Много са коментарите, свързани с официалното посещение в РСМ на българска делегация, водена от премиера Кирил Петков. Доказателства обаче за резултатите, свързани с “големия успех”, продължават да ни се поднасят в насипно състояние от самия премиер, а е известно какви проблеми има той с реализирането на комуникационни умения. Все пак става въпрос за междудържавна дипломация, а при нея нищо не е, и не бива да звучи като неофициална интерпретация, натоварена с екзалтирана субективна преценка. В основата на всяко дипломатическо общуване, а въпросното посещение е точно такова, е постигането на определени цели в междудържавните отношения и професионалното оповестяване след това на постигнатите резултати. В случая целите са външнополитически и са свързани с конкретен мандат, предвид последното заседание на КСНС, когато бе препотвърден консенсуса за българската позиция.
Определено въпросното посещение беше посещение на високо правителствено равнище – делегацията се оглавяваше от българския премиер. Става въпрос за мeждуправителствени преговори, както и за реализирането на официални и неофициални срещи. Eстествено беше българското общество да бъде информирано с какви конкретни намерения тръгна делегацията и с какви очаквания за крайния резултат. На мен това не ми е известно, макар че имам претенции да съм информиран човек. Изразено на дипломатически език, говорим за официален документ, който да информира за конкретиката на предстоящото посещение и който да включва оформящи договорености. Особено след като стана известно, че пратеник на правителството е бил изпратен да подготви на място посещението в РСМ. Не ми е известно дали подобен документ е бил публикуван – на сайта на МС или на сайта на Външно министерство, който аз да съм пропуснала.
Засега единственият източник, върху който се градят коментарите е екзалтираното заключение на премиера:”За няколко дни постигнахме позитивни стъпки, каквито не са се случвали през последните години.” Ще съм обективна – казаното пред българските медии в Скопие, което изгледах на видеозапис, качен на сайта на МС, в никакъв случай не доказва, че мандатът е изпълнен в политическата му част, т.е. касаеща изпълнението на Договора, Декларацията на НС и Рамковата позиция за интегрирането на РСМ в ЕС. Авиолинията София-Скопие, календарът на работните групи, договарянето на туристически пакети, железопътната връзка….- все неща, които са говорени през всичките тези години и от страна на РСМ всичко е приключвало без резултат и без минимални усилия от тяхна страна за стартиране на конкретни действия. В същото време темата за българите в РСМ, а не “македонци с българско самосъзнание”(голям гаф на премиера) е останала незасегната. Нещо повече, с поведението си той е демонстрирал пренебрежимо отношение – не се е срещнал с нито един представител на българската общност, не е посетил костницата на Гоце Делчев, както и не става ясно какви ангажименти – като първи стъпки, ще предприеме РСМ за преодоляване езика на омразата, спазването правата на българското малцинство и неговото интегриране към обществено-политическия живот и в управлението на държавата, тъй като негови представители са дискриминирани и преследвани. Не бих желала да засягам и гафа за “фашисткия режим” и как във всички държави в Европа е имало фашизъм. Невежеството и дефицита на основополагащо познание за дипломацията не е оправдание, когато става въпрос за представител на най-високата позиция в държавата.
Известно е, че всяко междуправителствено посещение приключва с изявления. Оставям без коментар как българският премиер се представи, както и характерологичните особености на неговите последващи медийни изяви, защото за тях се изговори достатъчно – през медиите и в социалните мрежи. Разбира се, една от причините за целия негативен набор от интерпретации и оценки за това посещение на правителствена делегация в РСМ е точно тази липса на прозрачност, на компетентности и на опит – управленски, професионален и комуникационен. Разбира се, не липсват и коментари, обслужващи правителствения имидж, в които се пренебрегва обективната истина. И тъй като става въпрос за много тежки проблеми в междудържавните отношения на РБ и РСМ, едно такова правителствено посещение би трябвало да е издържано и от държавническа, и от дипломатическа гледна точка. Няма как нещо да го определяме като “голям успех”, ако липсват основания за подобно заключение. Защото обществото не разбра с каква “кошница” тръгва екипът на въпросната делегация и с каква “кошница” се върна в София. И това няма как да стане ясно, защото както преди тръгването така и след края на това държавно посещение, нямаше никакъв официален документ. Държавността не е празна дума. Тя се осъществява на всички равнища. Постигането на външнополитически цели е едно от тях.
Р.Р.„Съдбата на нашите страни зависи от самите нас и от работата, която вършим. Когато се използва конструктивен подход и доверието е основна база на комуникация, резултатите и сроковете на постигането им са различни“ (Кирил Петков – премиер на България), Да живее българския език! Който разбрал, разбрал…
