Какъв в действителност е „Планът за победа” на Зеленски
Любко Петренко, Zahid.net
Спомняте ли си славния марш на полковник Юлий Мамчур на 4 март 2014 г. на военното летище в Белбек? Командирът на 204-та Севастополска бригада тактическа авиация поведе невъоръжените си подчинени под синьо-жълтото знаме и под пеенето на националния химн върху въоръжените до зъби „зелени човечета“, които блокираха пистата. „Мъжете“ откриха огън във въздуха, но това не изплаши смелите украински авиатори. Това, което дава смелост на нашите войници, стана ясно от първите им фрази, хвърлени към врага: „Америка е с нас, целият свят е с нас!“.
Да, украинските военни в Крим, които не изневериха на клетвата си, имаха надежда за „всемогъщата Америка“, която няма да ни позволи да бъдем обидени и ще постави нахалната Русия на нейно място. Честно казано, тогава бях почти сигурен, че Вашингтон няма да позволи на Москва да окупира и още повече да анексира Крим. Все пак бяхме защитени от Будапещенския меморандум. Но самият меморандум като документ нямаше ни най-малка юридическа сила, той не защити Украйна по никакъв начин, не принуди подписалите страни (и преди всичко САЩ) да ни се притекат на помощ в случай на външна агресия. Но нека не забравяме, че меморандумът беше подписан в процеса на предаване на целия ядрен арсенал от Украйна и отказ от ядрен статут. Украйна стана първата страна, която доброволно се отказа от съществуващите ядрени оръжия. Членовете на ядрения клуб бяха силно заинтересовани възможно най-малко държави да притежават ядрени оръжия. Очакването беше, че те ще направят всичко, за да убедят останалия свят: при никакви обстоятелства да не създават атомни оръжия, я ако вече са ги създали, спокойно да ги предадат, защото няма да са по-малко защитени, защото ще се действа с всички сили и средства в случай на нападение.
Затова ако Русия се опита да окупира Крим, а Съединените щати не положат всички усилия за предотвратяване на това, тогава кой глупак би искал да се откаже от ядрения си арсенал в бъдеще? Така че цялата глобална политика за неразпространение на ядрени оръжия, насочена към предотвратяване на придобиването на ядрен статут от държави, които не са го имали преди 1967 г., отива на вятъра.Тогава Съединените щати с президент Барак Обама, не искаха на дипломатическо ниво да се намесват в конфликта. В края на краищата Крим беше окупиран и анексиран. Точно този факт доведе до „Плана за победа” на Володимир Зеленски.
„Планът за победа“ има и три секретни приложения, чието съдържание е неизвестно за нас. Нека обаче се опитаме да оценим отворената част от документа, която вече познаваме.Първата точка от плана е геополитическа, втората и третата са военни, четвъртата е икономическа, а петата е посветена на сигурността.
Първата точка от плана е присъединяването на Украйна към НАТО, според Зеленски той предвижда в близко бъдеще Украйна да бъде приета в Атлантическия алианс.. Въпросът е малко странен, защото не се отнася до усилията на самата Украйна и украинците, а зависи изцяло от добрата воля на страните членки. Какъв е проблемът с тази точка? Фактът, че лидерите на някои от страните от НАТО вече декларираха категоричното си несъгласие с членството на Украйна – преди всичко премиерите на Унгария и Словакия, т.е. Виктор Орбан и Роберт Фицо. В крайна сметка много други западни лидери (вкл. Джо Байдън) говориха за възможността Украйна да бъде приета в Алианса едва след края на войната или поне след приключване на военните действия
Втората точка включва помощта на партньорите при оборудването на резервни бригади за въоръжените сили на Украйна и премахването на ограниченията върху нанасянето на удари със западни далекобойни оръжия по военни обекти дълбоко в Русия, както и предоставянето на Украйна на подходящи средства за унищожаване. Втората точка предвижда и участието на западни партньори в съвместното сваляне на руски дронове и ракети. Освен това се предвижда продължаване на операциите на въоръжените сили на Украйна в редица региони на Русия „за укрепване на украинските позиции и унищожаване на настъпателния потенциал на противника“.Затова тази точка изглежда малко по-реалистична за изпълнение. И отново зависи основно от добрата воля на Запада. Ако въоръжените сили на Украйна получат възможност да нанесат удари по руски военни летища, складове за боеприпаси, щабове и т.н., ситуацията на фронта може коренно да се промени в полза на Украйна. Но как да накарате Запада да спре да чертае червени линии в главите си, които уж не могат да бъдат пресичани, за да не изложат света на ядрен апокалипсис? Това е основният проблем, който трябва да реши нашето военно-политическо ръководство. Защото в момента дори офанзивата в Курск не е убедила западните партньори, че е възможно, без страх от ядрен отговор, да се нанесат най-болезнените удари на Русия. И може да се каже, че сериозни решения по този въпрос няма да се вземат до 5 ноември, т.е. преди президентските избори в САЩ.
