ПАРЛАМЕНТАРИЗМЪТ Е И ПАРЛАМЕНТАРЕН ТРУД

парламентаризмът
Време за четене: 5 минути

Интервюто вчера с лидерката на БСП в “Още от деня на БНТ”, просто затвърди усещането ми за пълната дезориентация на партията по отношение на настоящата обществена ситуация, а и на положението, в което сама се e ситуирала. По този повод станахме свидетели на едно изключително ниско равнище на лидерско политическо говорене. Ако не беше професионалния ми интерес към публичните изяви на българските политици, щях да прехвърля канала, защото този нисък и монотонен глас можеше да бъде възприеман единствено като фон на зрителското ми усещане за безизходицата, в която се намира тази партия. Сякаш изкуствено удържан да не прелее в интонационен ентусиазъм – обичаен за говорещите от БСП, гласът бе една добра илюстрирация за незаинтересованост от обективна оценка в собствената тема. Слушайки, си мислех, че навярно всяка лелка от някоя низова партийна организация може да говори точно по този начин, но такъв стил едва ли подхожда на партийния лидер на БСП. Това можеше и да няма значение, ако изреченото поне малко се доближаваше до възприятията и усещанията на преобладаваща част от българите за настоящата българска действителност, или поне да бяхме усетили някакви наченки на реалистична оценка за ситуацията, в която партията “се насади”, като сама отвори и затвори капана.

Всъщност, натъкмяването на обстоятелствата, които притискат БСП, при това постигайки го с изявления от махленско естество, а не с отговорна политичека мисъл, е най-големият й проблем. Представянето на Нинова в това интервю може да ни послужи единствено за пример как диалогът с такива хора би бил чиста загуба на мисловна енергия. Аз само ще кажа, че подобно говорене ми напомни за пореден път значението на народната мъдрост:” Едно си баба знае, едно си баба бае”. В този контекст, не мисля, че можем да заключим:”Интервюто резонира по отношение на зрителите.” Напротив, много бързо разговорът стана отегчителен, заради изключително ниското битово равнище на представяне на ситуацията. За мен интервюто беше още един аргумент за това, колко важно е в публичното говорене да присъства ценността да се говори истината, а мисълта да провокира отсрещната гледна точка с честно изследване на дадения въпрос. Иначе едни или други голи твърдения, особено ако вече са разпознати като повтарящи се опорни точки, се износват още в момента на тяхното публично изговаряне.

Между другото, спомняте ли си как преди време, и на своя глава, Нинова обяви публично, че групата й напуска парламента? Направи го много преди тази идея да се превърне в колективно решение на техния НС. Сега тя повтори същата грешка и с това потвърди съмнението, че “колективните” решения в партията са всъщност предварително свършен факт. Oтговаряйки на въпрос на водещата, а кога парламентарната им група ще се върне в парламента, Нинова го направи без да се замисли – няма да се върне. Едва на по-късен етап, след споменаване от водещата на позицията на Красимир Янков, който в едно интервю настоява за решение на НС и връщане в парламента, заради ветото на президента, тя се опита да излезе от заявената преди това категоричност. Но споменатото съмнение вече бе затвърдено. Що се касае до обсъждането на ветото на президента, отхвърлянето на възможността това да се случи с участието на депутатите-социалисти, е още един щрих към нелепото поведение на БСП и нейната безуспешна тактика да демонстрира по странен начин опозиционност, заради самата опозиционност.

Много странно прозвучаха и обясненията за причините, поради които парламентарната група на БСП била напуснала парламента – с промените в ИК се нарушавали правата на гражданите, имало задкулисие, ДПС били всъщност коалиционните партньори, а ОП – фигуранти, а така партията й се изправяла срещу модела (каквото й да означава това), защото не можели да се съгласят със съглашателството в парламента. А самият пример за съглашателство прозвуча като един некомпетентен опит да се интерпретира същинската парламентарна работа, защото парламентът е преди всичко комуникационен форум. Имам и публикация по тази тема – “Парламентът като комуникационен форум“. Но как да обясниш на един “социалист”, че търсенето на съгласие чрез комуникация се основава на принципни разбирания. Две от тях – страните в процеса да се придържат към законността и да следват общия стремеж да представляват интересите на всички граждани, определяйки заедно практическия начин да се постигне подобна цел, както и да се изяснят различията и да се постигне съгласие по тях. Това е само част от стратегията за вземане на законодателни решения. Но според Нинова, срещите между коалиционните партньори в мнозинството е съглашателство, а сравнението й със “скрито пазарене” е популистко, а може и да е знак за дефицит в познанието как действително трябва да функционира един парламент.

