Точно преди две години написах “Политическият компромис – ценност или лоша дума”. Повод беше сформирането на настоящето правителство. След евроизборите тази тема придобива особен смисъл, предвид разположението на депутатските места в бъдещия Европейски парламент. При съществуващата конфигурация, ЕНП като партия с най-много депутати, ще й се наложи да търси допирни точки не само с ПЕС, тъй като гласовете им заедно не достигат за сформирането на мнозинство. Ще им се наложи, пак заедно, да направят взаимни отстъпки помежду си, а после и да стигнат до общо споразумение с други участници, така че понятието политически компромис да не се превърне в лоша дума, а ценност.
И в предишната публикация се опитах да извадя ценностното в политическия компромис, защото той ще става все по-актуален. Виждаме – важи не само за български условия, каквито са и двата случая от последните две правителства на ГЕРБ, но и за Европейския съюз. До сега беше някак по-лесно – кандидатите за политическо партньрство бяха ЕНП и ПЕС. Сегашният процес ще е по-сложен, защото ще трябват повече усилия, докато се стигне до форматиране на обща платформа. Не съм съгласня с грубото приравняване на ценностното разбиране на политическия компромис с българското разбиране – пазарлъци, отстъпление и безпринципност. Това го чувахме много често откъм страната на БСП, когато се сформираше коалицията между ГЕРБ и Патриотите. Беше и тяхна “опорна точка” през изминалите две години, като продължиха да атакуват законодателни решения на мнозинството като резултат от пазарлъци. Истината е, че е израз на тяхната невъзможност да бъдат алтернатива с истински аргументи и реалистични предложения от тяхна страна.
Разговорът за политическия компромис ще става все по-актуален, защото прогнозата е, че обществените интереси няма да може да избягат от тенденцията на очертаващо се разделение. Ще се окаже, че потребността от “общо обещание”, което е едно от значенията на думата “компромис”, ще се засилва. Тогава на ход са уменията да се използва мисленето като ресурс за търсене на този окончателен резултат. В този контекст, политическият компромис има няколко посоки. Първата е, да се търси изход за излизане от ситуацията. Но компомисът разкрива възможности и за преосмисляне на стеклата се ситуация, за да се дефинира водещото политическо решение или решения, които изглеждат най-реалистични и възможни. Това е много труден процес, защото обединяването около противоположни мнения, приоритети и задачи. При всички случаи – на ценностно равнище, защото когато става дума за такъв компромис, водещ трябва да е балансът между това, което отстояваш и валидността на аргументите, които представяш. Разбира се, че водещите ценности трябва да са тези, които са са общи за равнището на техните политики, с които са спечелили електорална подкрепа. Такъв подход може да направи консенсусът възможен. Целта е да се стигне до разумни отстъпки и от двете страни.
Разумните отстъпки са в основата на всеки политически компромис. Може да се наложи всяка от страните да подходи селективно към някои от своите първоначални нагласи, защото ще се наложи да се събразят с действителните възможности на ЕС. Може да се наложи и компромис, който да е компромис на най-малките загуби. Важно е договарящите се страни да се обединят около програмни решения, които да се включат тенденции, приоритети, мерки и числа, които ще са отправни за една или друга политика. Като начало, формулирането им е концептуално, но то ще трябва да бъде последвано от тяхното оперативно разработване като практически идеи и реализиране в секторните политики на отделните дейности на ЕК. За да се стигне до това, важни са нагласите на преговарящите на комуникативното поле – за толерантност, отстъпки, разумно обсъждане, вземане на мотивирани решения и раждане на идеи. Според мен – най-трудния етап! Всяка тема трябва да бъде задълбочено изследвана, с оглед на ценности, дадености, извънредни обстоятелства и прогнози. В този процес е напълно възожно да настъпят промени в личните възгледи на преговарящите, което никак не е лошо, ако е резултат на фактите и доказателствата на отсрещната страна. Много е важно участниците да търсят баланса в поведението си – кога и как да се съгласяват или да не се съгласяват.
Накрая искам да завърша с това, че формирането на предстоящото мнозинство в Европейския парламент е много важно, защото става въпрос за бъдещето на Европейския съюз през следващите пет години. В интерес на европейските граждани е преговорите да се ръководят от принципа на протегнатата ръка, което ще е израз на политическа зрялост и поемане на отговорност във време на предизвикателства за Европа и света.