Популизмът в политиката е най-вече привличане на електорат с говорене, което да се хареса на потенциалните избиратели. Напоследък имам всички основания, за да твърдя, че тази тенденция е в пряка зависимост и от качеството на политическия мат(e)риал, който нахлува в българския обществен живот. Кои са тези хора и как говорят? За тях решенията са най-лесната работа. В съчетание с един безобразен български език и без елементарно ниво на политически език, те са напаст и заплаха за държавността и истинската политика. Популистите се разпознават лесно – винаги говорят от името на Народа и на хораТА. “Приватизирали” са общественото мнение и приемат, че само то е мeродавно. И тъй като са се устремили към властта на всяка цена, те предварително се самоосвобождават от отговорността за каквото и да е било. В същото време тяхната “смислена” цел e, ако може всичко наоколо да бъде представено като разпад – резултат от предишно управление. За тях това е подход, чрез който лесно могат да сочат всички останали като корумпирани и непочтени. Говорят, спекулирайки и правейки обобщения, неподкрепени с факти и доказателства. Обичайният сюжет е “краде се”, “Х са корумпирани“, който върви със също толкова обичайните обещания – “ще спрем кражбите и течовете”, “ще пратим в затвора”… Да не пропусна – ревизията на изборните правила е първото, което те бързат да направят.
Ако питате какъв може да е популизмът? Той е и ляв, и десен. И единият, и другият подлагат на съмнение отделните власти и техните институции. Някой може да не е съгласен с тази моя констатация, но на него ще му кажа, че това сочат моите наблюдения на политическия живот в България. Всички – и от ляво, и от дясно, говорят срещу институциите на правовата държава и тъй като става дума за овладяване на държавата чрез влизане във властта, атаките им в повечето случаи са персонални. Такъв тип говорене се активира преди избори и обещанията са за изтикване на “корумпираните”, според тях. А последният “моден” стил е разделението на “почтени” и “непочтени”. “Hепочтени” наричат политическите си опоненти, които са последните управляващи. Гледат на тази тактика като на единствена възможност да подменят реалния вот на суверена с компилиране на популистки гласове. И това – според тях, го били искали хораТА..
Когато популисти дойдат на власт, те бързат първо да овладеят държавните структури и да предприемат законодателни промени, с които да укрепят пребиваването им в управлението. На следващо място е да организират “лов на вещици”. В тези им действия принципите на правовата държава нямат никакво значение. Опиянението от властта върви едновременно с насаждането на страхове сред гражданите, защото смятат, че така по-лесно могат да ги управляват електорално. В същото време се активира политиката на създаване и на подкрепа на бизнес, който да е близко до властта. Създава се модел, който се разминава с предизборните им обещания, и което скоро всички разбират – били са манипулативни и нереалистични. Всъщност популистите имат една лична самоцел – за власт и овладяване на държавата. В българската уредба служебното правителство е добър пример какво се случва, когато човекът, който по Конституция има правомощие да го назначи, отговаря на характеристиката за популист.
Да печелиш благоразположението на гражданите като спекулираш и отпрвяш необосновани обвинения към политическия си опонент се е превърнало в жаргон за българската политика. Докато в същото време държавата потъва, защото проблемите се неглижират, за решаването им не се предприемат ефективни решения и управлението затъва в недемократичност. Защото популистите създават модел на управление, който е удобен за самите тях. Те първо бързат да се окопаят във властта и в икономиката, поради несигурността да останат дълго там. Затова и стратегията им на управление не се основава на ценности и на реални политики, а на изчакване и на шиканиране. Не очаквайте от тях каквито и да е послания – само в краен случай, защото се опасяват да не загубят процент от електората. Затова пък могат да впрегнат обръч от медии, бизнес и синдикати, които да повтарят от сутрин до вечер предизборните им опорни точки. Не се чудете защо ефирът е задръстен от информационен спам! Министър, обременен от предизборно въображение, пуска фалшиви новини на конвейep – за лидер на партия, който притежавал банка, неизвестен изнесъл милиони в торби и чували, магистрала се срутила или потъналa…И това се върти цял ден, без някой да си е направил труда да провери дали е вярно. Нали се сещате, че разпространяването на подобна хибридна информация не е случайно, а е eлемент от авторитарен режим, в които Един се вживява като трите власти.
Въпросът е как може да бъде преборен подобен популизъм, с който най-лесно се овладява държавата? Ще ви отговоря, заключавайки, че е необходимо обединение на всички, които знаят цената на демокрацията и на правовата държава, за да се противопоставят на автокрацията и на диктатурата. Осмислянето на подобна цел е много важно, защото само така може да се противопоставим на разделението на опозицията – първостепенна цел на популистите и на всяко популистко управление.
