Каза го Румен Радев, след като пет години демонстрира единствено подкрепа за една партия – тази на социалистите. И като продължение на това – притиснат от неизвестността дали ще спечели втори мандат, и в самото навечерие на президентските избори, той ги увери, че няма да е човека, който ще ги предаде. Когато си публична личност от ранга на държавен глава, решението да кажеш това или онова е винаги избор между алтернативи. Очевидно е, че за настоящия президент не съществува раздвоение. Обяснимо е, защото през целия мандат той следва линията да не олицетворява единството на нацията. А обичайното очакване на обществото е, че на върха на държавата е човек, който ще спазва конституцията и поведението му ще се основава на ценности, защото водещи за него са именно обществените очаквания. Другото, на което той може да се основава е защото така му е наредено или не може да се освободи от клещите на собственото си Его и поради тази причина следва произволния принцип на “аз винаги действам така”, който винаги води политиците до провал.
Ценностите са в основата на истинската политика. Те са отправната точка, която може да помогне на гражданите да разберат на кого да повярват. Истинското доверие към тях започва и свършва с моралните ценности, а не с опорните точки, които проповядват. За автентичните политици разграничение между политика и морал не съществува. Англичаните казват, че честността е най-добрата политика. А мерило за нея е, когато думите и действията се пресичат. Това при Радев не се получи и затова подобно “признание”, че подкрепя ценности, а не партии прозвуча предизборно и нелепо. Не бих искала да допусна, че той не e наясно с каква мяра го оценяват българските граждани – с мярата на доминиращите обществени ценности. Спрямо един президент в парламентарна република те са свързани с отговорното реализиране на дадените му от Конституцията правомощия. Имайки предвид, че функциите му са преди всичко представителни, от него се очаква да се придържа най-вече към чл. 92(1), без да нанася конституционни щети, измисляйки си правомощия, които не му се дават.
В нормалните държави моралът е синоним на политическо поведение. Знаейки това, всеки упътил се към политиката е наясно, че хората ще го оценяват с мярата на доминиращите обществени ценности. И затова той ще се стреми неговото ценностно мислене да не прекрачва границата. Не е нужно да се връщаме назад във времето, за да търсим примери на политически бабаитлък и тарикатлък. Колко скандали, свързани с хора от президентството, а сега и от служебното му правителство трябва още да се случат, за да накарат българския държавен глава да подкрепи с конкретни действия така деклариранатa от него “подкрепа на ценности”? Не се ли превръща в политическа демагогия подобно признание, след като той не реагира на редица скандални факти – служители от неговата администрация се разследват по сериозни обвинения, сред назначенията в служебното му правителство и на други важни позиции в държавата са хора, нарушили законите, правилата или Конституцията….
Последният случай, който шокира българското общество е политическия канибализъм на двамата му доскорошни министри Petkov и Vasilev. За едно нормално демократично общество те вече са ценностно компрометирани. И по-нормалното щеше да е да чуваме от социологическите агенции, че след този епизод в биографиите им доверието към тях се е изпарило, както водата – в пустинните пясъци. Напротив, политическият субект още не се е появил, но както се случи при ИТН и Тrifonov, рейтингът им се оценява и достига “висини”. Примерът с “Има такъв народ“ е достатъчен аргумент за твърдението, че всяка партия е политически субект с идеология и в никакъв случай не е персоналния рейтинг на един или двама човека. Защото винаги идва момента, в който политическата незрялост се оказва непреодолим манталитет. Кои са Vasilev и Petkov? До преди четири месеца малцина ги познаваха. Докато бяха министри, битуваха като продуциран от задкулисието медиен продукт. Според мен, от преди два дни те са НИКОЙ. Бих ги посъветвала да изгледат публичните си изяви от деня, в който стана ясно, че няма да са министри във второто служебно правителство. От мига, в който заявиха, че ще стават политици, те светкавично се озоваха на най-долното стъпало – при онези, на които избирателите гледат с присмех и с…..отвращение. За да те аплодират, когато си на политическата сцена не е достатъчна холивудската ти усмивка, защото избирателите започват да се вслушват в онова, което казваш и в думите, които произнасяш. Още повече, че засега не може да се говори за покритие между така лансирания от медиите техен образ и действително свършеното. Обикновено животът в политиката на подобни “художествени образи” е много кратък. А на Кiril Petkov му трябва учител по български език и учебник по гражданско образование…
Ако пък имаш претенции да произведеш добавена стойност за обществото, май няма да е достатъчно само да изпаднеш “в дълбоки мисли как да продължи промяната”. Засега публично изреченото от Vasilev и Petkov: “Няма ляво, няма дясно. С десни мерки – леви цели!” може да бъде определено единствено като ярко откровение за популизма който те се готвят да проповядват. Означава, че се надяват да печелят политическа подкрепа по най-евтиния начин – с обещания без покритие, оглеждайки се във всички посоки. Не съм убедена, че това е най-ефективния начин за привличане на почтени хора – особено ако ти самият не си почтен. Да рекетираш ръководството на политическа партия, да оказваш директен натиск върху лидера й, търгувайки с политическо влияние и пари, за да подсигуриш участието на новия политически проект в предстоящите парламентарни избори, eдва ли попада в категорията на почтеността. Затова ми позволете на финала да повторя, че честността е най-добрата политика. С честността започва и държавността… Затова не вярвайте на празнодумците, които ви казват, че подкрепят ценности, но съдейки по действията им, за тях те не означават нищо…
