На тези, които следят моите публикации в Детски сайт – страницата “Училище за идеи”, както и в раздел “Образование” на настоящия сайт, трябва да им е известно, че чрез тях се опитвам да съм в помощ на българското училищно образование. Предлагам различни подходи за решаване на съществуващи проблеми, като използвам разработени от професор Едурард де Боно формални методи, мисловни инструменти, техники и структури на латералното мислене. Споделеното от мен е продукт на практическото им приложение в продължение на осем години при обучението на ученици от 1-7 клас в т.н. Час по мислене. За целите на тези публикации използвам водещия принцип, препоръчан от професор Едуард де Боно – опростяването. Затова и неговата система, адаптирана и като програми за преподаване на мислене в училище (CORT-1, CORT-2, CORT-3, CORT-4), е толкова популярна и се прилага в много образователни системи по целия свят.
Днешната тема е свързана с Пететапната мисловна структура и как тя може да бъде приложена при писането на един от ученическите жанрове – есето. За онези, които не знаят нищо за нея, ще го кажа много обобщено – става въпрос за протичането на мисловния процес в пет етапа. Във вида, в който професор Де Боно я разглежда, тя е описана в книгата “Научете детето си как да мисли“(С.,2001). За да стане тя достъпна като познание за моите ученици, винаги съм използвала най-обикновени житейски ситуации, които да са близки до техния свят и до възможностите им за възприятие. Имам примерна разработка на този урок, описан в книгата ми “Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище” (Ст.Загора, Лаген, 2005). Между другото, що се отнася до приложната стойност на Пететапната мисловна структура при писането на есе, както и всички други предлагани от мен подходи, основани на разработени от Де Боно методи, мисловни инструменти, техники и структури, са моя добавена стойност към латералното мислене. Публикациите ми са защитени от Закона за авторското право и сродните му права.
Онова, което ще поднеса като познание в тази публикация, не се отнася до структурата и изискванията към този ученически жанр. За тях може да се прочете с едно елементарно движение в търсачката Гугъл, изписвайки думата “есе”. Ще повторя – моята цел е приложението на формалните мисловни инструменти, техники, методи, подходи и структури, разработени от професор Де Боно. И то по начин, който да развива функционалната грамотност на българските ученици – техните практически умения за четене и писане, за формулиране и решаване на проблеми, за организирането на собствено мислене в процеса на възпроизвеждане на наученото, за преподаване и учене с ценности. Бързам да отбележа също, че измежду всички аргументативни текстове, есето е най-взискателно по отношение на мисленето с ценности, което е в основата на Системата за латерално мислене. Винаги съм казвала, че трупането на ценности не е еднократен акт, а е процес на надграждане, което продължава цял живот, едновременно с трупането на житейския опит и знанията.
Според професор Де Боно, в основата на всеки мисловен процес е умението и мотивацията да интерпретираме и да предаваме тези ценности, защото всяко мислене без ценности е безцелно. Задачата на българското училищно образование за постигане на качество в обучението е ако то успее да превърне мисленето в осъзнато и съзнателно усилие. Писането на есе е точно такова осъзнато и съзнателно усилие за организиране на мисловния процес. Целта е ученикът да бъде обучен как да внесе известен ред и последователност в него. В продължение на осем години в т.н. Час по мислене, успях да обуча много ученици как да използват някои от мисловните подходи, инструменти и структури на Едуард де Боно. Що се отнася до Пететапната мисловна структура, тя е с общо предназначение, което я прави приложима и при писането на есе. Този ученически жанр е свързан с умението за мислене и с притежавания ценностен опит. В случая не става дума за обикновена интерпретация. Ученикът трябва да създаде текст, който да отговаря на определени изисквания, но най-важното – да е концептуално издържан и аргументиран.
Кои са петте етапа, които Пететапната структура включва? Нарича се структура, защото изрежда в определена последователност пет етапа, всеки от които е изразен с дума, а визуално се възприема с L-образната си форма:
Накъде?
|
Виж!
|
По > И така! > Давай!
