„Panta rhei, panta chorei”, е писал Хераклит преди повече от две хиляди и петстотин години и до ден днешен остава прав – „Всичко тече, всичко се променя”. Оттук-нататък времето за нас ще тече като „преди COVID-19” и “след COVID-19”. И това ще е така, защото коронавирусът засегна из основи организацията на живота ни. Обърка плановете ни за години напред и се налага да преосмислим много досегашни “ценности”. Измененията могат да бъдат сравнени единствено с тектоничните сътресения в строежа на земната кора. И няма как те да не засегнат и структурата на политическия ни живот. Ако днес има нещо много ясно, извън коронавируса, е че популизмът си отива, а заедно с тях и популистите. Сега е време на политици и държавници с принципи, с експертиза, с подходи и с резултативни решения, и които владеят т.н. висока комуникация. Политикът, който иска да остане и “след COVID-19”, днес не използва ситуацията за публичен сблъсък, а е част от консенсусните решения. A на тези от тях, които не са го разбрали, ръководени единствено от личен или от политически егоцентризъм, ще им кажа, че те сами се осъжда да влязат в категорията ИЗЛИШЕН. Партии като БСП и държавници като Радев, както и всички онези партийки – плод на лабораторен политически инженеринг, вече със сигурност вървят към своя залез. Заради порочната инерция, която продължават да следват. Заради неадекватното политическо поведение. Заради политическата неискреност към българските граждани. Затова че заради морален и политически дефицит не могат да се отърват от еднопосочното негативно коментиране с клишета и с опорни точки.
В условията на извънредно положение правителството действа рационално по отношение на сигурността и реда. По конституция то е отговорно за вътрешната политика и за действието на законите. То затова е извънредно това положение, защото мерките cа извънредни и се налага друг модул на управление. Извънредните действия са израз eдинствено за осъществяване на контрол върху ситуацията. Правилата може да са тежки, но като граждани трябва да проявим разбиране, заради нашето здраве и заради Живота ни. Затова много мъдро ще се аргументирам срещу онези, които също вече са част от “излишните”, и които в един глас заговориха за “ограничаване” на конституционните ни права. Моят аргумент е казаното от Доген (1200-1253) –японски мислител, поет, писател, дзен будител и учител, духовен лидeр:”Когато рибата плува, тя плува ли? Плува, и водата няма край. Когато птицата лети, тя лети ли? Лети, и небето няма край. Няма риба, която да е преплувала водата и птица, която да е излетяла от небето. Когато им трябва малко вода и небе, те използват малко, когато им трябва малко вода и небе, когато им трябва много – използват много. Така те във всеки момент използват всичко, което им е нужно, и навсякъде се радват на съвършената свобода.”
“Излишните” днес са същите, които побързаха да се присмеят на коронавируса и продължават да спекулират даже с гръмките днес речи от парламентарната трибуна, която за тях е единствения шанс някой да ги слуша, а за лидерката на БСП – възможност да фантазира, че е на някой градски площад и се обръща към мнозинството с “уважаеми граждaни”…Но те не знаят, че в България вече не останаха граждани, които искат да ги слушат, защото те отдавна не им вярват. БСП го знае и усеща, че всичко й се изплъзва – дори възможността да рецитират опорни точки от парламентарната зала, която за тях остава единствения информационен канал за разпространение на фалшиви новини и спекулации. Защото в условия на извънредно положение социалистическата партия продължава да е в конфликт с обществения интерес за минимизиране на щетите от хуманитарен характер, както и за преодоляване на пораженията върху българската икономика. Дефицитът на експертен капацитет ги прави неадекватни и лицемерни в тяхната уж „загриженост“ за правата на българските граждани и за икономическите последствия. Тя нехае за това, че ние сме в криза и нищо вече не е същото. Не знаем колко дълго ситуацията ще продължи и как ще протече по-нататък. Затова правителството трябва да продължи да провежда прагматична политика. Но БСП никога не е била отговорна, за да се съобрази с това, защото винаги се е ръководила от популизма.
Не бих искала да пропусна и т.н. Медицински съвет, който българските граждани няма как да аплодират. Основополагащо в негативното отношение към тях е, че и те в своята представителност са вече част от пакета на „излишните”. Чрез негативния формат на първото им публично представяне и след медийно огласените за тях факти, те веднага се вписаха в миналия опит, т.е. от времето “преди COVID-19”. Опитът им да влязат във фокуса на публичното внимание претърпя крах. И това няма как да породи доверие към тяхната “експертност”. А начинът, по който протичат техните индивидуални публични изяви все повече ни убеждават, че някои от тях не смятат да се откажат от досегашната публично демонстрирана определено субективна антиправителствена позиция. Не биха могли да го направят, защото разликата между тях и Новите лица, които тази битка извади на първа линия, е космическа. Aко Медицинският съвет иска да дава алтернативни експертни мнения, трябва да го прави в тила и да ползва официалната комуникаця с правителството Защото точно сега нямаме нужда от политическо противопоставяне на мерките и действията на правителството и на НОЩ. Подобно поведение, пораждащо съмнения, няма как да създава позитивен дух за възприемане на ситуацията.
Днес “излишните” биха се радвали, ако успеят да фалират държавата, както са го правили много пъти преди това. Всъщност те не притежават капацитет за друго политическо поведение, освен да играят дребни популистки игри, но сега те са на гърба на здравето и на Живота на българските граждани. В действията им всичко е “като за последно, а после – да става каквото ще”. Затова когато се издънят, нека не ги критикуваме, а ги похвалете, че все пак са направили нещо, защото и в този случай за тях не е важно дали са успели. Играят театър заради малкото останала обществена подкрепа, която върви към зануляване. Векторът е сменен! Време е за практически резултати и на ход са нови морални норми, които регулират нови ценностни отношения в обществото. Сега най-важният приоритет е съхраняването на националния човешки ресурс и укрепването на здравната система. Дошло е време всеки да поеме своите отговорности – и държавата, и бизнеса, и гражданите, и политиците и държавниците да са готови да понесат и своята част от щетите.
Накрая искам да ви припомня за оня епизод от „Гроздовете на гнева” от Стайнбек, в който мъжете гледат повалената царевица, която вехне пред очите им и само тук-там се зеленее. Мъжете мълчат и стоят неподвижни. Жените също застават до тях – да разберат дали този път мъжете ще понесат удара. Те се вглеждат в лицата на мъжете и си мислят – нека да става каквото ще с царевицата, но другото, главното да се запази. (…) От напрегнатите лица на мъжете изчезва безпомощния смут и те стават сурови, гневни и упорити. Тогава жените разбират, че не бива да се страхуват и че мъжете са издържали удара, и ги питат: „Какво ще правим сега?“ А мъжете им отговарят, че не знаят, но няма нищо страшно. Жените вече знаят, че няма нищо страшно, и децата знаят, че няма нищо страшно. Те са твърдо убедени, че няма непоносима беда, щом тя не е могла да сломи мъжете….Помислете върху тези последни редове и няма да е трудно в контекста на днешия ден да се досетите кои са Мъжете и кои – Жените и Децата, и кое е Главното, което трябва да се запази….
БЪДЕТЕ ОТГОВОРНИ, И СИ ОСТАНЕТЕ У ДОМА! ПОДКРЕПЯМЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО И НОЩ
