Вероятно премиерът Радев е бил посъветван да направи първото си поискано посещение в Германия, заявявайки по този начин, че Германия остава стратегически партньор на България. Някои вече е определиха само като протоколна среща със значение за българо-германските отношения. Дотук добре. Но дали така мислят тези, които разбират от дипломация и нейната роля в момент, когато става дума за заявяване на генералния външнополитически курс на една новоизбрана власт начело с премиер, който се приема с недоверие от европейските ни съюзници?
Но да започнем оттам дали има значение откъде идва идеята Радев да посети Германия? Дали тя е на Мерц или е инспирирана от Радев и неговите съветници през външно министерство. И след като на отправеното искане е било отговорено утвърдително и с последваща покана на Мерц, това се случва. В един предишен коментар аз не случайно изразих съмнения, че посещението е по покана на Мерц, както се опита да ни го представи вънКашната ни министърка. Поканата е след проявена активност от страна на българското правителство. Грешно или тактически добре обмислено е външнополитическото посещение на Радев първо в Берлин? А защо не в Брюксел? България е част от ЕС и една визита първо в Брюксел би била заявка за продължаващо проевропейско развитие. Който разбира от дипломация ги знае тези работи.
Сигурна съм, че изборът на българския премиер е повод за съответния политически прочит от страна на самия Брюксел и на останалите държави-членки на ЕС. А защо това е така? Защото първото посещение в Брюксел щеше да e знак за потвърждаване на последователността и приемствеността България да продължи проевропейското си развитие. Срещата с върховния представител на Европейската комисия, с председателя на Европейския парламент и с представител на Европейския съвет щеше да е позитивен знак. Но това не се случи. Знакът на Радев е, че си остава евроскептичен популист и не смята да следва европейския консенсус уж под претекста да роботи за „националния интерес”. Но националния интерес не минава ли през лоялните отношения и през отговорностите, които сме поели като страна-членка на ЕС? Мисля, че с тази визита Радев не успява да опровергае преобладаващото европейско мнение, че е „човекът на Путин”. Подценявайки (а може би е целенасочено) позитивите на първо посещение в Брюксел, той даде отново повод да се заговори за бъдеща разединителна роля в единния европейски процес. Навярно тактически е бил посъветван, че с посещението си първо в Германия и с признаването на нейното лидерство, ще може в бъдеще да разчита на нея, а и така да се опита да я използва, за да легитимира себе си.
Но какъв политически знак е това посещение към Брюксел и към останалите претенденти за лидиране на европейския политически процес? Сега управляващите обичат да говорят за това, че ПБ ще представлява националния интерес, който ще е водещ за външнополитическата ни позиция. А тя може ли да е различна от тази на съюзниците ни, ако в ЕС всички решения са на консенсусна основа? Всъщност с това външнополитическо посещение, нещата не просто се изясниха, те се потвърдиха. Радев е в дълбока зависимост от Кремъл и всичко друго е само имитация и хитруване. Той ще продължи да говори едно зад граница, а друго – в страната. Никаква промяна! Така правеше и като президент. Но не трябва да го подценяваме – той разбира, че е неприет като лоялен партньор и съюзник от страна на останалите държави-членки на ЕС. Поисканата покана да посети Германия е опит за легитимация през държавата с най-силната икономика (все още) в Европа. Но ако съдим по мрачното му изражение, което телевизионните камери улавяха и ни препращаха към България, не мисля, че Радев се е чувствал добре по време на срещата си с Мерц. Особено след като му се е наложило да чува многократно заявената позиция, че Германия и ЕС ще продължат да засилват натиска си спрямо Русия. Това е само една от причините да допуснем, че като премиер не би трябвало да остане удовлетворен след тази визита. Тя няма как да му донесе така очакваните бонуси към „авторитета”, с който се ползваше като президент, а сега и като български премиер. Жалкото е, че от това ще продължи да губи единствено България и нейния проевропейски образ. Защото дори първа задгранична визита е натоварена с много голямо символно значение – може да отхвърли или да потвърди едно политическо статукво. Това, на настоящия премиер Радев.
