте, че Грузинската православна църква е твърдо на страната на Руската православна църква що се отнася до войната на Москва в Украйна, също относно ПЦУ, а следователно е на страната на ФСБ и Владимир Путин. Сериозен фактор е и влиянието на КНР върху грузинското общество. На този фон грузинският президент Саломе Зурабишвили няма кой знае какви правомощия за влияние върху процесите, освен вербални.

Между другото, в друга постсъветска страна, която също се е устремила да се присъедини към ЕС заедно с Украйна – става въпрос за Молдова, чийто президент формално също има много скромни правомощия. Но преди всичко Мая Санду, която наскоро спечели първия тур на президентските избори, е избрана с пряко гласуване, а не от парламента. Второ, което е много по-важно, Санду има мощна фракция в парламента. А грузинският президент Саломе Зурабишвили няма нищо от това, което има Санду.

Разбира се, ситуацията в Грузия все още е далеч от беларуската и дори от руската, където опозицията е или опитомена и вече не се възприема като такава от никого, или я няма по принцип. Но все пак говорим за нещо по-различно от молдовската или украинската ситуация преди. Следователно решението на Европейския съюз да спре европейската интеграция на Грузия изглежда съвсем логично – и резултатите (и още повече, процесът) от изборите само потвърждават тази логика.

Едва ли някой, който следи отблизо политическата ситуация в Грузия, се съмнява, че Иванишвили няма да сдаде властта доброволно. Точно както някога се държеше украинският президент Виктор Янукович. Такива хора не идват на власт, за да я загубят – като, да речем, същият Михаил Саакашвили, когото никой не обвиняваше в диктаторски наклонности. Но той загуби парламентарните си избори през октомври 2012 година. След като предадоха управлението на страната по мирен, цивилизован начин. Що се отнася до Иванишвили, той никога няма да направи това. Въпросът е дали ще има толкова мощен натиск върху него (предимно външен, тъй като той вече повече от година успешно преодолява вътрешния), че да се промени посоката на грузинския процес, а Иванишвили да бъде приниуден да избяга от Грузия при неговите господари.

И тук историята на грузинските избори престава да бъде предвидима и точно прогнозирана, защото страната се озовава на ключов кръстопът в съвременната си история. А кой път ще избере – дали „Революция на розите“ (не толкова лесна и безкръвна като първата; спомнете си двата украински майдана – 2004 и 2013-14), или пълна диктатура – сега никой не може да каже. Очевидно и самият Бидзина Иванишвили не може да го предвиди. Но едно е ясно. Ако руско-грузинският олигарх спечели, това ще означава, че за дълго време настоящите парламентарни избори в Грузия ще бъдат последните. До сега през света са минали всякакви диктатури – и на Хитлер, и на Путин, и на Лукашенко. Може би ще мине и тази в Грузия – ако за мнозинството от грузинското общество „няма значение“ кой ще управлява страната в бъдеще: може би не толкова съвършено, но все пак да е демократично правителство, а другият вариант е Грузия да бъде управлявана от един-единствен олигарх, зад когото се развява руският трикольор.

Прев. от укр.

*Оригинално заглавие:ОСТАННІ ВИБОРИ В ГРУЗІЇ. Країна Південного Кавказу знаходиться на історичному роздоріжжі.

https://zaxid.net/statti_tag50974/

 

error: Свържете се с автора за разрешение!!