Когато се каже политика, първата препратка е към властта. Защото тя е крайната цел на всеки политически интерес. Неменуемо става въпрос за един политически процес, който може да стане факт само посредством съществуващата политическа система. Това е логиката, ако искаме да си отговорим на въпроса защо политическата система е основата, върху която протичат обществените процеси. Защото кое е това, което ги определя, т.е. конституира? Отговорът е много кратък – политическата система, от която произтича и чрез която се реализира всяка власт. Говорим за комплекс от връзки и взаимоотношения, които възникват и се развиват върху действието на законите и единството на обществените интереси. Политическата система притежава това качество да ги трансформира в държавност, т.е. в нормативно определени действия на властта.
Все сте чували някой да казва, че не трябва да допускаме държавата да бъде “счупена” или израза “те се готвят да счупят държавата”. Ще ви кажа – има се предвид разрушаването модела на връзката между политическата система, държавността, и ще добавя – и демокрацията. И знаете ли кое е “лепилото”, което споява единството им? Ценностите, ценностите и пак – ценностите! От тях трябва да се ръководи и всяка власт, ако иска да генерира концепции и идеи за развитието на обществото, както и да провокира и привлича обществена енергия. Когато това не се случва, става дума за нарушаване на интегритета в политическата система и за неумение обществото да бъде организирано около постигането на определени значими цели. Имам предвид всички признаци на политическата система – нейната институционална представителност, нормативната основа, идеологията като израз на един целенасочен процес, както и начина, по който се реализират функциите й.
Ако трябва да изразя накратко какво включва субектността на политическата система, ще ви кажа направо – политическата организация на обществото, политическите отношения, законите и правилата, политическото съзнание. Въпросното единство между тях се реализира чрез функциите на държавата и партиите, чрез взаимоотношенията в мрежата от институции и вътре в отделните общности, чрез върховенството на закона и на Конституцията, чрез конкурирането на идеологии и размяната на ценностни концепции за развитие на обществото. Когато тези компоненти липсват или целенасочено се пренебрегват, тогава казваме, че на ход са негативни тенденции във функционалността на политическата система. Или че властта в нейните измерения на държавността, не е в състояние да формулира цели и да посочва посоки в общественото развитие. Разрушават се ценностните основи на политическата система, което води и до разтуряне на институционалния модел на държавата. Подтиска се обществения ресурс и не се интегрира интереса на отделния гражданин с обществения интерес. А хаотичното упражняване на власт води до обезценяване и на онези стойности, от които се ръководи всеки от нас при осмислянето на собствения човешки живот.
Много е важно доколко чрез политическата система се постига представителството на личните и обществените интереси. Всяка власт трябва да знае, че разминаването между тях или дефицита на възможности те да следват тенденция на сближаване и интегритет, винаги може да доведе до обществени катаклизми и до настроения на недоволсто и противопоставяне. Затова от голямо значение за политическата система е как действат институциите, които предсталяват държавната власт, но също и дали се упражнява контрол от страна на гражданите. Това са и двата водещи компонента на политическата организация на обществото. Държавата е в центъра на пълномащабното разбиране за политическа система. Обединявайки чрез властови ресурс и инструменти същестуващите интереси, тя формира отношения на взаимодействие. Тези отношения са политически, защото целта им е да привлекат общественото внимание за създаване на определено политическо движение, каквото може да е учредяването на партия или сдружение в защита на определен граждански или съсловен интерес.
Никое общество не е в състояние да постигне каквито и да е общи цели, ако не се зачитат политическите норми, които са свързани с нормите на правото. При демокрацията водеща ценност е върховенството на закона. Неговото съблюдаване е единстеният начин да се придържаме към общестения договор за “кой e крив и кой е прав”. Спазането на законите от всеки гражданин илюстрира нивото на тяхното познаване и високата степан на политическо съзнание. Такъв гражданин осъзнава собственото си поведение в контекста на нормалното функциониране на всяка общност или на обществото като цяло. Това вече е симптом на формирано политическо съзнание. Така той сигнализира на околните за неговото отношение към света и към процесите, които протичат. Постига го с оценки за политическата действителност и като защитава персоналните си права и свободи, но и тези на общността. Това е възможно благодарение на знанията му за функционирането на държавата и на демокрацията. Тогава може да сме сигурни, че социалното и политическото му поведение се основава не само на провокациите, зададени от действителността, но и на съзнателното поемане на персонални ангажименти към общносттта.
Eдинството на политическата система, властта и демокрацията отразяа политическата действителност в една държава и се явяа източник на възприятия, които формират нашето отношение и оценка, но и политическото ни поведение. И тъй като тези възприятия най-вече са свързани с дейността на т.н. държавни институции, само ще ги припомня. Това са парламент, правителство и органите на съдебната власт. Накратко – трите власти с принадлежащите им институции, чрез които се реализира публичната власт. И за да стане картината пълна, може да добавите гражданските и съсловни образувания за проактивно поведение в защита на индивидуални или групови интереси. И случая на участие на държавата, и в този на гражданското участие, имаме предвид компоненти на политическата система. Връзката и взаимодействието между тях определя облика на политическия режим. Той, както е изестно, може да е тоталитарен, авторитарен или демокрация. Кой от тези модели ще надделее зависи от това в каква посока се развива връзката между политическата система и обществото. Най-важното е, че политическата система тряба да създава условия за нормалното реализиране на всяка власт и за съблюдаване принципите, върху които същестува и се развива демокрацията.
