МИХАИЛ ИВ. МАДЖАРОВ – ДИПЛОМАТ И ДОКУМЕНТАЛИСТ -1

подготовка на нашите войни
Време за четене: 5 минути

(По следите на писмата)

Когато тези дни продължавам да чета “Дипломатическата подготовка на нашите войни” (С., Лексикон, 2019, 579 с.) от Михаил Ив. Маджаров – един достоен българин, на когото съвсем скоро посветих публикация със същото заглавие, за сетен път се убеждавам, че периодът 1912-1915 година е време на изпитание за българската държавност. Битката е и заради разликите във влиянието на велики сили като Русия и Англия върху нашата вътрeшна и външна политика, и българската ни упоритост да решаваме не само нашите проблеми, но и на други да помогнем. В този контекст имам възможност да сравнявам написаното от Маджаров с онова, което ни е оставил Методий Кусев в неговата книга „Погрома на България. Виновникът“ (Стара Загора, Светлина, 1914, 112 с.). Методий Кусев е един друг българин, който е съвременник и участник в събития от същия период. Сравнявайки двата източника, установих техния идентичен поглед върху случващото се. Колкото и различен да е почеркът им на документиране, и двамата притежават умението да “запечатват” историческата действителност, без да посягат със субективни и нагласени интерпретации върху нейната автентичност. Към този извод ме навеждат много съвпадения в отразяването.

“Дипломатическата подготовка на нашите войни” e книга, която притежава жанровите характеристики и на епистоларната политическа документалистика, и на мемоарно-епистоларната хроника. Затова съдържанието й е много ценно във връзка Лондонската конференция за мир, където Маджаров присъства в качеството на пълномощен министър. Другите двама са Стефан Паприков – бивш външен министър и д-р Стоян Данев – председател на камарата (Народното събрание), който оглавява делегацията ни. Лондонският мирен договор от 17 май (30 май н. cт.) 1913 година е договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърци и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912-1913). Турция претърпява поражение и отстъпва на съюзниците почти всичките си владения на Балканите (в т.ч. Македония, Албания, Епир, Kосово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Споровете между България, Сърбия и Гърция предизвикват Междусъюзническата война от юни 1913 година.

Книгата илюстрира с много писма и документи интензивната кореспонденция между Маджаров и Гешов по време на самата конференция. В същия момент Иван Евстратиев Гешов е министър-председател на 32-то българско правителство (1911-1913). Той е политик и водач на Народната партия. Бил е народен представител в 11 обикновени народни събрания, а на XI-то е бил негов председател (1901). Депутат е и в две ВНС (III и IV). Кореспонденцията между двамата е свидетелство за впечатляваща държавническа загриженост и отразява изключително точно действията на българската дипломация, чийто ярък представител е Михаил Ив. Маджаров. Неговите коментари са точни и обстоятелствени. Между другото, епистоларната комуникация е източник на езиков материал и може да се направи интересно лингвокултурно изследване. Защото не става дума за чисто формална комуникация по официално регламентиран ред, а в писмата има много емоция, лично отношение и откровения. Ще откриете позабравени думи и мекотата на отделни фрази, които са не само част от тогавашното словесно богатство на българския език, те са отражение на друг държавнически манталитет и на финес в начина на изразяване. Аз правя мои наблюдения върху езика на днешните политици и държавници, и няма как да не остана впечатлена от интелигентното перо на Маджаров.

Eпистоларната комуникация е част от държавната работа по онова време и един от начините да се документират становища, възгледи, действия, указания. Избрах в тази публикация да стане дума за едно от писмата, които Гешов пише на Маджаров. В него той му съобщава за едно друго писмо, изпратено му от известния арменски революционер Андроник паша. Кой е Андроник паша? Андроник паша или Андраник Озанян, днес е символ на борбата на арменците за свобода и лидер на арменското национално освободително движение. Любопитен факт е, че той служи в българската армия през Балканската война като един от командирите на арменската доброволческа рота в Македоно-Одринското опълчение от 1912-1913 година. Награден е с кръст “За храброст”- IV степен. След войните и до началото на Първата световна война остава да живее в село Галата край Варна. После емигрира в САЩ и остава там до смъртта си.

И макар сред задачите на Маджаров в Лондон да не са реформите в Армения по това време, Гешов (по негови думи) решава да изпълни молбата на Андроник паша като му изпраща неговото писмо. В обръщението си му препоръчва да поговори и с с д-р Данев, и със сър Ед. Грей: ”…и кажете, ако ви прилегне, някоя дума на сър Ед. Грей (б.а. британски политик и дипломат, министър на външните работи 1905-1916) и сър Артър Николсон в полза на бедните арменци. Като единствени в бъдеще съседи на Турция от всички балкански народи ние имаме право да се грижим за спокойствието в нейните дори и азиатски владения, и тъй като арменците са най-изложените на изстъпленията от всички народи в турските владения, ние ще бъдем честта, ако се намерят средствата, за да се успокоят и те.”

Когато Маджаров прочита писмото на Гешов и това на Андроник паша от Родосто, той реагира мигновено, защото “арменското население заслужaва нашите симпатии.” И потвърждава намерението си още на другия ден да се срещне съ сър Ед. Грей, за да го запознае с писмото и с положението на арменците, уточнявайки, че те (б.а. арменците) “обаче трябва да знаят, че сме готови да се застъпим за тях в кръга на възможното.”

Продължение….

error: Свържете се с автора за разрешение!!