В парламента може да бъдат защитени няколко различни позиции – да бъде подкрепена законодателна инициатива, да бъде защитено несъгласие с посочване на причините, да бъде изразено разграничаване от едно или друго решение, да се предлагат алтернативи и възможности, отнасящи се до цяло предложение или до части от него, посочване и търсене на точка на “интерес”. Това са все възможности за търсене на различни аспекти на парламентарна комуникация. Трябва да се знае, че търсенето на подкрепа в парламентарната практика е повече от обикновено съгласие, защото според професор Де Боно, тя по принцип означава, “че сте готови да изкажете мнение, чрез което твърдението на друг човек (в случая – и на друга парламентарна група) става по-неоспоримо.” Такъв парламентарен подход един “социалист” се опитва да представи като “съглашателство”, защото не разбира, че комуникацията между парламентарните групи превръща всеки парламент в жив организъм, в който водеща е обмяната на мнения и доближаване на позиции. Само така всяка опозиция може да реализира и част от своята предизборна платформа. За цялата – трябва да спечели избори! Приказки от рода на “ние няма да участваме в това съглашателство“ е политическа безпомощност и отказ от парламенаризъм, неспособност да се участва активно в дейността на законодателния орган.

БСП нямало как да се върне в парламента, докато не бъдат изпълнени всички “условия”. Хайде, сега! Де да бяха условия, но те са просто едни популистки интерпретации, които изцяло или частично не отговарят на истината. Така стои въпроса с основното твърдение за “нарушените конституционни права” по повод на промените в Избирателния закон. Няма да се повтарям, защото мнението ми съм го изразила в няколко публикации по темата, които можете да проследите. Само ще повторя моето усещане, че БСП изхабява предизборната си енергия в надграждане на внушения за предстоящи невалидни избори. Причината е ясна – тя предчувства поредния изборен неуспех. А опитът да се влияе върху избора на гражданите точно по този начин – да се удря по институциите и да се разколебава доверието в избирателния процес, може само да е знак за липсата на готовност и на яснота, свързана с тяхната европлатформа. Как иначе! Прочетохте ли манифеста на ПЕС във връзка с евроизборите и прегледахте ли заявката на техния кандидат Тимерманс за приоритетите, които щял да следва, ако бъде избран за председател на ЕК. Как, освен с лицемерие, БСП ще легитимира своята принадлежност към ПЕС, когато партията им излъчва знаци на отдалечаване от идеологията на социалистите. Не съм сагласна, че се разграничавали от Партията на европейските социалисти само по отношението към Истанбулската конвенция и Пакта за мигрантите. Ние сме свидетели на един цялостен процес на идеологическа изолация – и вътрешна, и външна, и единственият й “принос”, че води до обезличаването й като социалистическа партия и като опозиционна парламентарна сила.

В това интервю Нинова така и не отговори кой е подписал командировъчните на двамата пътешественици, както предвижда правилника, преди те да стигнат до председателя на Парламента Цвета Караянчева. Тихомълком се измъкна и когато стана въпрос за преференциите. Водещата изрази съмнение в искреността им да ги защитят, след като й припомни случая с Неков, когото даже убеждаваха сам да се откаже. Затова пък отговори доста изнервено и политически неприлично:”Да ви приличам на Станишев?” По никакъв начин не разбрахме и каква е съдбата на всичките онези шумни “скандали” срещу управляващите и срещу ГЕРБ, и по какъв начин те са доведени до край. На това предизвикателство Нинова предпочете да отговори най-общо – били дали документите, където трябва. Разбира се, по време на интервюто не пропусна да се самооцени – били си свършили работата в парламента и народът бил разбрал, че са алтернатива, защото 60% от хората, с които се срещали, одобрявали тяхната “Визия”.

Като зрители станахме свидетели на едно интервю, което потвърди засилващото се гражданско усещане, че натам, накъдето е тръгнала БСП, е по нанадолнището… Да твърдиш с тази риторика, с този стил и с това поведение, че представляваш “правилния” модел на парламентаризъм е смешно, и е отражение на неразбиране, че парламентът е истинското място за правене на политика и за доказване на политическа и партийна състоятелност – да си част от управляващото мнозинство или да си опозиция. Иначе къде другаде, освен в парламента, една опозиция може да докаже най-убедително, че е алтернатива на сегашното управление? Привързаност към парламентаризма не се илюстрира с куха декларативност по студиата:”Ние от БСП сме страшно привързани към парламентаризма”, а със същинска работа в парламента. Там могат да се защитят интересите на онези, които са ги изпратили да ги представляват. Защото парламентаризмът е преди всичко политическа отговорност пред избирателите, които доброволно са делeгирали права на своите избраници да ги представляват. А това може да бъде постигнато най-вече с парламентарен труд в парламентарната зала…

error: Свържете се с автора за разрешение!!