Вижда се, че първият етап е обозначен с думата “Накъде”. Според Де Боно, тя насочва към целта на мисленето. Трябва да си отговорим на въпроса:”Каква е нашата цел? А това ще стане ясно, ако успеем да разчетем заглавието или да вникнем в смисъла на предложената ни извадка от лиричен или белетристичен текст. Тук много ще помогне мисловния инструмент НЗЦ (Намерения, задачи и цели) и навикът “Фокус и цел”, защото формулирането на тезата е много важна част от нашия текст. Най-добре е тя да бъде конкретна и да личи фокуса или фокусите, които ще формулираме като подтези в изложението. Мисленето може да се окаже зависимо от начина, по който е формулирано заглавието или от отговора, който се изисква. Но може да се наложи ученикът да си задава въпроси и да сам да търси отговорите им, изхождайки от избора на посоките в неговото мислене, свързано с тезата. Ако в заглавието е поставен някакъв проблем или той успее да формулира такъв, анализирайки предложения базов откъс, тогава ще трябва да търси решението му самостоятелно и да набележи стъпки за неговото постигане. Ще трябва да си състави план и да организира действията си.
Вторият етап е свързан с думата “Виж”. Де Боно го нарича “информационен етап”, в който трябва “да бъде събрана“ информация, която може да послужи като основа за мисловния процес, който ще се следва. Тук е удачно да се използва “Синята шапка” и мисловните инструменти ОВФ (Отчетете всички фактори) и СиР (Следствия и резултати). Според професора, има два начина “да съберем” тази информация – като се “оглеждаме” за съществуването й и чрез “собствения мозък”. В нашия случай, единият начин е чрез анализ на заглавието и опорните думи в него, или анализ на текстовата извадка, предложена ни като източник за разсъждения. Колкото до “собствения мозък”, Де Боно има в пред вид опита и знанията ни, натрупани чрез четене на книги, в процеса на обучение, в резултат на нашите възприятия и взаимоотношения и т.н. Бих допълнила – и в резултат на уменията и знанията за латералното мислене, които са успели да придобият онези от учениците, които следят страницата ми “Училище за идеи” в Детски сайт.
Третият етап е именуван с “По”. За тази сричка веднага се сещат онези, които четат публикациите ми за ученици в току-що споменатата страница, и затова веднага ще я свържат с мисловната техника “Провокация”. В този случай тя се използва за именуване на третия етап от Пететапната мисловна структура. Това е етапа, в който търсим различни възможности, за да аргументираме тезата чрез подтезите в изложението. Подборът на подходящата информация е като да приложим “Зелената шапка” и АВИ (Алтернативи, Възможности, Избор). Търсейки възможности, ученикът определя евентуалните посоки на неговото мислене. Опитва се измежду многото алтернативи да намери най-подходящата. Важно е да стигне до крайната цел – да аргументира добре тезата си.
Четвъртият етап е обозначен с думата “И така!”. Търси се отговор на въпроса:”Кой вариант да изберeм?“ Трябва да се направи окончателен избор. Използват се мисловните инструменти ВИП(Възможности и приоритети), ПМИ (Плюс ,Минус, Интересно), СиР(Следствия и резултати) и ГТД (Гледната точка на другите). Трябва приоритетно да се определи онова твърдение или твърдения, които да послужат за основа на аргументативната част в изложението. Мисленето определено трябва да отвежда към крайния резултат, като многото възможности бъдат сведен до една или до няколко подтези. В тази връзка, формулирането на тезата ще е окончателно на този етап, защото в процеса на мислене може да се е наложило преформулиране.
Петият етап се изразява в това, че действаме решително – “Давай!” Авторът на есето е застанал категорично зад своя окончателен избор. Сега следва постигането на резултата чрез подреждането и “слепването” на отделните парчета и търсене на връзка между тях. Изложението следва подтезите, солидно аргументирани. Избор на ученика е да се позовава и на други гледни точки, освен неговата. Може да ги подкрепя или да ги отхвърля. Негово е и решението как да приключи – с конкретно обобщение, или да утвърди друг резултат, който да е различен от разгледаните до тук гледни точки, но зад който да застане категорично или да го изведе като конструктивен и позитивен.
Пететапната мисловна структура е една опростена структура, която преследва обща цел, като в процеса на мислене има взаимодействие между отделнитe eтапи. Избрах да свържа тази тема с есето, предлагайки една нестандартна гледна точка. Искам да бъде разбрано нещо много важно – мисленето е процес, който подлежи на организация. Вярно е, че никак не е лесно без познания за латералното мислене това да бъде разбрано от повече хора. Не е лесно и да си отговорим на въпроса какво става в главата ни, когато пишем. За някои може да изглежда и сложно. Но ще си позволя да цитирам професор Де Боно:”Нещата, които изглеждат сложни, често могат да се опростят. Не бива да се смущаваме от очевидно сложните неща. Бъдете готови да се заловите за тях. Може би е възможно да ги опростите – ако не стане, не вреди, че сме опитали.“ И моят съвет към вас е – опитайте и вие!