Като трета точка Зеленски предлага Украйна да постави на своя територия „всеобхватен пакет за неядрено стратегическо възпиране, който ще бъде достатъчен, за да защити страната от всяка военна заплаха от Русия“. Но тази точка също зависи изцяло от западните партньори. Украйна от своя страна може да направи само едно: да премахне от конституцията клаузата, забраняваща разполагането на чужди военни бази на нейна територия.
С четвъртата точка се предлага на стратегическите партньори да сключат специално споразумение за „съвместна защита на наличните в страната критични ресурси, съвместни инвестиции и използване на съответния икономически потенциал“. Говорим за природни ресурси и критично важни метали, по-специално уран, титан, литий, графит и други стратегически ценни ресурси. Тази точка може може да заинтересува Запада. От друга страна, за подобно нещо може да се говори само след решаване на пакет от всички останали проблеми, гарантиращи безопасността в местата за разработване на полезни изкопаеми. Защото колкото и да са богати нашите мини, никой няма да се интересува от тях, ако са застрашени от руски удари за унищожение.
И накрая, петата, точка на сигурност, е изчислена за следвоенния период и предвижда, ако партньорите се съгласят, да замени отделни военни контингенти на въоръжените сили на САЩ, разположени в Европа, с украински части, които имат реален опит в съвременната война, използване на западни оръжия и взаимодействие с военните на НАТО. „Този украински опит трябва да се използва за укрепване на защитата на целия Алианс и гарантиране на сигурността в Европа“, заключи Зеленски. И отновоо изпълненето на тази задача е възможно само след края на военните действия.
С какво ситуацията преди десет години се различава от днешната? От една страна, ние, поучени от горчив опит, вече знаем, че не си струва да разчитаме изцяло на помощта на Запада като цяло и в частност на САЩ. От друга страна, Западът като цяло и в частност САЩ също осъзнаха простата истина, че е по-ефективно и по-евтино да се помогне навреме на Украйна, а не да се опитва да коригира ситуацията, като се хване за главата, за да си върне вече загубените позиции. Да, още преди две години наистина се надявахме, че „цивилизованият свят“ няма да позволи на страна агресор да анексира територията на чужда европейска държава, защото тогава архитектурата на сигурността, така старателно изградена в следвоенния период, ще бъде унищожена. Сега ще разберем, дали Западът де юре няма да допусне анексия, но де факто може и да я допусне. И единствената защита за украинците е сами да предотвратят окупацията на собствените си територии и ако вече са го допуснали, да се опитат да ги деокупират.
Като цяло „Планът за победа“ – както правилно твърдят експертите, е насочен към получаването на западна помощ и на подкрепа. Но каквото и да правим, ние трябва да докажем на нашите партньори цялата опасност, която носи победата на Русия, защото дори не става толкова дума само за победата, а за оцеляването. Дори не победа, а повече или по-малко забележим успех. И рискът касае не само разрушаването на архитектурата на глобалната сигурност, но и за опасността от пълен хаос в международните отношения, отсъствието на каквито и да било правила и условности. Тоест унищожаването на всичко, върху което се е крепил цивилизованият свят.
(Със съкращения)
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Планується виграти. Що таке «план перемоги» Зеленського насправді, Любко Петренко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
