Демокрацията предлага алтернативи, но никога не бива да се твърди, че всички алтернативи са еднакво приемливи и допустими.
Какво разбрахме от вчерашния ден? Разбрахме, че вътрешнопартийната целесъобразност в интерес на собственото оцеляване не ражда и няма как да роди добавена стойност за избирателите. За същите избиратели, които изпратиха избраниците си в Парламента и очакват от тях да си свършат работата. Но останаха за пореден път с празни ръце, докато джоба на депутатите продължава да се пълни. Те и затова си измислиха непрекъсваемост на парламентарната дейност след като знаят, че решение на КС казва – парламентът се разпуска от момента, в който не може да излъчи редовно правителство. Да, вчера те получиха заплати за натворяването на изречени от тях клишета и простотии, и за демонстрираната от тях политическа незрялост. Безспорно е, че на преобладаващата част от българските депутати им липсва сериозна интелектуална инвестиция и подготовка за влизане в политиката.
Преценката ми за тях не се гради на интуитивни основания, а на натрупани впечатления. Къде е допирната точка на общата и специфична интелигентност с проактивното поведение на един депутат? Разбира се, в изразяването на мнение, основаващо се на преценка и на интерпретации на обективни фактори и обстоятелства. Такова нещо няма да откриете при много от тях. Тези, които ги виждаме на парламентарната трибуна са в постоянен „емоционален режим”, украсен с детайли на езикова, политическа и правна неграмотност. Те са майстори най-вече на възпроизвеждане и на повторение на клишета и на опорки, зададени им от също толкова неграмотни и неадекватни пиари.
За българските депутати личните нападки и чувствата се използват най-често за извоюване на позиции в очите на потенциалните избиратели. Изчегъртване, заплахи, изнудване…., във всичките им проявление, са се превърнали в инструмент за злепоставяне и компрометиране на опонента. Казвам на опонента, както е редно, а не на политическия враг. Симптоматика на идеологическа слабост, а в отделни случаи – и на дефицит на идеология. А избирателят не бива да е подценяван. Той иска да е наясно като погледне наляво – кого вижда, като погледне надясно – кого вижда, и кого вижда в “центъра”. Те искат да знаят какво им предлагат и едните, и другите. Защото в основата на всеки избор е удовлетворението от предлаганите идеи и конкретните действия за тяхното реализиране. За голямо съжаление, българските партии са се отдалечили от дневния ред на българските граждани, затъвайки до гуша в усилията да се покатерят поне на платформата за държавна субсидия.
И все пак, нека да стъпим на вчерашната реална ситуация. Трябва да се каже, че повечето депутати – опитни и неопитни, се чувстват по-удобно „да натопят” опонентите си. „Да натопят”, а не с градивна критика да посочат, както негативите, така и позитивите. Обективността не се изчерпва само с подхвърлянето на някой и друг незначителен повод, а са необходими аргументи и достатъчно основания. Нещо повече – много от депутатите смятат, че са освободени от задължението да казват истината. За повечето от тях може да твърдим, че са “изпечени” в разпространяването на фалшиви новини, да дезинформират и да повтарят много пъти една доказана неистина. Без никакво съмнение, подобно усилие се цели в подмяната на реалността с някаква друга – удобна за политическия авторитет на една политическа сила. В този контекст, ПП/ДБ са подходящ и крещящ пример.
Впрочем защо да продължавам да теоретизирам, когато вчерашния ден предложи много добри възможности за десекция на всяка от парламентарно представените партии и коалиции. Онова, на което бяхме свидетели, потвърждава, че следствието наистина следва от причината. Коя е причината ПП/ДБ да се държат по този странен начин – все още не са разбрали защо е този спад в електоралната им подкрепа. Oпорка е, че причината е в „сглобката с ГЕРБ/СДС”. Причината е друга и аз няма да се уморя да я повтарям – задавянето с власт, корупция и олигархични връзки, шуробаджинащина, грубо погазване на законите и на Конституцията, политическа и държавническа неграмотност, газене на принципите за функциониране на демокрацията и на правовата държава, обслужване на лични и на корпоративни интереси за сметка на националния интерес, проруските и популистки залитания с негативен ефект върху националната икономика….На този фон хвалбите от парламентарната трибуна за управлението на правителството „Денков” звучат неадекватно и карикатурно.
Вчера определено се оформи коалицията “От един дол дренки” – ПП/ДБ, БСП, ИТН, Възраждане и Величие. Те всички изскачат из-зад един и същи задкулисен храст. Маята, от която са замесени, е една и съща. Eдин и същ е и субекта, който им дърпа конците. Говорим за политически недоразумения, които с действията си продължават да тикат България към проруската помийна яма, от която скоро няма излизане. Държавата ни е оставена на степен – евентуално оцеляване …..докато в същото време Европа се преструктурира, a в ЕС останалите държави-членки се борят за позициониране в Европейската комисия и в Европейския парламент. А в България политическите сили са се отдали на Байганьовските си страсти и не виждат по-далече от пъпа си….Политическата нищета ги е лишила от всякакъв мозъчен живот. Що се отнася до ДПС, известни са ни обстоятелствата, при които тази партия бе създаденa, както и всички причини тя да бъде стигматизирана. Но не можем да не признаем, че тя отговаря на всички критерии за системна партия. Относно сегашните процеси в нея, няма да е изненада, ако ви кажа, че те ще запазят монолитността си. Напразни са, според мен, опитите да се режисира интригата, свързана с различното гласуване във вчерашния ден.
Впрочем стигмата се превърна в начин да се отстранява политическия опонент след като не можем да го постигнем чрез нормалните политически средства. Онези, които се назначиха за “добрите сили” обичат да прилагат този подход, вкл. и по отношение на ГЕРБ. Колко пъти вчера чухме:”Няма да подкрепим правителството на ГЕРБ”. Тези, които го казваха и го казват, поставят себе си над народната воля, отредила кой да е на първо място. Как действа демокрацията? Що за наглост е да си на четвърто, пето, шесто място….и да искаш по заобиколен начин и зад гърба на избирателите да овладееш властта? Демокрацията предлага алтернативи, но никога не бива да се твърди, че всички алтернативи са еднакво приемливи и допустими. Защото водещ е отговора на въпроса – откъде и от кого произтича властта? А и как тази алтернатива се вписва в досегашния опит? Защото единственият начин, по който можем да гледаме в бъдещето е миналия опит. Ние имахме достатъчно време да се убедим, че придържането към принципите на демокрацията е единствено правилният път….
