Три дни най-често изричаната дума в публичното пространство бе парламентаризъм. В най-общия смисъл поводът беше дали българският парламент реализира успешно предназначението си в първия си работен ден. А съгласно чл. 76 на Конституцията:
(1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.
(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“
(3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.
До тук нещата са ясно отразени в конституционната норма за стартиране на новия Парламент. Изглежда лесно и безспорно за осъществяване. Лесно за онези, които спазват правилата, зачитат политическата воля на избирателя. А тя е такава, че с вота си избирателят определя първата политическа сила, и никоя личност или група не може да поставя себе си над тази воля. А волята на българските граждани е снай-голямо доверие да е коалицията ГЕРБ-СДС и нейно е правото председателят на НС да е депутат от парламентарната й група. Става въпрос не просто за джентълменско признание, а за зачитане на утвърдени вече традиции в българския парламентаризъм. Всеки опит за изкривяване на този избор с измислени субективни критерии за качествата на председателя на НС, определено е продължение на тенденцията, започнала с влизането на ПП в политическия живот – да не се спазват Конституцията и законите, да не се зачитат правилата и да се рушат парламентаризма и държавността.
Парламентаризмът се свързва с представителния орган на законодателната власт – парламента. Парламентът e в основата на третата публична власт.
В него се вземат най-важните решения за развитието на обществените отношения. Експертите ще ви кажат, че така се утвърждава принципа на парламентарното върховенство. То се постига след дискусии и дебати „за” и „против”. Чрез тях парламентаризмът придобива политическа плътност, защото водещо е умението за владеене на политическия език и аргументиране на позиция от парламентарната трибуна. И тук е отговорността на партиите – да отразяват обществените настроения и ДА РАБОТЯТ ЗА ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО. Това е очаквания резултат, защото партиите са полотическите представители на различните социални слоеве.
Мястото на НС в държавността се проедопределя от неговите правомощия, от начина на образуване и от състава му. Народното събрание е единствения законодателен орган, който може да приема, отменя и изменя закони. Законодателните правомощия на НС не могат да бъдат делегирани или отстъпвани. Нали разбирате защо е толкова важно всичко с Народното събрание да е наред? Специалист по конституционно право ми сподели, че НС притежава “компетенция за компетенциите”. А неговите акотве имат висша юридическа сила в сравнение с актовете на други държавни органи.
Парламентаризмът се основава преди всичко на придължане към правилата и реда. Отношенията в него се градят върху консенсуса при вземането на решения. Най-важно е той да се движи във вярната посока. През тези три дни бяхме свидетели на усилията на ПП и ДБ да възпрепятстват по всякакъв начин старта на Народното събрание, което е възможно само през избора на председател. Избирането му няма нищо общо с формирането на бъдещо мнозинство като условие за сформиране на правителство. Спекулативно подобна интерпретация допринасяше за запушването на процеса, което беше и целта. В този контекст, българският избирател получи възможността да прецени качеството на депутати. Да се опитваш да доминираш политически като спекулативно представяш ситуацията, не е най-добрия начин да печелиш аплодисментите на избирателите. Причината е, че изборите приключиха и българските граждани очакват спешно решаване на кризите и на проблемите.
В опит да доминират след като избирателят им отреди второто и шестото място, ПП и ДБ, претърпяха провал, защото с анезачитането на правилата и парламентарните традиции може само да се руши. Защо българският парламентаризъм извървя дълъг път и посегателството върху неговите основи може да бъде опеделено като действия срещу демокрацията. И нека не забравяме, че за онова, което се случва в Народното събрание, колективната отговорност е на парламентарно представение партии. Да си мислим, че консенсус винаги е възможен е по-скоро безнадеждно и невъзможно, а и не е задължително. Но опитите да се извърви пътя към възможен консенсус е по възможностите на зрелите политици и на системните партии. И избора на Вежди Рашидов е един добър пример.
Продължават спекулациите за парламентарно мнозинство. Впрочем твърде неадекватно и инфантилно ми звучеше повтарянето през цялото време от страна на ПП, че били конструктивна опозиция. Каква опозиция, каквo управляващо мнозинство! Не можем да говорим нио за едното, нито за другото. При подобно фрагментирано парламентарно състояние, образуването на динамични мнозинства в периода на съществуването на 48-то НС, ще е най-добрата възможност да бъдет решени проблемите на хората и да бъда омекотени ударите от кризите. Достатъчно е само стъпването върху парламентарните принципи. Eдин от тях е на прозрачносттта. А тя се посига с политическо красноречие от парламентарната трибуна. Затова публичният достъп до заседанията е най-добрата възможност за упражняване на граждански контрол. А един добре информиран гражданин не би позволил да бъде манипулиран с хибридки, родени в тинк-танк центрове и ръководено разпространявани в публичното пространство чред доверени медии.
Всеки парламент трябва да се стреми да свърши повече работа. Вие случайно да си спомняте какво свършиха последните 2-3 парламента? Бяхме свидетели на бездействието и на вземането на противоконституционни, лобистки или безполезни решения на парламентарното мнозинство, което е най-големия порок на въпросните парламенти. Ще се повторя, но върховен принцип на всяка законодателна власт е общественото благо. И когато това не е нейна цел, парламентаризмът загнива и….убива демокрацията.
Три дни, които разтърсиха парламентаризма…
