В предизборна Европа и в предизборна България темата за войната и мира се използва най-вече в контекста на руската позиция, и то от онези партии. за които близостта с кремълските опорки е начин да разпространяват конспиративни теории за въвличането на Европа във войната и да сеят пропаганда, обслужваща агресора. А трябва да признаем, че повечето от днешните политици и държавници много лъжат. В същото време повечето от нас разбрахме, че намерението на Макрон да изпрати френски войници в Украйна, е по-скоро знак към Путин, който не бива да си мисли, че това не би могло да се случи при определени обстоятелства. Въпреки това, и в различна степен на пропаганден елемент, много от европейските държава вече декларираха, че не биха изпратили техни войници. Още повече, че НАТО многократно декларира, че не търси конфронтация с Русия и няма да предприеме действия, които да го поставят в позицията на страна в конфликта.
Да се пропагандира изкривено позицията на евроатлантическите партньори, която се изразява в подкрепа за Украйна – колкото трябва и докогато е нужно, означава да се обслужва хегемонията на агресора. Европа осъзнава, че апетитът на Кремъл няма да спре с Украйна. И че става въпрос не просто за възпирането на руското настъпление на украинска територия, а голямата цел е Русия да осъзнае, че имперските мераци на Путин може да бъдат неутрализирани само и благодарение на евроатлантическото единство. Що се касае до използването от Украйна на оръжия, предоставени от Запада и от САЩ, за нанасяне на удари по цели на руска територия, това става в рамките на международното право. Колко пъти обаче вие го чухте от онези, които предизборно развяват флага на войната. Ако вземем предвид международното право, става въпрос за оправдани цели на територията на агресора, но в никакъв случай – цивилни цели. Според член 51 от Устава на ООН Украйна има право да се защитава, вкл. да нанесе удари по територията на нападателя. Украинското правителство отчита първостепенното значение на едно разрешение да атакува Русия със западни оръжия, а целите ще са военни обекти.
За украинските въоръжени сили използването на западни оръжия за нанасяне на удари по военни цели на руска територия е екзистенциално важно. В този контекст, в украинската преса може да срещнете и мнението, че ако Украйна имаше възможност да отвърне с превантивен удар през февруари 2022-а година, щеше да е възможно недопускането на агресора навътре в украинската територия. Мнозина отчитат оголването на украинската отбрана и на нейната национална сигурност през 1994-а година, когато държавата се отказа от своето ядрено оръжие, като причина Русия да нахлуе в Украйна. Русия вероятно нямаше да нападне Украйна, ако Киев все още разполагаше със средства за ядрено възпиране. Кой може да се възпротиви на правото на жертвата Украйна да се защити, нанасяйки удари по вoенни цели на руска територия, като използва оръжие, доставено й от Запада и от САЩ? В същия смисъл се изказа и генералният секретар на НАТО Столтенберг:„Време е съюзниците да обмислят дали трябва да премахнат някои от ограниченията, които са наложили върху използването на оръжията, които са предоставили на Украйна. Украйна има право да се защитава. И това включва удари по законни военни цели на територията на Русия“. В същия контекст бе и позицията на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността Жозеп Борел: „Това е абсолютно законно от гледна точка на международното право, стига да се правят пропорционално“. Затова и страните от НАТО започнаха една по една да отменят тази безсмислена забрана. Първоначално Великобритания, после Швеция, Финландия, балтийските страни, Холандия, Полша, Чехия и Канада. Франция и Германия се присъединиха към списъка. САЩ също промениха първоначалната си позиция. А държавният секретар Антъни Блинкен заяви: „Украйна сама решава как да води тази отбранителна война, война, която тя води в защита на нейния суверенитет и нейната територия“. Но победата на Украйна в тази война е също толкова екзистенциална за мира в Европа, колкото тя е и за Украйна.
