Всяко управление, което произтича след изборите, е форма на волеизлеяние на гражданите, изразено с техния вот. Признаването на този факт е част от легитимирането на всяко правителство.
Вече е ясно. Тези избори ще са още по-спекулативни. Още по-манипулативни. Още по-банални. Още по-лъжовни. Още по-отблъскващи – с клишета, които ще ни отдалечават от същинското звучене на такива понятия като демокрация, правова държава, евроатлантизъм. И даже ще ни се поскарат, защото не желаем да ги избираме или защото не знаем какво искаме. А ние искаме едно просто нещичко – онези, които ще пратим във властта и ще получават заплати от нашите данъци, да си вършат работата, както ние вършим нашата.
Всяко управление, което произтича след изборите, е форма на волеизлеяние на гражданите, изразено с техния вот. Признаването на този факт е част от легитимирането на всяко правителство. Извън това означава незачитане на кода на демокрацията – „народна власт” или „власт на народа”. И когато чуете някой да ви казва, че силата на една партия се определя на избори, а в същото време не зачита това обстоятелство, отказва да признае за кого е народната воля и с груба сила – нагло и безочливо, заявява претенции за абсолютна власт, втори път не му се доверявайте. Защото той отново ще ви излъже.
Демокрацията не е опитен полигон за случайници. Политическият и морален провал на ПП/ДБ е очевиден. Говорим за хора, чиято управленска компетентност и експертен капацитет не са в състояние да удовлетворят собствените им амбиции да реализират прогласяваната от тях т.н. съдебна реформа. Тя се е превърнала по-скоро в инструмент за политическо оцеляване. Но се оказва, че говоренето не е като правенето. Те самите не са в състояние да преодолеят собствената си некомпетентност и дефицит на експертиза. Те не познават дори диалектиката на успешното реализиране на една идея и нейното експониране в контекста на Конституцията. Защото хармонията в едно общество се базира на спазването на обществения договор, гарантирано от основния закон на държавата.
Не е успял този, който посяга на проверени практики в държавното управление. Хаотичното и непрофесионално газене и елиминиране на текстове от Конституцията, може да доведе до нейното суспендиране. Впрочем, едно от основанията за това е и незачитането на изразената гражданска воля по време на избори. Да не забравяме, че политическата система съществува върху основата на принципи. Един от тези принципи е недопускане на заобикаляне на легитимните структури в нея. Моята констатация е, че през последните години се забелязва тенденцията как политически нелегитимни структури са стимулирани да заобикалят политическата система и чрез тях се прокарват лобистки и други интереси. Имам предвид тенденцията, налагана от ПП/ДБ, които под претекста за „привиличане на експерти” във властта, създава прецедент на подмяна на принципа, върху който възникват и съществуват, например, НПО-тата и други частни и обществени граждански сдружения.
Нека да си припомним изначалната причина на съществуването на НПО-та – да помагат за правилното функциониране на демокрацията. Те са тези, които би трябвало да улесняват достъпа на гражданите до информация, относно управлението на страната и осъществяването на по-добра комуникация между обществото и политиците. Така трябва да се гарантира, че правителството не злоупотребява с правомощията си. Eто една причина да ви попитам, а не смятате ли, че през последните години навъдилите се НПО-та са се отдалечили значително от първопричината за съществуването си. Повечето от тях са в ролята на рупори на правителството. И вместо да помагат на гражданите да формират информирано мнение за това как политиците и правителството управляват държавата и решават проблемите им, те влизат в ролята на техни пропагандатори. Но най-големият парадокс е в целенасоченото вкарване на въпросните НПО-та в институционалния модел на държавата и така се елиминира политическото представителство – принцип на политическата система. Получава се така, че се заобикаля този принцип и въпросните граждански организации влизат нелегално във властта. И от нейни критици и защитници на определени обществени интереси, те се превръщат в част от нея. В тази си роля те вече се отдалечават от същинското си предназначение и не можем да им се доверяваме, че упражняват сериозен контрол над правителството и политиците в обществен интерес.
В навечерието на изборите е много важно току-що развитата от мен интерпретация по темата за НПО-тата, да се разглежда не само в контекста на актуалното политическо говорене за попълването мандатите на регулаторите, но и във връзка с натиска, който като цяло се упражнява върху политическата система в България, като се използват различни подходи. Не може да пропуснем и изговарянето на всички рискове, до които води некомпетентността, на която бяхме свидетели през тези девет месеца, защото иначе България ще продължава да се лута в дебрите на неизвестно бъдеще и да живеем във все по-висока степен на непредвидимост. Eдна от причините е, че все повече ще усещаме липсата на доминиращ политически субект, който да е и фактор в отстояването на демокрацията. На фона на безобразията през последните три години България има нужда от такъв фактор, предвид наслагването на вътрешна несигурност, генерирана и от външни фактори, като войната в Украйна и кризите в глобален мащаб.
Очакват ни избори. Още една стъпка…напред или назад.
