Теми

Популярни

ДА СИ НЕГАТИВЕН Е ПО-ЛЕСНО

политическото говорене

Снощи гледах “Референдум” по БНТ. Бях изненадана от прагматичните нагласи на четиримата участници да развият гледните си точки, реално преценявайки обществено-политическата ситуация в момента. Това обаче не се отнасяше за петото участие – на Крум Зарков, който представяше БСП. Затова пък спокойно може да се каже, че той сякаш изнасяше на порции лекция с познати до втръсване опорни точки. Добрата новина е, че безпринципните му “констатации” чуждееха на смисленото говорене на останалите участници. До края на предаването той така и не можа да улови общата тоналност – искрено придържане към обективността, когато става въпрос за по-нататъшната дейност на парламента и нагласите за предстоящите евроизбори. Похвален беше подхода на представителите на ГЕРБ, ОП, ДПС и “Воля-български родолюбци”, които не се поддадоха на комсомолската емоция на своя колега и не позволиха разговорът да придобие познатите нюанси на противопоставяне, изградено върху безпринципното атакуване на политическия опонент, избягвайки да изясни собствената позиция.

От опит знам, че е много трудно да се води смислен диалог или дискусия с участници, чиито логически навици всъщност се свеждат до едни опорни точки. Щом ги чуеш, те се връщат отново при този, който ги е произнесъл, защото няма и къде другаде да отидат. Знаейки от латералното мислене, че нашият ум “притежава фиксиран модел и отбелязва само онези неща, които съвпадат с него”, аз имам обяснение на този тип говорене. А критично важното действие за всеки участник е да успее да улови нагласите на останалите и да реагира своевременно и адекватно с позиция на съгласие и несъгласие. Това обаче не може да се случи, когато свободата на ума е възпрепятствана от споменатите опорни точки. Обикновено предварителното “нахъсване” с тях от позицията на общата тактика на съответната политическа партия, си проличава в поведенческия модел на мислене. От момент на момент, приносителят сам си задава поводите, за да прокара стратегия за целенасочено атакуване с безпринципни твърдения за ГЕРБ, за парламентарното мнозинство или за правителтвото.

Нормалното е във всяка дискусия да има различни гледни точки, както и те да сa свързани с различен опит и ценности. Тези, които следят моите публикации, свързани с латералното мислене , ще трябва да са срещнали в тях споменаването на т.н. паралелно мислене. Последното предаване “Референдум” предложи много добри възможности за паралелно мислене, различаващо се от “войнствено” насочения метод на спора, който според професор Де Боно вече изглежда твърде примитивен. Като изключим участието на Зарков, във въпросното предаване станахме свидетели на едно продуктивно паралелно мислене с фокус върху комуникацията между парламентарните групи по време на законодателната дейност. Като човек, който е свикнал да извлича концепции, ще кажа, че това е най-голямата полза, свързана с поне две идеи.

Първата идея е свързана с представата за един парламент с високо доверие като комуникационен форум. Българските депутати трябва да се научат да комуникират в интерес на избирателите. Опитът на БСП, както съм писала нееднократно(“Щрихи към българския политик”, “Парламентът като комуникационен форум”), да сведе комуникацията между отделните парламентарни групи до “сговор и съглашателство”, е само един от слабите им аргументи за напускането на парламента, или по-скоро е доказателство за липсата на смислени аргументи за сегашното им поведение. То не е оправдано нито от вътрешнопарламентарни, нито от външни предпоставки, които те така и не успяха да предизвикат с намеса за изкуственото им предизвикване. В контекста на повишаване на доверието са и ясните взаимоотношения между мнозинството и парламентарната опозиция. Да си част от опозицията съвсем не означава, че трябва да бъде предпочетен примитивния начин на спора. Има и други инструменти за налагане на тези или на законодателни идеи. А на фона на международните събития, за мен най-важна изглежда темата за политическия прагматизъм и обективното посочване на грешките и слабости. Време е политическите партии да поемат ангажимент за преодоляване на партийния си егоцентризъм и в рамките на парламентарната дейност да търсят допирните точки в предизборните си платформи, което ще повиши доверието към парламента. Политическият и парламентарен баланс не означава единодушие, а както вече писах в предишна моя публикация – може да е дори “съгласие за несъгласие”.

