МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКОТО ГОВОРЕНЕ И ИСТИНАТА

политическото говорене
Време за четене: 4 минути

Публичното говорене може да покаже колко един човек е умен, но и колко е некомпетентен и глупав. Много публични лица, свързани с политиката и с управлението на държавата, не го осъзнават. Това е и причината теxните изяви да се възприемат и оценяват от активните граждани като спам, който затормозва трафика на истинската информация. Истината е, че битката днес за добрия оратор е толкова важнa, колкото и битката за добрият слушател и зрител. Все пак целта на комуникационния процес – и за оратора, и за слушателя, и за посредника между тях, e да се извлече максимума от произнесеното и чутото. Публичното говорене е споделяне на глас на личното мнение и на гледната точка. Особеното, ако си политик или представител на публичната власт е, че публичното говорене е обвързано винаги с очакван обществен отзвук. Затова такива представители трябва да имат усещане за стойностите, които имат значение за различните хора. То пък зависи от опита, ценностната структура, умението да се разграничават субективните чувства от обективната реалност. В никакъв случай не трябва да бъде подценявана езиковата култура и строежа на фразата.

Не са малко случаите, в които говорещият иска да представи дадена негова позиция, но резултатът е с обратен ефект. Най-често причината е в дефицита на познание и на умения за публично изразяване. Когато чуете някой, който има претенции да е премиер, да казва:”…оттук-нататък държавата не е собственик на парите, а партиите са разпределители за това средствата да не се откраднат по пътя и да се харчат ефективно – все едно са техни пари”, ви се приисква да му зададете не един, а няколко въпросa: Наясно ли си понятието “държава”? Правиш ли разлика между държава и публична власт? Знаеш ли, че фразата “партиите са резпределители” е натоварено с негативна конотация и ни връща към казано преди тебе:”Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата….” (Доган) или “Аз не съм алчен за власт…., а аз съм просто инструмент” ( Трифонов)

Образът на “инструмента” в политическото изразяване издава подсъзнателното отношение към властта и нейното използване. В този контекст, разразилият се вчера скандал, свързан с ДКК и изпълнителната директорка Караганева, е учабникарски и емблематичен пример за това как онези, които издигнаха борбата с корупцията за тяхна управленска задача, се готвят да управляват държавата. Очаквано се появиха определения като „голям корупционен скандал”, “корпоративни интереси“, “скрита приватизация“….Не липсваха и обобщения за „разпад на държавността и на законите“, “възхитителна наглост, с която се краде“….Публикувани факти от експресни журналистически разследвания извадиха на бял свят мрежа от връзки, провокиращи съмнения за корупционни действия или за конфликт на интереси. След така оповестената фактология, няма по-нормален въпрос от този:”Така ли се разпределят активите и парите ни, “за да не се откраднат по пътя и да се харчат ефективно – все едно са техни пари”? И ако досега за корупцията се говореше по-скоро като за усещане, след скандалния случай с ДКК, тя е повече от нагледен пример как самопровъзгласилите се за “почтени” използват властта.

Впрочем, на овластеното невежество не му е необходимо много време, за да се провали…..Тепърва предстои да станем свидетели на още “бомби”, които ще продължат да взривяват държавността и да провокират общественото търпение. Въпрос на време е подобни практики на самоуправство, конфликт на интереси, на корупционни връзки и схеми ще станат ежедневие за новото управление. Защото овладяването на държавата, стартирало със служебните правителства на Радев, върви едновременно с инвазията на “калинките”. Между другото, знаете ли, че тези малки червени бръмбърчета са и канибали? Ако храната им е оскъдна, те прибягват към канибализъм – една гладна калинка, без всякакво колебание, би изяла своя себеподобна, за да оцелее…По този повод – очакват ни интересни сюжети….Още повече, че една група от хора, които все още не са партия, са се събрали, за да облагодетелстват точно определени кръгове през политически, законодателни и институционални решения.

Бързата реакция на министър Везиева – да уволни тримата от борда на ДКК, както и медийните опити на “трубадурите” на новата власт имат за цел да пренасочат фокуса към бившите управляващи и да заметат фактите. Нека след предоставянето от ДКК на документите, дали основание за освобождаването на Караганева, да проявим прагматизъм и да решим дали “става дума за компромат” или за безспорни доказателства. Но и без експертната проверка и анализиране на случая от органите с правомощия да установят истината, се натъкваме на неоспорими факти за обвързаности, действия “по спешност”, небрежност към правилата и пренебрегване на закона….Случаят поставя за пореден път въпроса – какво всъщност е свършил Петков като министър (поне докато сме го приемали като такъв) и доколко действията му са били съобразени с процедурите и дали са в името на обществения интерес.

Прецедент е, но това е истината – едно икономическо лоби се готви да управлява държавата! И за да се аргументирам, ще се позова на медийна публикация:“….името „Продължаваме промяната“ е заведено за патентоване като търговска марка в Патентното ведомство…..Класовете, за които “Продължаваме промяната” кандидатства за патент са „услуги за политическо набиране на средства, финансово спонсориране, набиране на дарения с благотворителна цел,….услуги за политическо лобиране, организиране и провеждане на партийни мероприятия….. на масови и публични прояви с цел изразяване на политическа позиция”. Доколкото ми е известно, т.н. ПП ПП използва чужда регистрация, за да участва в парламентарни избори, защото съгласно чл. 3 на Закона за политическите партии, организации, които не са политически партии не могат да участват. Какви са фактите? Такава партия ПП ПП към този момент не съществува в правния мир. И това е съгласно Закона за политическите партии. В него много точно е описан целия процес по учредяване, регистрация (извършва се в Софийски градски съд ), устройство, дейност и прекратяване на политическа партия. Заявката за патентоване на въпросната марка е подадена на 21 септември – пак според медийна публикация. Първото, за което се сещам е, че тези хора май нямат никакво намерение да учредяват, да регистрират партия и да създават мрежа от структури.

Днес много българи се питат дали наистина българската демокрация и държавност са под сериозна заплаха? Връщаме ли се в началото? Не звучи добре като въпрос, но истината е, че невежеството овладява държавата и доунищожава последните щрихи, напомнящи ни за тяхното съществуване. Ще кажеш, че обществото ни е в тежка дементна криза – по-опасна и от коронавируса. За справянето с нея няма ваксина. Единственият антидот е да успеем да съхраним националната свяст и паметта за всичко, което ни се е случвало като народ и да не допускаме то да се повтаря. Затова съм разтревожена, че народът ни губи оценъчната си способност и не може да направи разлика между така провъзгласената “почтеност” и истински ценностната. Ужасяващо е да тръгнеш след един криворазбран “модел за промяна” – при все, че след непознат вървят само гъските. Затова не позволявайте времето на истината да ви отмине….

error: Свържете се с автора за разрешение!!