ЗА КАРАКОНДЖУЛИТЕ В ПОЛИТИКАТА И ЗА ТЕХНИТЕ ПОДГЛАСНИЦИ

политиката
Време за четене: 4 минути

Отношението към политиката е въпрос на избор. Вариантите да го изразяваш са много. Можеш да мълчиш и да си представяш, че нищо в нея не те засяга. Може да си участник или наблюдател на кискането, дюдюканeто или на освиркванията в нея. Ако го играеш сериозно, може публично да изразяваш мнение, да станеш партиен активист или ….избраник на народната любов, която да те изстреля във властта. А може да преминеш и през всички тези роли. Всеки може в тях да разпознае себе си. Да избереш най-подходящата – има смисъл! От мен да знаете – без протекцията на една от тези роля, вие сте подложени на риск, защото не сте наясно със себе си.

Настоящите парламентарни избори бяха една добра възможност избирателят да се убеди за пореден път, че Бай Ганьо никога не си е тръгвал от изборите. Новото беше, че уж заради коронавируса, някои партии откриха смисъл да играят пантомима. Липсваше диалог, но също и смислени послания за България, освен в предиизборната кампания на ГЕРБ. Такова подценяване на избирателите никога не е било. Имайте предвид, че основната цел на пантомимните роли в политиката е да ви държат далеч от реалността. Надявах се много от избирателите да са се поучили от предишна тяхна грешка – избора на Радев за президент. Тогава много писах и предупреждавах, и очаквано се сбъднаха прогнозите ми за последствията. Да знаете, че пантомимните роли по време на предизборна кампания са преднамерени и целят заблуда на избирателите. В същото време се налива много забавление и малко, или никаква мисъл за държавата. Такъв пример беше, и продължава да е “присъствието” на ИТН.

Че т.н. летни “въстания” не бяха автентични и нямаше как да предложат алтернатива, вече са го разбрали повече просветени български избиратели. Колкото и да продължават да ни уверяват в “спонтанността” на “въстанията”, става въпрос за задкулисно мероприятие с цел да бъде свалено с преврат законното правителство. Не успяха, защото този път прагматично настроените и прозорливи българи не позволиха да бъдат подведени и да “повлекат крак”, както са го правили много пъти преди това. Очаквано, автентичността на въпросните “въстания” като отражение на някаква несъществуваща “революционна ситуация” не се потвърди. Не се появи нито нов политически субект и не изгряха “нови” лица. “МаяМа и сие”, “Ристьо и сие” както и Шоумена, представляват статуквото по различен начин. Те са огледалото, в което се оглежда Прехода. Присъствието им в тази предизборна кампания като “нови” лица е като „завръщане на мумията”, а заедно с нея – и спомена за мутренското минало и преживяванията ни през 90-те.

ДеБъ остана в статуса си на “аквариум” в София. Толкова могат и толкова са им възможностите. Утвърдиха мястото си на “градска левица” – в програмата им има повече леви предложения, отколкото в платформата на БСП. Всички следи водят към лявото, а “дясното” е само камуфлажно облекло. Да са мръднали нагоре?! Някой изчисли, че това “мръдване” се измерва с 0,66% гласове. Това е успяло да прибави като бонус управлението на техните районни кметове. Така че не се е променило нищо – резултатът им се покрива със сбора на процентите от предишни избори на участниците в коалицията им. При тях, както и при ИТН и ИМВ, няма идеология, а само омраза, закани за мъст и саморазправа с правосъдието. Такъв подход може да действа краткотрайно, защото отрезвяването на избирателите настъпва много скоро – веднага след изборите. Обикновено омразата сменя посоката си и се обръща към онези, които са се провалили в обещанията си. Разбирате ли защо настройването и тласкането на избирателите към наказателен вот не е решение за дълготрайно оставане в политиката. А тези, които го правят не са политици, а “политически караконджули”…

Хубава, лоша – БСП е системна партия в левия спектър, каза в сутрешното интервю кметът на Перник. Хареса ми неговото определение за “новите” лица в политическото ни “доброутро”. И за да бъда точна, той каза, че на БСП й се изплъзва “ролята на системна партия и така освобождава терен за политически караконджули”. И беше много прав. За караконджул в моя “Тълковен речник” пише:” Митично страшно същество, обитаващо тъмните тавани или големи килери”. Но и аз съм права като казвам, че това, което все не се случваше, се случи – от социалистическата партия продължават да се късат парчета. Резултатът – след тези избори БСП не е лидер в левия спектър. Тя е една от левите партии в България. Крахът й наистина е драматично-трагичен, но очевидно това няма как да накара лидерката й да подаде оставка. Но да не се бъркаме в техните партийни работи. Навярно там действат морални принципи, различни от познатите. Без да залитам в анализ, прогнозирам, че в БСП ще продължи този процес на “източване” на избиратели. Има много причини, за които съм писала през последните 3-4 години, но сега избуя една много важна – и БСП, както и ДПС, вече не са партиите, които могат да гарантират сигурността на техните избиратели. А времената не са никак леки, предвид коронавируса и отражението му върху икономикатa и социалния ни живот.

Някой каза, че единствено ДПС били качили съвсем малко като подкрепа от избирателите. Не знам колко е това, но усещането ми е, че ДПС продължава да губи от публичния си образ. И това, според мен, е по-важната причина да направя извода, че партията на Доган се смалява. Вероятно и на техните избиратели са им омръзнали напразните обещания, с които тази партия захранва техните надежди и очаквания. А сега, привлеченo от наискачалите „политически караконджули”, ДПС също реши да напусне мястото си на системна партия и публично да заяви, че е за “промяната”, която продължава да е все така неясна. Обяснявам си го с тяхната надежда най-после Някой “да ги пусне” във властта. Но ДПС май са забравили, че техните избиратели имат страхове и те винаги са били свързани с последствията от непредвидимост и несигурност в управлението на държавата, защото тогава завръщането на миналото става възможно….

Не е никак трудно да разпознаете “караконджулите” в ….политиката. В легендите на гърците караконджулите живеят само под земята, където се мъчат да отрежат дървото, на което се крепи светът. В разширеното определение на значението може да прочетем, че караконджулите плашат хората и вършат лоши дела. Например, тази сутрин чух от министъра на околната среда и водите, че вчера от България си е тръгнал един голям инвеститор след като чул от лидерката на ИМВ как заплашвала да преследва инвеститорите и концесионерите. За мое и ваше успокоение, според българско народно поверие, пребиваването на караконджулите е съвсем кратко – само през т.н. „мръсни дни”. Тогава Слънцето се колебае дали да продължи по стария си път, или да поеме по нов. Щом обаче пропеят първите петли, за да известят, че настъпва нов ден, злосторниците изчезват…..

Р.Р. И тъй като моите читатели са умни хора, предпочетох този край, за да оставя отворена вратата. За размишление….

error: Свържете се с автора за разрешение!!