Втората идея произтича от дейността на парламента като демократичен ефективен механизъм за регулиране на обществените отношения чрез законодателството. Да се комплектоват различни гледни точки в един общ краен законодателен продукт, е най-трудната част в подобна дейност. Причината – всяка политическа партия иска да удовлетвори очакванията на своите избиратели във връзка с предизборните обещания, с които са спечелили техните гласове. Едуард де Боно въведе един термин за „действено мислене“, което той нарича operacy. Отнесено към политиката, спокойно можем да кажем, че става дума за грамотност, свързана с политическото мислене – поставяне на цели, генериране на идеи, търсене на алтернативи… Разпространяването в публичното пространство на обобщения за “хорските усещания” – “хората това, хората онова”, е най-елементарния опит за внушения, спекулиране и за фалшиви новини. Да играеш политик, това все още не те прави актьор, в добрия смисъл на това понятие. Още древните гърци са казали, че състоянието на всеки човек зависи от флуидите, които са обхванали системата му. “Флуидите”, които са просмукали системата на политическия ни живот по същия начин влияят на обществената система и на мисленето на хората. Активното естество на политическото говорене трябва да е с ефекта не само да задейства чувствителността ни и да предизвиква незабавни реактивни действия, а по-скоро – да пробуди едно проактивно поведение.

В края искам да се върна към повода за тази публикация – снощното предаване “Референдум” по БНТ. Веднага искам да кажа, че и в правенето на политика има едно изискване, както и към всяко друго занимание. То е, че за да станеш добър в професията, освен знанията, които си придобил предварително, е нужно и натрупване на опит, който при политиците се изявява в усъвършенстването на мисловните движения на ума. Ако те не се усъвършенстват, напразни ще са и нашите очаквания, свързани с ролята на думите и емоциите в политическото говорене, смисъла на комуникацията и значението на посланията. Общото ми впечатление за някои политици е, че те продължават да са впечатляващо самодоволни от мисленето си, не проумявайки, че то трябва да се промени. Да си политик днес изисква коренно различна самооценка. На заниманието с политика трябва да се гледа преди всичко като на работно умение. Хората винаги очакват проблемите им да бъдат решавани. Затова някак странно звучат “химните” за превъзнасянето на лица, които “геройски се сражават”, представете си, за да …счупят за пореден път държавата, напирайки този път да го направят с “визия”. Добре е, че обещанията, свързани с “ако ние дойдем на власт…”, отдавна са престанали да действат на физиологично ниво – не събуждат щастливи очаквания, особено ако историята е регистрирала вече пропуснати възможности и следи от разруха, препращащи ни към управления на БСП.

С тази публикация в никакъв случай не отхвърлям негативните аспекти на политическото говорене. Винаеги съм гледала на обективната критика като на коректив, но никога не съм си позволявала да я бъркам с грешки в мисленето. Не заради друго, а защото обективната преценка е завоевание на “красивия ум”. И този път няма да пропусна възможността да ви кажа, да не позволявате на никой със системни “черни” изявления да въздейства на вашите възприятия! Противопоставяйте се на режисираното негативно политическо говорене, което се цели единствено в стола на властта. Изцяло негативното мислене е присъщо на политически слабите партийни субекти, които по този начин разчитат на незабавния ефект – да разстроят чувствителността ви. Много по-трудно е, предлагайки конструктивна идея, да очакваш обществена подкрепа и разбиране, защото за реализирането й и за доказване на нейния ефект е необходимо време. А и една позитивна оценка винаги се основава на ценности, информация, тенденции и опит, който не всеки притежава. Да си негативен – къде-къде, е много по-лесно!

    Напишете коментар

    Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

    error: Свържете се с автора за разрешение!!