ОЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕТО С РАЗБИРАНЕ

четенето с разбиране
Време за четене: 4 минути

Сигурно вече сте прочели статията ми “Четене с разбиране”, в която ставаше дума за най-общи познания, свързани с това умение. Този път ще разгледам темата от още един ъгъл – последователност в действията, причини за затруднения при непосредственото изпълнение, кои са най-често задаваните въпроси за диагностициране на умението за разбиране на един текст и има ли ефективна стратегия за успешно справяне.

Първите действия са свързани с прочитането на текста. Колко пъти трябва да бъде прочетен един текст е индивидуално обвързано с възможностите на ученика. Миналият път се спрях подробно на важността да се владее добра техника на четене, което е предпоставка за възприемането на съдържанието. Но трябва да се знае, че този процес включва три етапа. Те са – верен първи прочит за т.н. разпознаване на графичните знаци, т.e. възприемане на писмения текст, и ако трябва – втори и трети прочит за разбиране на текста (наясно ли сме със значението на всички думи), и следващ прочит за тълкуване – какво казва и защо го казва, вникване във фактологията и логически съждения. При по-малките ученици тази последователност е повече от необходима. При по-големите и при онези, които имат потенциал за бързо ориентиране в информацията и са обучени как да я извличат, може да не им се наложи да действат точно така.

Кои са причините за трудното разбиране на текст? Причините са различни – най-общи и специфично обвързани с конкретния ученик. В предишната статия обърнах внимание на техниката на четене като важна предпоставка за успешното реализиране на умението за четене с разбиране.  Една неправилно прочетена дума или изречение, както и неспособостта да се раздели текста на смислови части може да се окажат фатални за разбирането и тълкуването. Друга причина е четивността на текста, която зависи от характера на думите, които преобладават в него. Ако текстът не е подходящо подбран и не отговаря на възрастта на учениците, той ще създаде проблеми при разбирането му. За малките ученици проблем може да са многосричните думи, които са трудни за произнасяне, както и дългите изречения, които не им позволяват  да разберат техния смисъл. При по-големите ученици – употребата на много специфични термини, които те не разбират. Причина може да се окаже и речника на ученика. Проблем е, че днешните ученици въобще не четат или четат малко, което няма как да не се отрази на речниковия им запас, който е беден  и води до затруднения при използване на синонимното богатство на българския език.  Лексикалният дефицит ги ограничава и при писменото и устно интерпретиране на даден текст.

Кои са най-честите въпроси при четене с разбиране? Те са ориентирани обикновено към темата (за какво се говори), каква е основната мисъл (посланието на автора), кое е вярно и кое е невярно според текста (имена, цифри, уточняващи думи и др.), какъв вид е текста, откриване на синоними, антоними, начини на свързване и т.н. Най-често се практикува работа с предварително напечатан текст, който учителят раздава на учениците и е част от теста. Някои учители използват и диктовката, поставяйки към текста задачи, свързани не само с четенето с разбиране, но също и с изпълнението на други езикови задачи. Предлагат се и текстове с изпуснати думи, които по-малките ученици следва да допълнят, правейки избора между няколко предложения. По-големите ученици могат сами да преценят кои са най-подходящите думи за добавяне или също да изберат измежду предложените. Четенето с разбиране може да включва и продължаване на изречения, довършване на текст с елемент на творческо писане. Тестовете, свързани с умението за четене с разбиране съдържат въпроси с избираем или отворен отговор.

Има ли ефективна стратегия за успешно справяне при решаване на тест за диагностициране на умението за четене с разбиране? Мисля, че има и ученикът трябва да бъде обучен на подходи за  най-успешно справяне, да умее да се ориентира бързо и да знае как да управлява времето, с което разполага. Започвам  с това, че въпросите трябва да бъдат прочетени правилно, да бъдат разбрани и да се вникне в смисъла им. Когато трябва да бъде избран верния отговор измежду няколко варианта, целта е да бъдат игнорирани грешните твърдения, а когато се търси грешното твърдение се отхвърля вярното. Не е задължително да се започне от първия въпрос, ако ни се стори труден. Не трябва също да се бърза с отговорите веднага след първия прочит, само защото  на ученика му се е сторило, че този факт или твърдение “май го срещнах” в текста. Дори когато е достатъчно сигурен, най-добре е да се увери още веднъж, като препрочете по метода на бързото преглеждане. Някои от въпросите може веднага да привлекат вниманието и даже да изглеждат лесни. Обикновено се започва от тях. Ако сe появи затруднение при отговора на някой от тях или има двоумене между два верни отговора, може де се премине по-нататък, а по-късно  отново да се върне към него. Вероятно ще има въпрос, чийто директен отговор няма да бъде открит. Тогава текстът наистина трябва да бъде разбран и ще се наложи ученикът да направи самостоятелно логически съждения и последващи умозаключения. Често към текста има таблица, графика или илюстрация. Този допълнителен помощен материал трябва да бъде проучен и анализиран, възможно е да се прибегне до някакви изчисления, сравнения, за да се стигне до съответни обобщения и формулиране на търсения отговор.

Постигането на определено равнище на грамотност изисква и самостоятелни усилия. Всеки може да получи знания и определени умения, вкл. и за четене с разбиране. Но е вярно, че не всички ученици са еднакво добри в  справянето, защото това зависи от потенциалните им възможности и от натрупания опит. Един от начините е да чете системно допълнителна литература. Като начало може да започне с текстове, които са свързани с хобито или с други  негови интереси. Четенето ще разшири речниковия запас, с който разполага и така ще може да си служи с повече думи при изразяване. Най-добри резултати се получават, когато се упражнява редовно в извличането на информация от медийни текстове. Системните занимания развиват навиците на ума му, което е и условие за умението за четене с разбиране.

error: Свържете се с автора за разрешение!!