ЗА ПАРТИЙНАТА СУБСИДИЯ – КАТО ЗА ПРОБЛЕМ

партийната субсидия
Време за четене: 4 минути

По време на обсъждането и след гласуването размера на партийната субсидия да е 8 лева, прочетох различни коментари в социалната мрежа и в медиите. Добре ще е дори емоционалнитe, да се осланят на обективно съществуващи обстоятелства и факти. Иначе се правят погрешни заключения и внушения, а дезинформацията превзема разговора в обществото, което води до изкривяване на отношението към този източник на финансиране на партиите.

Може би дебата за партийната субсидия трябва да започне оттам, че нейният смисъл в демократичните държави е да подкрепя партиите, за да могат те да поддържат структури и да има политически плурализъм. Каква е практиката в различните европейски държави? Проучването ми показва, че определянето размера на това финансиране се осъществява или в закон за политическите партии, или в специален закон за финансирането им. Принципът на определяне на размера е също различен. В някои от тях това става със заповед на министър или с актове на ЦИК, като се отчита инфлационния процент. Специален закон имат Холандия, Дания и Португалия. С него се урежда не само всичко свързано с това финансиране, но и въпроси, които се отнасят до финансиране на предизборната кампания от държавата, финансови взаимоотношения с електронните медии и т.н. В други държави като Испания, е както е у нас – субсидирането е уредено в Закона за политическите партии. В държави като Малта и Швейцария, не се предоставя държавно финансиране. Те са предвидили специален механизъм за собствени приходи от дарения и членски внос. В този случай членският внос е законово регламентиран, а що се отнася до даренията – определени са техните допустими стойности.

Каква е историята на партийната субсидия в България? Ако трябва да я проследим, тя изглежда така:

2002 г. След предходна промяна на закона в 38-о НС държавата за пръв път отпуска издръжка на партиите по един лев на глас, което прави по 4-5 млн. лв. за следващите три години.

2005 г. Закон за политическите партии и първоначалната му разпоредба, парите се определят на база 1% от минималната работна заплата (МРЗ) на година – по 1.50 лв. на вот по тогавашни сметки.

2006г. Парламентът вдига субсидиите – на 2% от МРЗ, защото заплатата също скача.

2007 г. субсидията пак е увеличена, свързано с увеличаването на минималното възнаграждение и става 3.60 лв. на глас.

2008 г. ново автоматично повишение, което стига 4.40 лв.

2009 г. в резултат на същата обвръзка (заплата вече е 240 лв.), един глас вече носи на партиите по 12 лв на глас.

2011 г. законът е променен и субсидията е “разкачена” от минималната заплата. Оттогава парите за партиите се определят ежегодно в държавния бюджет.

2013 г. след направена корекция надолу, се стига на хартия до 11 лв. на глас, пари, които поради грешка в бюджетирането, се оказаха, че са 13,23 лв. и партиите бяха задължени да върнат надвзетото.

2019 г. сумата е намалена на 1лв на глас.

Последното изменение е в съответствие с действащите разпоредби, че размерът се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Както е известно гласуваната сума е 8 лева. Практиката е държавната субсидия да се предоставя от централния бюджет на четири части: до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 20 декември на съответната година, т.е. размерът му може да се определя всяка година и важи само за този бюджетен период.

Какво липсва и кое е това, което предизвиква обществени настроения и е повод да се говори за несправедливо формиране на размера, за неясноти в разпределението и в законовото разходване на субсидията? В този контекст намирам за твърде адекватен въпроса кой и как изчисли точно тези 8 лева? Сами разбираете, че тази “мъгла” няма как да не предизвика обществено недоволство, тъй като усещането е как едни депутати сами си предлагат размера на милионите. Според мен, това ще продължи да се случва по няколко причини: A) Липсва ясен законов критерий за определяне на размера, който предлагам да е константна величина. И тъй като сме били най-бедната държава, защо това да не е 1% от размера на линията за бедност, която за 2020 година ще е 363 лв, т.е. 3, 63 лв на действителен глас за съответната партия. Промени ли се тази граница, ще се променя и размера на субсидията. А и в това има някаква логика в търсенете на измерител за действително свършената от партиите работа – сумата ще расте със същите темпове, с които се променя и прага на бедността. Моят основен аргумент за това съждение е, че линията на бедност е показател за основните доходи на населението, но и за всички финансови трансфери, свързани със социалната защита, заетост и безработица и т.н. Б) В сега съществуващия Закон за ПП, липсва изчерпателно описание на източниците за финансиране, както и коректно изброяване на свойствени и несвойствени дейности, които тази субсидия по закон финансира или не финансира. В)Сметната палата да има разгърнати правомощия за проверка и на несвойствените им дейности и т.н.

След казаното до тук става ясно, че процедурата по субсидиране на партиите е проблем и темата остава отворена. Това налага и спешно “отваряне” на сегашния Закон за политическите партии или законодателят да предложи друга идея, за да се излезе от тази зона на усещането за своеволно определяне на размера и за разхищение на средствата за несвойствени дейности. Дали сегашният закон ще бъде допълнен с ефективни разпоредби или ще бъде разработен специален закон за финансирането на партиите, както е в някои европейски страни, и в двата случая е необходим ясно посочен константен принцип за определяне на размера на държавната субсидия, начина на нейното разпределение(например в случаи, когато става въпрос за коалиция или за независим кандидат), другите източници на финансиране, контрола по разходването, медийната реклама и пропаганда по време на изборни кампании и т.н, и т.н.

Последното гласуване на размера на партийната субсидия в Парламента остави лошия вкус и усещането, че някой се възползва от гласуването на държавния бюджет, за да прокара свой интерес, свързан с негови предложения, за които се знае, че няма консенсус, и в друга ситуация не биха минали. В такива случаи говорим за политическо изнудване, а приемането на държавния бюджет е удобен момент за използване на този “инструмент”. Вероятността да е така ми дава основание факта, че неприемането на бюджета може да бъде изтълкувано и като вот на недоверие към управлението, защото законът за държавия бюджет казва точно каква е процедурата. Ако той не бъде гласуван, от 1 януари следващата година плащанията и разходите вървят по старата бюджетна рамка. Това изключва и възможността да се реализират от 1 януари онези политики на правителството, които са свързани с увеличения на заплати и т.н.. Означава също да бъдат продължени обсъжданията по бюджета и след 1 януари – отново до оня момент, в който противопоставящите се не постигнат желания размер на партийната субсидия, продължавайки да провокират обществено напрежение със спекулативно говорене. Затова ми се ще да завърша с политическия компромис – ако не се споделя пред обществото със средствата на комуникацията, той ще продължи да е лоша дума, а не ценност, която е съобразена с обстоятелствата и закона, и работи в интерес на общестовото.

error: Свържете се с автора за разрешение!!