ПОПУЛИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ

популизъм
Време за четене: 5 минути

Все сме били свидетели на популизъм, но в такива мащаби и със целенасочен ефект върху държавността и Конституцията, не е било! Днес ни управляват попилисти и в никакъв случай не бива да им пригласяме. Държавата ни твърде бързо се търкаля по нанадолнището и затова нещата трябва да се казват, за да се минимизират негативите от това пропадане. Защото “търкулването” вече е започнало като процес. Нямам предвид само предизборното политическо поведение, а вече – неговото продължение. Сегашните управляващи са потънали в дълбокото на популистката риторика – макар че и тя е под въпрос, защото повечето от техните представители имат проблем с членоразделната реч. Всъщност подобно говорене е опит за прикриване на нестабилната обществено-политическа ситуация и отвличане на гражданското внимание от този фокус. Продължаването с обещания за “справедливост”, за “европейско общество”, за “по-хубав живот” – все от лексиката на “Промяната”, може само да ни припомнят за едни времена назад или да действа като приспивателно за точно определена част от българското общество.

Истината е, че политическа стабилност и задържане във властта не може да се постигне чрез обещания, които продължават да са нереални и без покритие. Състоянието на държавната хазна винаги е показател за успешното или неуспешно управление. А в момента тя се пълни и изпразва с темпа на времето между всеки нов седмичен дълг. Вземаш заем и раздаваш потребление. Такава политика не е антиинфлационна, а по-скоро е проинфлационна. Към този момент инфлацията продължава да расте, което говори само заа едно – държавата не провежда политики за упражняване на натиск върху нея. В същото време експертите говорят за инфлация, незапомнена от десетилетия назад. Нещата с управлението на държавата ни в момента не са добри. Джобът ни се изпразва. Предизвикателствата пред бизнеса са много. Разходите на фирмите са нарастнали с 40%. При това положение каква може да е мотивацията им да произвеждат? Ако пък все още го правят, това се случва в условия на редуциране на производството и всякакъв ресурс, вкл. и човешки. Повечето от тях са в стагнация, ако към този момент все още не са фалирали. За печалба едва ли може да става дума. Натискът на средата върху икономическите субекти е голям. Не е само заради цената на енергоносителите, провокирана пряко от воeнните действия в Украйна. Тази война е с непознат от 75 години, респектиращ ефект върху глобалния свят. Част от него са и проблемите, свързани с осигуряването на икономиката с материални ресурси от районите на войната, глобалния стрес, поразил търговските връзки, пренастройването на начина на живот на милиони хора – пряко и косвено.

На този фон нараства ролята на държавата и на управляващите, защото проблемите, свързани с действието на няколко кризи, трябва да се решават. Това не се случва със сега управляващите ни, защото единственото, което те правят е да са далеч от дневния ред на обществото, да създават лъжлива представа за намеренията си и за бързото и лесно решение на проблемите. Разинаването между обществените очаквания и оставането в “балона” на популистките обещания в бъдеще време и оправданията с “правителството на Борисов” е скучен рефрен, който много малко хора искат да чуват. Защото финансовата и икономическата криза – по начина, по който те се усещат по джоба ни, са факт. А прекият резултат от тях го знаете – политическа нестабилност, която се задълбочава. Усилията на правителството да поддържат някакво впечатление за реформаторска активност, са безуспешни, а действията на правителството и на парламентарното мнозинство в повечето случаи са абсурдни и в противоречие с Конституцията и законодателството. Даже така прокламираната борба за “нулева корупция” започва да навлиза в парадоксалните си проявления. Щеше да е смешно, ако не става въпрос за незачитане на основни правни норми, заложени в Конституцията. В нея ясно се казва, че НС осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен котрол, чл. 62(1), а Министерски съвет отговаря за вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията, чл. 105(1). Да се върна към тези текстове от Конституцията е провокирано от прословутия случай със заплащането на свършена работа от Агенция „Пътна инфраструктура“, която се превърна в „заложник“ за избора на нов гуверньор на БНБ.

