Руснаците предпочитат да не го споменават днес
Ігар Мельнікау, Zahid.net
Съветската агресия срещу Полша в съвременната руска и беларуска историография се представя като „акт на историческа справедливост“, свързан с освобождаването на беларуси и украинци „от игото на полския господар“. Всъщност това беше съветско-полска война, необявена, но кръвопролитна. Едно от последствията е, че значителен брой полски граждани са заловени от Съветите.
В междувоенните двадесет години Съветският съюз се готви за война срещу капиталистическия свят. Полша се смяташе за най-вероятния противник в бъдещата конфронтация. Кремъл не забравя поражението на Червената армия край Варшава през 1920 г. и търси реванш. Подходящият момент настъпва през 1939 година.
На 1 септември Хитлер започва Втората световна война, но противно на очакванията на Германия СССР не насочва войските си срещу Полша. Едва когато Сталин разбира, че Франция и Великобритания нямат намерение активно да воюват срещу Германия, той решава, че Втората световна война е обречена и е време да „подаде ръка на братята беларуси и украинци“.
Концлагери за класови врагове
На 17 септември 1939 г. Лаврентий Берия се обръща към Вячеслав Молотов с молба за създаване на осем лагера за военнопленници и два транзитни лагера в Козелск (БРСР) и Путивла (СССР) и на фронтовата линия с Полша. Концентрационни лагери за полски военнопленници, офицери и полицейски служители на територията на Съветска Беларус бяха организирани в Житковици, Столпци, Цимковичи, Ожехово, Радошковичи.
Конвойните войски на НКВД, мобилизирани във връзка с „освободителната кампания“, трябваше да охраняват затворниците. Полските войници и служители на държавната полиция трябваше да бъдат придружени до държавната граница от „специални екипи“ от стрелкови роти и кавалерийски ескадрони. Но през повечето време конвоите, движещи се към сборните пунктове, бяха охранявани от отряди съветски граничари.Ето как журналист от съветския вестник „Красная звезда“ описва положението на полските военнопленници през септември 1939 г.: „Погледнах в лицата на офицерите, които стояха на полето близо до пътя. На някои лица […] – отчаяние. За други дори страхът от случилото се не успя да потуши омразата. […] След това затворниците бяха строени и водени по-нататък. Вървяха с войнишки стъпки. А отпред, в триъгълник, с обковани в мед гарванови човки на шлемовете, вървяха жандармеристите, сякаш потвърждавайки края на полското владичество.“
Сборен пункт за полски военнопленници се намира и в Заслав, Беларус. Преди няколко години случайно намерих медал на полски стрелец близо до имението Хмеливка в Заслав. Може би полският войник, за да не привлече вниманието на НКВД, е решил да изхвърли наградата?
Жителите на село Шаповало, където преди войната е имало наблюдателна кула на Полския граничен корпус, обърнаха внимание на факта, че полските граничари, заловени на 17 септември 1939 г., са били изгонени в Заслав.Според спомените на местната жителка Алисия Милер, служители на полската държавна полиция, арестувани в граничния град Раков, също са отишли в Заслав. Между другите там бил и баща й. Владимир Лун завършва седми клас, служи в армията, а по-късно посещава полицейското училище във Велики Мости. След това е преместен на служба в град Молодечанский район, а шест месеца по-късно полицаят е преместен в граничния комисариат на БРСР в Раков. През август 1939 г. 31-годишен полицай се жени за местно момиче.
„Германците не стигнаха до Раков, но съветските дойдоха тук на 17 септември. Мама каза, че татко е избягал от къщата в униформа и се насочил към гарата. Там се запознава с комендант Дзванковски, който изгаря секретни документи, за да не попаднат в ръцете на врага. Скоро те бяха арестувани и откарани в Заслав“, спомня си Алисия Милер.
Влак на изток
Трудно е да се каже точно къде в Заслав през септември 1939 г. са държани полски военнопленници. Няма запазени документи. Може да се предположи, че те са били настанени до гарнизона на 15-та гранична част на жп гара „Белоруска“, след което са изпратени в Минск и след това в лагерите. Подобна ситуация имаше и на територията на СССР. Според съветски документи, само на 19 септември 1939 г. 17 ешелона с пленници от полската армия са доставени в местоположението на 19-та Олевска дивизия на граничните войски на НКВД на СССР. От концентрационните лагери, създадени на границата до лагерите на полските военнопленници, те са транспортирани на изток с железница.
Един от съветските железничари описва тези събития по следния начин: „По това време работех като машинист на Минския парен локомотивен отряд. От втората половина на септември до началото на октомври 1939 г. карах влакове от буржоазна Полша от гара Барановичи до Минск и Смоленск. От Минск напуснахме товарната гара с празен влак с решетки на прозорците. Имаше и телешки коли без стъкла. […] В Барановичи служители на НКВД качиха полски военнопленници в тези вагони и ние се върнахме в Минск на товарната гара. Винаги ни даваха зелена светлина. […] Един офицер от НКВД постоянно ни придружаваше в машинното отделение, напред-назад. […] На товарната гара в Минск се качиха „фунии“, в които, като херинги в консерва, бяха напъхани хора и откарани в затвора в Минск“ [от ръкописа на мемоарите, притежавани от автора, изд. .].
Катинската трагедия
Съдбата на полските войници и полицаи е предимно трагична, повечето от тях са разстреляни през пролетта на 1940 г. Други имаха повече късмет. Тези, които са оцелели, работейки в мини или кариери, след германското нападение срещу СССР, повечето се присъединяват към армията на Андерс и напускат „ничията земя“, за да продължат борбата срещу Германия.
„По-късно, след войната, сред нас, машинистите, имаше разговори за тези предвоенни години [гражданите на СССР смятаха за дата на началото на войната нападението на Третия райх през юни 1941 г., – бел. ред.]. Един мой добър приятел ми каза в голяма тайна, че отвежда полски военнопленници в Козелск. Там имаше лагер. Намира се на железопътната линия Тула-Смоленск, на 250 километра североизточно от Смоленск. А от Смоленск затворниците бяха откарани с „фунии“ в Катинската гора и там разстреляни. Както отбеляза той, това са редовни полски военни, главно подофицери и запасни офицери, представители на интелигенцията, които са мобилизирани в началото на септември 1939 година в армията“, каза горепосоченият машинист.
Катин не е единственото място, където болшевиките унищожават полските военнопленници. Комендантът на полицията от Раков Казимеж Дзвонковски е преместен от Заслав в Минск, а оттам в лагера Осташковски, където са държани бивши служители на полската държавна полиция. През април-май 1940 г. затворниците от този лагер са разстреляни в затвора в Калинин (сега Твер) и погребани близо до град Медное. Сред над 6000-те жертви са и полицаи от Раков. Полицаят Влодзимеж Лун минава през затворите в Молодечно, Вилнюс и на 9 май 1940 г. е преместен в Минск, където следите му се губят.
Общо около 125 000 полски войници, полицаи и представители на други служби бяха депортирани.
Прев. от укр.
*Поляки стали жертвами агресії з боку Німеччини та СРСР. Росіяни воліють сьогодні про це не згадувати, Ігар Мельнікау, Zahid.net
Оригиналният текст е на полски език, а заглавието на статията е : Polacy byli ofiarami agresji Niemiec i ZSRR. Текстът е публикуван в рамките на проект за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