Вчера проекторешението скара членовете на парламентарната комисия по бюджет и финанси, но водеща за управляващото мнозинство била фразата „Лена вчера го изпрати“ ( б.а. Лена Бориславова). След споровете и нито едно прието предложение, заседанието е прекратено и отложено за днес. Паралелно проекторешението е разгледано и в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси, което по медийни публикации също е протекло в атмосфера на обвинения и некомпетентност. Според промените ще се изисква решение на Народното събрание за всеки един ремонт и всяко едно плащане от АПИ. На практика това означава, че дори и за поставянето на един пътен знак ще е необходимо становище на депутатите. Става ясно, че след изплащането на първия транш, вторият ще се случи след като антикорупционната комисия към НС разследва и установи липса на нередности. А според депутата Ананиев от ПП/ВОЛТ, “след като видим до къде са стигнали тези торби с пари” Парадокс след парадокс. “Промяната продължава” с едни хора, които са решили, че в техни ръце са правомощията на трите власти е вече много сериозен. Kой всъщност в правовата държава се произнася за злоупотреби, как се уреждат взаимоотношенията между държавата като възложител и изпълнителя, на какво основание НС се явява трета страна по договори между тях и т.н. Затова ще го онагледя с казаното от Теменужка Петкова – депутат от ПГ ГЕРБ-СДС. Според нея, проекторешението за такъв подход е противоконституционно. Аргументът ѝ е, че в случая НС е некомпетентен орган и не бива да е страна по договор, а и с проекторешението се променят досега сключените договори. Сами разбирате, че става въпрос за противоречие със съществуващата нормативна уредба.

Вчерашният доклад на Държавния департамент е последният и най-актуален документ, който потвърждава, че нарушаването на Конституцията и на законодателството се превръща в практика и по отношение на човешките права през миналата година.(“Докладът на Държавния департамент на САЩ за 2021“) А съобщението, че по искане на представители на Съвета на Европа се e провела спешна онлайн среща на изпълнителния борд на Постоянната конференция на прокурорите, работещи срещу организираната престъпност, корупцията и тероризма, на която е било обсъдено предстоящото закриване на специализираните структури на съдебната власт в България, е разобличителен факт за неадекватния “реформизъм” на управляващите. Всички участници в срещата са изразили отрицателно становище за закриването на структурите, призвани да се борят с организираната престъпност, тероризма и корупцията. Участниците са изразили сериозни опасения, че става въпрос за накърняване на независимостта на магистратите, върховенството на правото и създаване на бъдещи затруднения в работата по международноправното сътрудничество по наказателни дела. Взето е решение за превеждане на извънредна среща на изпълнителния борд на Постоянната конференция, която да се проведе на 28 април и да излезе с декларация в защита на специализираните структури на съдебната власт в България.

Факт е, че популизмът на управляващите опира до тяхната некомпетентност и до подходи, които водят до подронване единствено на здравите основи на демокрацията, правовата държава и на Конституцията. Колко адекватно ви звучи фразата за “нулева корупция”, когато в същото време закриваш специализираните структури, които работят срещу организираната престъпност и корупцията? Ами, като абсолютен нонсенс! И е съвсем естествено да предположите, че мотивите са целенасочено обвързани с ликвидирането на възможността да бъде контролирано разходването или т.н. усвояване на евросредствата, от това правителство. Специализираното правосъдие е принцип в европейските държави и у нас то бе създадено по препоръка и настояване на Европейската комисия. Аз очаквам да има реакция, както по отношение на ликвидирането на специализираните структури, така и по отношение на скритата “лустрация” – в случай, че магистратите от тези институции откажат да бъдат разселени по други съдилища и прокуратури. Със закриването на специализираното правосъдие се преследва една- единствена цел – овладяване и подчиняване на прокуратурата. Затова смешно ми звучи говоренето на ангро, че се била “връщала нормалността” или че специализираното правосъдие било извънредно и трябва да бъде закрито, което не е така.

Политическият популизъм (популизъм от лат. ‘populus’ – народ) е опасен, когато той се превърне в управленска доктрина. Означава, че едно правителството не работи, а чрез публичното говорене на представителите им е подчинено на оставането им по-дълго във властта. Най-лесно това се постига чрез пропаганда на привидни политики – уж в интерес на гражданите и на справедливостта. Едновременно с това в България продължава процес на разделение на нацията и на политическия елит. На фона на войната и реализирането на активни политики за възстановяване на ЕС и на страните-членки, единството на нацията, както и сътрудничеството между управляващи и опозиция трябва да е приоритет. Иначе популизмът на управляващите може да продължи агонията на българската държавност, в която България е през последната година, тъй като държавата ни не се управлява, а едни хора, които са компетентни само по собствената им преценка, определено имат апетит да раздават правосъдие чрез самоуправство . И за това вече има ясни и категорични доказателства, които са в незачитането на Конституцията и на законодателството. Това няма как да ни върне в полето на правовата държава, а все повече ще ни отдалечава от нея.

error: Свържете се с автора за разрешение!!